1.Да даваме приоритет на дългосрочните цели, пред краткосрочните
Това важи за всяка една сфера от живота ни. Много често пропускаме възможността да реализираме потенциала си и да достигнем целите си, защото се загубваме в рутината на ежедневието. Много често запълваме деня си с текущи задачи, които по никакъв начин не развиват нещо ново, нещо, което би ни накарало да се чувстваме още по-осъществени и реализирани. Запълваме деня си с дейности, които са просто структура на рутината и ни оставят с впечатлението, че правим нещо, а в действителност не се случва много.
Един олимпийски атлет, знае че, за да постигне целта си да бъде на Олимпиада и да се класира напред, трябва да планира подготовката си в рамките на следващите 4 години. Това означава, че дори и след една година да не е в пиковата си форма и да не се представи съвсем добре на някое състезание, това не означава, че не върви в правилната посока. Просто неговата цел е пиковата му форма да е след четири години. Всичко преди това е само подготовка и необходимия път, за да постигне целта си.
Устроени сме така, че винаги искаме да виждаме моментален резултат от усилията, които полагаме. Хората, които постигат най-велики неща, обикновено са тези, които ежедневно градят успеха си и дори и да има моменти, в които изглежда, че нищо не се случва, те си дават сметка, че труда им днес, полага основите на мечтите им утре.
Не трябва да игнорираме нито дългосрочните, нито краткосрочните цели, защото те са взаимосвързани. Но е важно да разпределяме усилията си между двете. Важно е всеки ден да вършим текущата си работа, но съзнателно да отделяме време, за да развиваме и нещо извън обсега на настоящето. Важно е да работим за нещо ново, нещо непреживяно.
2.Да обръщаме внимание на вътрешния си свят, а не да се вглъбяваме във външния
Много хора се отказват от мечтите си, защото хората около тях им казват, че са непостижими. Доста често си правим заключение за това какво може и какво не може да се случи, на базата на мнението на околните. Но винаги съществува фактът, че другите не подозират какво се крие в нас. Те не знаят какви са способностите ни. Мнението на повечето хора е пречупено през личните им преживявания и убеждения. Това, че някой друг не вярва, че аз мога, означава ли, че аз трябва да повярвам на думите му и да се откажа от това, което придава смисъл на живота ми? Не!
Олимпийските спортисти са чудесен пример за това. Трудно е да преследваш целите си и да вървиш напред, ако се обръщаш след всяко „лаещо куче“. Един спортист се сблъсква с шума на околния свят и мнението на всякакви знайни и незнайни „специалисти“. Ако черпи сили от света около себе си, тогава е обречен на неуспех. Повечето успешни спортисти черпят сили от вътрешния си свят. Защото, когато излязат на игрището, на пистата и цялата публика крещи и скандира – окуражителни или обидни думи, великият атлет не чува нито звук. Той е потънал във вътрешния си свят и черпи мотивация, сила и издръжливост от това, което се намира в него. Защото светът навън, вижда само моментите на триумф или падение. Но светът отвън, не вижда несметните часове тренировки, преодолените предизвикателства, ежедневните победи над себе си и ума си. Именно това ти дава силата да знаеш, че можеш и че заслужаваш. А ничие мнение не е по-силно от това.
3.Да осъзнаем, че победата се случва първо в ума, а после в реалността
Това, което отделя един успешен олимпийски атлет от другите, не е само талантът. Талантът е само част от уравнението. Никой не е победил с талант. Това, което един велик атлет притежава е силна психика. Защотов края на деня, психиката е това, което те води. Психиката е това, което може да те повдигне след всяко падение или да те повали след всеки триумф. За успеха са необходими, колкото часове физически усилия, толкова часове трениране и укротяване на ума. Това да се научиш да управляваш не само тялото, но и ума си. Да знаеш как да насочваш мислите си, така че те да те градят, вместо да те рушат. Изискват се усилия, за да създадеш синхрон между тялото и ума. Само, когато го постигнеш, тогава умът ще отведе тялото ти към целите. Когато умът повярва, тялото ще последва.
Отделяме доста време, в опит да контролираме външния свят и това, което се случва. Същевременно, непрекъснато неглижираме това да овладеем мислите си. Човек не може да стигне по-далеч от психиката си.
Психическата устойчивост на един атлет е достойна за възхищение. Скоро прочетох, че някой беше написал, че един атлет не дава нищо на хората. Това е най-голямата заблуда. Един атлет може да ни научи на всичко, защото един атлет умело вае не само тялото, но и характера си. В крайна сметка, успехът във всяка една сфера изисква едни и същи качества на характера – само трябва да бъдат адаптирани към конкретната ситуация.
4.Да осъзнаем, че зад всеки световноизвестен човек, стоят стотици световно неизвестни
Това е най-любимата ми част. Винаги го повтарям – зад всеки известен човек, стоят стотици неизвестни хора, които са причината той да е там. Дори, когато ни се струва, че някой постига нещо сам, това обикновено е заблуда. Да, труда, усилията, идеите, всичко може да се дължи на дадения човек. Но в основата си, колкото и да сме силни, всеки един от нас притежава слабости. И колкото по-нагоре вървиш, толкова повече тези слабости излизат наяве. Моменти, в които хората около теб ти дават кураж, увереност, надежда. Моменти, в които най-близките ти или пък някой случаен човек ти подава ръка. Защото няколко глави, винаги мислят по-добре от една.
Един олимпийски атлет е чудесен пример за това. Защото професионалният спортист полага много усилия за тренировки, но успехите му са нищо без треньора,без кинезитерапевта, без масажиста, без близките му, които са приели необикновения режим на един атлет и вместо да го винят, му помагат.
Колкото и талант да имаме и колкото и усилия да полагаме, сам човек може да стигне до едно ниво – за всичко велико, трябват още десетки хора, които могат да имат по-малък принос, но в точното време и на точното място. Принос, който ускорява развитието ни и ни помага да се изстреляме до висините.
Можем да научим много от един олимпийски атлет. Спортистите са сред най-силните хора на планетата. Мнозина, които не са се докосвали до спорта, не подозират какво се случва в ума, тялото и живота на един спортист. Спортът е едно от малкото неща, които ти дават възможност в рамките на секунди да изживееш всяка една емоция – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, сила. Спортът е това, което ти дава възможност за секунди да изградиш или да разрушиш себе си. Спортът е това, което ти дава възможност да преживяваш живота и да пътешестваш из дълбините на човешката психика – да откриваш сила, там където привидно има слабост. Да откриваш надежда, там където привидно има отчаяние.
Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!
