Не четете това, ако търсите още драма в живота си!

1 080

Ходех в парка и се разминавах с хората. Гледах ги, а после си мислех за себе си. Наблюдавах тяхното поведение и си мислех за моето. Спомних си как животът бил сцена, а ние сме неговите актьори. И тогава горчивият вкус от недодяланата пиеса, отново ме накара да се запитам… ние, в зависимост от това какви сме ли си избираме ролите в живота, или пък ролите, които играем ни правят такива, каквито сме?

А може би точно това е тънката граница, която прави от едни добри актьори, а от други нереализирани „таланти”. Може би това е причината животът да дава шанс на едни да играят на голямата сцена, а други принуждава да се примиряват с каквато роля остане.

Замислих се, защо ли повечето от нас забравят, че в живота ти се дава възможност да отвориш „гардероба” и да извадиш маска, която най-много ще пасва на пиесата не днешния ден. Маски много, роли също. Всеки според нуждата и ситуацията.

Но това, което пропускаме е фактът, че след всяка пиеса, маската трябва да бъде оставена, за следващия нуждаещ се. А под нея се крием ние, това което сме всъщност. Мнозина толкова много се захласват по ролята, която играят в живота, че си позволяват да загубят себе си. В един момент не знаят кои са- ролята, която играят на сцената или пък човекът зад кулисите. Объркани от собствените си погрешни разбирания, избират грешния път… пътят, където всичко, което има значение е да получиш аплодисменти, възхвала и адмирации. Независимо от факта, че това не си ти; че се налага да правиш, да казваш, да вярваш в неща, които не отговарят на истинското ти Аз.

Замислих се, че в днешно време на хората много взеха да им харесват драматични роли. И някак забравят, че публиката, която изпълва празната зала, в деня на пиесата, се асоциира със сюжета- споделя същите ценности, разбирания и търси още храна, за гладуващия ум.

Тогава замисляли ли сте се, че ако ежедневно избирате една и съща маска- тази на жертва, на драматична личност, животът ви ще се изпълва с хора ( публика), които носят точно това със себе си- драма.

Каквито сте вие, такива са и хората в живота ви. Каквато роля избирате да играете, такава публика ще се навърта около вас.

И колкото по-често избирате да играете една и съща роля, толкова по-трудно ще ви става да се откъснете от нея. Толкова по-трудно ще ви бъде след представлението, да свалите игралния костюм, а с него и всички предразсъдъци, ценности, ограничения,фалш и насмешка на героя си.

В един момент се обръщате и осъзнавате, че сте позволили ролята, която ежедневно избирате, да обсеби вас и живота ви и че колкото и да се опитвате да се отървете от досадната публика, която иска още фалш, драма и трагедия, бягството е невъзможно. Защото вас ви няма. Вие сте нищо без маската.

Хората се чувстват принудени да играят дадена роля в живота, за да вървят по добре познатия, отъпкан път. Рано или късно, позволяват да бъдат пречупени и макар и тази роля да не им допада и да не пасва на личността им, те се примиряват. Превръщат се в поредния актьор на сцената, наречена живот, който ненавижда това, което прави и с досада и ненавист, някак механично се подвизава на подиума, вечер след вечер, пиеса след пиеса. Отдавна забравил сладкия вкус на живота, трепета на различното, неочакваното и истинското.

А истината е, че също както в театъра, за да се стигне до висините, където ролята се подбира според това какъв е актьора и какво пасва на неговата личност и способности, така и в живота е са необходими ежедневни усилия, целеустременост и вяра. Необходим е талант да се въплъщаваш в един или друг образ, но само за конкретния момент. А после, когато публиката напусне аудиторията и светлините на прожекторите угаснат, разсъбличаш маската и оставаш гол- по себе си. И само, когато съумееш да съхраниш истинската си същност, да се разграничиш от всички роли, които ежедневието те предизвиква да играеш, само тогава можеш да изпиташ истинската наслада от представлението. Защото само тогава можеш да оцениш какво си постигнал. Само тогава можеш да забележиш потенциала си, таланта си и способността си да се въплъщаваш в собствения си герой, а после да го оставяш, до следващия повод.

Защото голямата сцена на живота е запазена за тези, които са готови да поемат риска, на това да оставят заучените реплики; да се откъснат от познатия до болка сценарий, да продължат без окуражителните аплодисменти на публиката и да се справят сами- без помощта на цял екип, който да помага за ролята им.

…за тези, които имат смелостта да излязат от рамката на повтарящия се сюжет и еднообразието на театралната програма.

Защото голямата сцена в живота е запазена за тези, които търсят и не спират, докато не им бъде предложена роля, която да пасва на личността им, а не роля, към която те да пригаждат същността си!

***

И не забравяйте да прочетете за бууткампа в края на месеца ТУК!

***

Посетете магазинът на bb-team, ето ТУК и ако искате можете да използвате кодът ми за 5% намаление! Кодът е INESSS и се въвежда при количката в магазина.

П.С. Ще бъда поласкана, ако ми помогнете да популяризирам тази статия, като я споделите с вашите приятели! Благодаря ви!