Вдигнах щангата, а всъщност поместих товара от живота си

Има дни, които започват така сякаш нищо не си е на мястото. Събуждаш се и нещо ти липсва. Търсиш, а не откриваш какво е. Не знаеш къде му е мястото, но усещаш празнотата, която се е настанила в теб. Има дни, в които привидно всичко е наред, а вътре в теб цари хаос. Опитваш се да го подредиш, да пренаредиш себе си, но каквото и да правиш продължаваш да усещаш хаоса.

Всеки има такива дни. Дни, в които нямаш нужда от никой, освен от себе си. Моменти, когато да останеш сам и да се изправиш срещу демоните си, срещу собствената си болка и лично разочарование.

Беше един от тези дни, които не отхвърлям. Ден, в който не успявам да подредя себе си, но дни, от които имам нужда. Принудена съм да се срещна с всичко, което не харесвам у себе си. Да го приема, а после да намеря начин да продължа. Един от тези дни – лош за егото, но хубав за душата.

Отидох в залата и реших да тренирам. Болката е слабостта, която напуска тялото. Болката е като мускулна треска за душата. Винаги си го повтарям.

Сложих дискове на лоста. Тежести, които можех да поместя без проблеми… но не и днес. Днес умът ми се опитваше да ме пречупи. Опитваше се да ме накара да избягам. Колко смешно! Очевидно не осъзнаваше, че не мога да избягам от себе си и че най-доброто, което можеше да направи, беше да ми позволи да предизвикам себе си.

Сложих дискове на лоста и сякаш я натоварих с това, което ми тежеше… на душата. Стоварих го върху лоста, за да му придам форма; да му вдъхна живот и да го превърна в материя. Така е по-лесно да се справиш. Когато виждаш своя противник, можеш да го оцениш и да видиш слабостите му. Можеш да прецениш дали въобще си заслужава да се тормозиш заради него.

Вдигнах тежестта, а за момент усещах тялото си слабо. Сякаш се опитваше да се предаде. Нима искаше да ми каже, че аз не съм по-силна от всичко? Нима се опитваше да ми намекне, че има нещо извън мен и че не съм аз – тази, която определя какво ще се случи?

Добър опит! Вдигнах лоста и за миг времето спря. Вцепенение, в което слабостта ми се срещна със силата. Беше въпрос на секунди кое щеше да надделее. Момент, в който се виждах отстрани. Момент, в който си припомних, че тежестта в залата се увеличава тогава, когато аз ставам по-силна и по-добра. Тежестта се увеличава, не за да ме пречупи, а за да ме направи по-силна.

Треньорът никога не ти дава по-голяма тежест, преди да си подготвен да я вдигнеш. Животът никога не ти дава предизвикателство, преди да си достатъчно добър, за да преминеш през него с достойнство и да излезеш победител.

Животът никога не ни изпраща трудности, преди да сме отгледали у себе си възможностите, качествата и способността да ги превъзмогнем.

Момент, в който си спомних, че щом държа тази тежест в ръцете си, значи тялото ми е достатъчно подготвено. В залата бяхме аз и тежестите. Треньорът бях аз и аз бях повярвала в своите възможности… така, както вероятно и животът вярваше в мен.

Завърших серията си и изведнъж почувствах прилив на сили – физически и психически. Сякаш преодолявайки тежестта в залата, преодолях и тази в живота.

За пореден път, на няколко квадратни метра земя, заобиколена от тежестите имах възможност за мини репетиция за самия живот.

Ден, в който тежестите отново бяха повече от купчина желязо. Те бяха това, което символзиираше товара, който носех в себе си. Те бяха това, което ми напомни, че тежестта не е бреме, а призив – за величие. Призив за това, че можеш да си нещо повече от това, което си днес и че тежестта ти е връчена, не за да се преупиш, а за да станеш още по-силен и още по-можещ.

Сложих дисковете на лоста… а в действителност стоварих това, което тежеше в душата ми.

Вдигнах лоста, а всъщност поместих товара от живота си.

Залата – мястото, където получаваш възможност на няколко квадратни метра земя да преживееш всяка емоция, в рамките на минути. Получаваш възможност да видиш живота от друг ъгъл, а после да отвориш вратата. Да излезеш и да се чувстваш по-могъщ и по-можещ  отвсякога.

Новата ми книга: „Отвъд волята: Смисълът да продължиш“ е пътешествие през трудностите, загубването на себе си и преоткриването на личния потенциал. Тази книга е за смисъла, който винаги се крие сред руините на разочарованието, разбитите мечти и на пръв поглед непреодолимите предизвикателства. „Отвъд волята: Смисълът да продължиш“ е книга за болката преродена в мъдрост и вдъхновение да продължиш.