Посредствеността – невероятните ползи, които не подозирате

Случвало ли ви се е да получите вдъхновение да се превърнете в човека, за който винаги сте мечтали? Да давате всичко от себе си. Във всеки един момент да демонстрирате силна воля, упоритост, постоянство. Ден след ден да виждате и най-вече усещате как животът ви се променя. Как промяната в психическата ви нагласа измества планини в материалния ви свят и как съществуването ви се издига на по-горно ниво…

И после един ден нещо се случва. Усещате как мотивацията и вдъхновението се изпълзват. До вчера ставахте с нестихващ ентусиазъм и знаехте, че творите своята реалност, а днес сякаш няма нещо достатъчно смислено и стойностно, което да ви накара да станете от леглото. Правите го по навик, по задължение.

Виждате как всичко, което сте градили, започва постепенно да рухва. Творението ви се разпада пред очите ви. Тялото, което заслужихте с много тренировки, постоянство в диетата, започва да се превръща в нещо безформено. Килограмите постепенно се завръщат на дупето, бедрата и корема ви. Тренировките ви не са като преди – отивате в залата и правите тренировката си по навик, но сякаш я няма онази вътрешна искра, която ви задвижваше. Винаги, когато ви стане тежко, не намирате предишната воля да устоите и да издържите още няколко повторения или няколко секунди и просто спирате.

Стигате до границата, която разделя зоната ви на комфорт от това, което се простира отвъд нея – потенциала ви. Виждате какво можете да бъдете, но сякаш то не е достатъчно примамливо, за да ви накара да положите допълнителното усилие.

Ядосвате се на себе си. Самообвинявате се и се срамувате от обрата, който е взел животът ви. Чудите се къде отиде волята ви, целеустремеността ви. Лутате се и в отчаяното си желание да върнете предишното си състояние се подлъгвате по всяко краткосрочно решение – 7 дневни диети, гладувания, изтощителни тренировки. Прескачате от един метод на друг, от една диета на друга и колкото повече опитвате, толкова повече не се получава и толкова повече затъвате.

Какво се случва с мотивацията ви? Как да я намерите?

Често получавам съобщения, в които ме питате как поддържам мотивацията си и как успявам да съм постоянна с това, което правя.

Сега ще ви разкрия „тайната”. Преди това ще ви кажа, че съмбила главна героиня в гореописаното. Знам какво е да седиш и да анализираш себе си и живота си и да се чудиш къде е отишла волята ти, мотивацията ти. Да се опитваш да ги разпалиш и отново да тръгнеш нагоре, а вместо това едва едва успяваш да разпалиш малка искрица, която бързо изгаря и те оставя още по-отчаян.

Аз изпаднах в това състояние, в момента, в който не успях да си поставя нови цели. Моментът, в който постигнах това, което бях искала дълго време, но не съумях да си начертая нов план за бъдещето. Пуснах се по течението и се подлъгах, че сега ще почна да поддържам това, което съм постигнала.

Знаете ли какво разбрах? Няма такова нещо, като „поддържане” и умереност. Когато не предизвикваме себе си и тялото си, започваме да отслабваме. Започваме да приемаме посредствеността за начин на живот и всеки ден става все по-мъчителен. Защото дори , когато не го съзнаваме, вътре в нас има нещо повече – нещо, което знае в какво можем да се преврънем и страда, когато не полагаме усилия да осъществяваме себе си и потенциала си.

Животът не е, за да бъде поддържан. Животът е за да бъде предизвикван, осъществяван и преживяван. Поддържането само по себе си означава застой. А ако има едно нещо, което съм научила, то е че застоят погубва. За нас е важно да се движим – напред, назад, надолу, после пак нагоре… няма значение. Важното е да не стоим на едно място. Поддържането и умереността, са предшественици на рутината – този омагьосан кръг, който ни превръща в хамстери, в колелото на собствения ни живот – там където уж полагаш усилия, а винаги стоиш на едно място. Просто защото си попаднал в схемата – там където нагоре няма.

Човешките същества са създадени да се стремят. Завоюваме едно и веднага имаме нужда от нещо друго. Не защото сме неблагодарни или защото не оценяваме това, което имаме, а защото в колкото повече се превръщаш, толкова повече осъзнаваш колко много можеш да бъдеш. По-висшите преживявания и постижения, обогатяват същността.

Като да игареш компютърна игра и да стигнеш до 9-то ниво.. а после да се откажеш или да решиш, че ще играеш само на това ниво. Няма ли да ви писне? Няма ли да има едно усещане у вас, което да ви съкрушава – да знаете, че можете да стигнете до последното ниво, а че никога не полагате допълнителното усилие?

Разбрах, че винаги трябва да поставяме нови цели. Човек е способен да понесе всичко, тогава когато знае на къде отива. Тогава, когато има смисъл, който осветява пътя му дори, когато е тъмно и студено.

Нямате мотивация и воля? Напълно нормално е, когато нямате цел. Какво да ви води? Това да знаете, че е добре да се храните здравословно или да тренирате не стига. Това са всеобхватни обобщения. Ние не се мотивираме от тях. Човек се мотивира само от вътрешни цели. Само, когато знае, че това което прави има някакъв по-индивидуален смисъл, някаква потребност и добавена стойност за неговото собствено съществуване.

За да я има мотивацията и волята, трябва да има цели, които произтичат от нашата идентичност. Няма по-висша потребност у човека, от тази да бъде постоянен с това, с което идентифицира себе си.

Аз винаги съм идентифицирала себе си, като атлет и спортист. После стигнах до етап, където под влиянието на някои от нещата, които четях, започнах да измествам фокуса си. Стигнах една крайност, където умереността беше закономерност. Нищо велико не се постига с умереност. Постепенно започнах да намалявам тежестите, тренировките си и загубих ценностите, на които изграждах идентичността си. Така се превърнах в никой – не знаех с кое да се идентифицирам. Не се чувствах като атлет, защото не живеех като такъв, не действах и не мислех като такъв. Въпреки това има вътрешна потребност и копнеж по това да реалзиирам физическите си способности. Имах конфликт между ума ми и това, което знаех, че искам да бъда. Конфликт, в който усещах как това, което градих се рушеше.

Един тежък период в живота ми, в който се борех с това да намеря идентичността си и да върна мотивацията си. Да намеря смисъла, който имах и да знаех какво и защо правя.

Да ходиш и да тренираш, защото е просто здравословно… не е мотивиращо. Да ставаш рано и да тренираш, защото си атлет и защото се наслаждаваш на това да виждаш как тялото ти става по-силно, по-можещо. Да виждаш как с постоянство и тренировки можеш да възпитаваш и култивираш движения, които до вчера са ти се стрували невъзможни е вдъхновяващо. Да предизвикваш себе си, а после да си лягаш с удовлетворението на положения труд и реализирания потенциал, носи усещане за смисъл.

Да знаеш, че превръщаш себе си в най-добрата си версия и че чрез действията си служиш не само на себе си, а и на по-висша цел – това да даваш пример и да вдъхновяваш. Това да знаеш, че виждайки постиженията ти, другите осъзнават, че това, което смятат за невъзможно е възможно – защото някой, някъде го е сбъднал и постигнал. Да разпалваш надежда у другите и да им даваш кураж да търсят и да се стремят. Не е ли достатъчно мотивиращо? Не е ли цел, която да ти дава сили да преминаваш през всичко и да устояваш на всичко?

Мотивацията и волята са ресурси, които получаваме, когато си поставим цел. Цел, която не ни е наложена отвън,а  е продукт на вътрешната ни потребност и усещане за смисъл.

Вие имате ли такава?

Ако изпитвате затруднения с постоянството, мотивацията и волята си, вероятно някъде по пътя не сте си поставили цел. Вероятно някъде по пътя сте си позволили да се задоволите с това, което сте били и да приемете посредствеността и застоя за закономерност.

Върнете се назад и вижте кога сте спряли да вървите нагоре. Анализирайте себе си и разберете повече за това, което сте. За идентичността си и това, с което асоциирате себе си. А после му позволете да ви предложи цел, която носи усещане за смисъл и усещане, че правите нещо повече от това да съществувате. #отвъдвоята

„Отвъд волята: Смисълът да продължиш“ е огледало, в което можеш да се взреш задълбочено в живота. Огледало, което те кара да съпреживееш емоциите, които всяка една история носи, да си задаваш въпроси, а после да намираш отговорите, които така неистово търсиш в живота си.