Понякога си мечтая за отдалечено, красиво и тихо място.Което никой освен мен не познава. Мечтая си, да си крада време от забързания ден, да взимам себе си, тефтера и химикалката си и да отивам там. Където сме само аз и преживяното. Само аз и мислите ми, които непрекъснато се надбягват, надпреварвайки се коя първа ще привлече вниманието ми.
Е, днес успях да си открадна това спокойствие. Да дойда на място, където няма никой.
Сама съм и си мисля… за живота разбира се.
Замислих се за всичките му криволичещи пътеки и липсата на карта, която да те ориентира. Карта, която да ти позволи да начертаеш маршрута си предварително и после да го следваш. За да е сигурно, че ще стигнеш, там на където си се запътил. Ако разбира се изобщо знаеш, на къде си се запътил.
Защото не е ли точно това проблемът? Не фактът, че не успяваме да постигнем целта си, а че рядко знаем какво искаме и от там се натъкваме на невъзможността да преследваме нещо, за да се озовем някъде, където си заслужава да бъдем.
И да ви кажа, никак не е странно, че животът си играе на пинг понг с повечето от нас. Подхвърля ни от едната страна на другата, докато не ни изтощи до смърт и не ни накара да се предадем. Днес сме тук, утре другаде, винаги без цел и посока.
И питам ви пак, не ви ли се струва логично? Когато сами не знаете какво искате и на къде отивате, кой да знае? Животът ли? Откажете се от тази илюзия. Животът не е нищо повече от един ваш верен слуга. Той винаги работи в синхрон с вашите мисли и желания и когато те са толкова хаотични, преплетени и неясни…ами и животът ви е такъв.
Замислих се как животът е, като училище. Нали помните как идва момент от живота, когато трябва да решите на къде да поемете! Дали ще отидете в езикова гимназия, математическа гимназия, спортно училище или пък защо не в някое училище за изобразителни изкуства?
Какъвто искате да ставате, в такова училище ще отидете. За да придобиете необходимите знания, да усвоите необходимите уроци и после, когато животът ви срещне със задачата, да притежавате необходимите качества, за да се справите.
Нека ви кажа, че и самият живот не е по-различен. Каквото искате, това и получавате. Получавате необходимите хора, които да бъдат вашите учители. Тези, които ще ви преподадат уроците, от които се нуждаете, за да се изпълни желанието ви. Натъквате се на подходящите ситуации, които да тестват наученото и да ви помогнат да разберете дали сте достатъчно подготвени, за да продължите нататък или ще трябва още малко да понаучите, докато сте достатъчно зрели за следващия етап.
Ето защо, когато и вие самите не знаете на къде отивате, животът ви ще е пълен хаос. Ще ви премята от едно „училище” в друго; от един учител на друг и от едно „контролно” на друго. Много вероятно е след всяка такава среща, да се чувствате все по-объркани и все по-изтощени. Но вината е само ваша.
Вие сте тези, които непрекъснато менят мнението и посоката си. Вие сте тези, които позволяват мислите ви да бъдат в пълен хаос. И животът,както вече разбрахме, работи в синхрон с вашите мисли и желания… животът се превръща в хаос.
Животът ви е продиктуван от собствената ви несигурност, обърканост, страх и недоверие.
Животът ви подхвърля от едната крайност в другата, защото нямате представа къде сте, какво правите и защо го правите.
Животът не е лош. Той е жесток, защото вие сте жестоки към себе си.
Животът не е сбъркан. Той е пълен хаос, защото вие непрекъснато разхвърляте мислите и чувствата си и никога не отделяте време да ги подредите, да ги разгледате и да изберете най-добрите сред тях.
Животът е такъв, защото вие сте такива!
***
Посетете магазинът на bb-team, ето ТУК и ако искате можете да използвате кодът ми за 5% намаление! Кодът е INESSS и се въвежда при количката в магазина.
П.С. Ще бъда поласкана, ако ми помогнете да популяризирам тази статия, като я споделите с вашите приятели! Благодаря ви!
Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook! Благодаря!
И малко снимки от уикенда :))
