Питали ли сте се какъв е смисълът на живота? Ето отговора!

„Светът е, като огледало. Единственото нещо, което преживяваме е самите себе си. Всичко, което мислим, чувстваме, правим и виждаме сме ние. Мислите ни, чувствата ни, идеите, ценностите, философиите и мнението ни, създават света. Всичко, което преживяваме е, защото ние така сме избрали да го преживеем. Ние преживяваме света, заради това, което сме ние, а не защото нещата са такива по принцип!“

Онази вечер, както винаги свърших с тренировките в залата късно вечерта. Тръгнах си от фитнеса и макар и да бях станала в 6 часа и макар и вече да бях уморена, се чувствах щастлива. Ходех си в студената вечер, а изпитвах безкрайно удовлетворение. И знаете ли какво? Така изглежда всяка моя вечер. Това не е изключение! Замислих се за тези, които твърдят, че светът е пълен с лоши и нечестни хора.

Замислих се за тези, които твърдят, че не е останал грам морал и качества, които да бъдат ценени. И тогава ми стана тъжно… стана ми тъжно, че всички сме заобиколени от едно и също, само че избираме да се фокусираме върху различни неща.

Когато отидат в парка, едни се фокусират върху падналия до кошчето боклук и после прекарват разходката си в коментиране на „находката” и неморалното поведение на хората. А други, просто отиват, вдигат боклука, изхвърлят го и после прекарват следващия един час в съзерцание на прекрасната гледка.

Един и същи парк… различни очи, които го наблюдават.

За пореден път се замислих, че с представата си за света и случващото се в него, ние сами предизвикваме реалността си. Спомних си част от едно стихотворение на Пърси Шели, където се казваше „душите на нещата се привличат”.

Докато се опитвате да прехвърляте вината за живота си, върху това, което ви заобикаля във външния свят, винаги ще се чувствате по начина, по който се чувствате в момента. Все пак „душите на нещата се привличат”. Може би вие сте тези, които привличат неприятностите. И ако искате да промените нещо, трябва да се обърнете навътре…към себе си!

После отново се замислих за всички хора, които срещаме. Замислих се, че и аз, като Хюго „Обичам да си представям, че светът е една огромна машина. Машините, нали знаеш, нямат излишни части. Те имат точно толкова на брой и такива части, каквито са им нужни. Та затова си мисля, че ако целият свят е огромна машина, трябва да има някаква причина, за да съм тук. А това означава, че ти също си тук по някаква причина.”

Обичам мистичното… не че вярвам на всичко, но ми харесва начинът, по който мистиката успява да разбуди ума ми и да ме кара да размишлявам над няколко думи в продължение на дни. Какво пък, ако всеки един от нас е с мисията да намери собствената си цялост? Ако това, което сте предназначени да бъдете е пръснато на стотици малки парченца? Парченца, които се съхраняват във всеки един човек, който имате късмета да стане част от живота ви.

Сещате ли се за тези игри, където „героят” трябва да стъпи върху определена плочка или друг фрагмент, за да активира, нещо което вече съществува, но просто никой още не го е открил?

Ако си представим, че ние сме изградени от такива парченца и че всеки човек, който срещаме с поведението си и отношението си към нас, успява да „настъпи” тази плочка и да я активира, това би означавало, че колкото повече преживяваме, толкова по-вероятно е един ден да съберем, да активираме всяка една „плочка” и толкова по-голям е шансът да постигнем тази цялост, която търсим.

Освен това, за да постигнем нещо, първо трябва да имаме ясна представа за него. Да сме го виждали и преживявали в ума си стотици пъти. И ако „душите на нещата, наистина се привличат”, то тогава ние привличаме хора и ситуации, които да ни донесат парченцата, с които в реалността да изградим представата си за себе си, а от там и за света, който ни заобикаля.

Ако в представите ви светът е мрачно и грозно място, а хората са лоши и нечестни… ами не се учудвайте, че получавате неща, с които да изградите такава реалност!

Била съм и от двете страни… и с лошата представа за света и с красивата. Както се казва количеството работа за материализирането и на едното и на другото е една и съща! Само че начина, по който ще се чувствате е различен.

Та исках да ви кажа, че си тръгвах от фитнеса и си мислех, че съм заобиколена от прекрасни хора. Понякога дори се чудя дали наистина съм заслужила те да бъдат част от живота ми и всеки ден да ми донасят парченце…с което да създам представата за себе си и красивия си свят в реалността!

Въпрос, на който едва ли ще открия скоро отговора…

Но въпрос, който само потвърждава, че в момента, в който промениш представата си за живота и хората, сякаш вселената почва да се пренарежда… в твоя чест. Само, за да е сигурно, че ще получиш всички инструменти и всички парченца, за да материализираш представата си, в реалността…

***

И в случай, че някой от вас е видял или чул нещо за помещение под наем, което да  е поне 150 квадрата и да е високо около 3,5м., моля да се свърже с мен и да ми каже! Много ще съм ви благодарна!

И една снимка от разходката ми в парка 🙂

П.С. Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка, за да я споделите с приятелите си! Благодаря ви! 

Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook! Благодаря!