Денят едва започва, а силите вече ме напускат…
Уморена съм. Дишам тежко, сякаш с всяка глътка въздух се опитвам да се отърва от нещо, което ми тежи, а то сякаш се запъва в гърдите ми и изсмуква кислорода ми.
Пулсът ми е учестен. Сърцето ми бие все по-бързо и по-силно. Точно както преминават мислите в главата ми- бързат да ми напомнят за съществуването си и сякаш остават след себе си силен тътен, който заглушава всичко наоколо.
Щангата тежи, но аз не я усещам. Тя ми се струва, като перце пред смазващото чувство на разочарованието!
Уморена съм. Капки пот се стичат по лицето ми и падат на земята вместо сълзи. С всяка падаща на земята капка, имам усещането, че сърцето ми се разбива на все по-малки парченца.
Вече не съм уморена! По-скоро съм смазана от собствената си психика.
Наоколо е пълно с хора, а аз даже не ги забелязвам. Сякаш съм в друга реалност. В друг свят. Заобиколена от собствените си спомени, мисли и разкъсващи чувства!
Ден в който не мога да понеса бързото въртене на колелото, наречено живот. Ден в който не мога да понеса устрема и натиска на ръцете, които постоянно се опитват да ни моделират…
Падам на земята, с все сили се опитвам да се избутам нагоре, а усещам слабост….слабостта на ума ми, която позволявам да превземе тялото ми!
Тогава се сещам, че докато днес се боря за глътка въздух, вчера дишах леко и спокойно…
Докато днес пулсът ми е учестен и тътена от мислите ми заглушава всичко наоколо, вчера сърцето ми биеше в ритъм, а умът ми следваше в синхрон…
Докато днес усещам смазващото чувство на собственото си разочарование… вчера се наслаждавах на радостното чувство от собствените си успехи…
Докато днес сърцето ми се разбива на все по-малки парченца, вчера събрах тези парченца, за да ги сложа на мястото им….
Тогава се сещам, че тежестта на същия този свят, която днес не успявам да понеса, колелото, което се върти прекалено бързо днес… вчера настигнах, за да се кача и да ме отведе там където копнеех да стигна…
Тогава се сещам, че слабостта, която позволявам да превземе тялото ми днес… беше силата, която ми помогна да се изправя вчера…
Тогава се сещам, че няма да е все така…
