Доказателството, че жените ТРЯБВА да вдигат тежести!
"Not lifting weights because you are afraid of looking like a bodybuilder is like not driving your car because you fear becoming a Nascar driver." Andrew Dixon Понякога си позволявам…
"Not lifting weights because you are afraid of looking like a bodybuilder is like not driving your car because you fear becoming a Nascar driver." Andrew Dixon Понякога си позволявам…
Опитваше се да се крие от живота,като се спотайваше в някой ъгъл. Но от живота не можеше да се скриеш, защото той беше навсякъде и във всичко.
И те причакваше да се скриеш, да почувстваш измамната сигурност на скривалището си и точно, когато се успокоиш, той те връхлиташе. Хващаше те неподготвен и те караше да се изправиш очи в очи с най-големите си страхове.
Интензивността на болката ни е правопропорционална на огромната ни суета и неспособността да чакаме. И нямам предвид безучастното чакане,изразяващо се в пораженческо примирение и отказ от случване.
Когато ви говоря за чакане, имам предвид способността да давате време на всичко хубаво, което се е запътило към вас.
Защото в моментът,когато наистина поискате нещо, когато наистина направите място в живота си за него и сте способни да носите отговорността за притежанието му, то тръгва към вас. И е само въпрос на време, за да се срещнете.
Хората сякаш са забравили очарованието на очакването. Очарованието на това да не получаваш всичко веднага и на момента.
В очакването има някакво удовлетворение. Като страниците на книга, животът се разгръща ден след ден и това, което му придава чар и носи удоволствие е именно трепетът, породен от незнанието какво ни очаква на следващата страница ( ден).
Животът е, като книгите- където всяко събитие, независимо колко заплетено и нелогично изглежда, накрая винаги се уталожва в някакъв модел.
Животът има посока и смисъл, но (още…)
Онзи ден на страницата си във Facebook , споделих снимка на суровия, домашно приготвен Snickers,който една от моите машини- Даниела Долапчиева беше приготвила за мен. Тъй като доста от вас поискаха рецептата, реших днес да я споделя с вас.
Необходими продукти: (още…)
Как мина седмицата ви? Тренирахте ли достатъчно и хранихте ли се добре? Надявам се, че всяка седмица изграждате все по-здравословни навици и ви става все по-лесно да живеете според тях!
Отделете от времето си за разходка през уикенда, а междувременно разгледайте и списъка с най-интересни статии, които прочетох и си изберете нещо, което ви харесва.
Първо, (още…)
Как минава седмицата ви? Моята е доста продуктивна и удовлетворителна. Заобиколена съм от прекрасни хора, които ме мотивират всеки ден да давам най-доброто от себе си. Уникално е да се събуждаш всяка сутрин, изпълнен с ентусиазъм и желание днешният ден наистина да има значение. Благодаря за хубавите съобщения, които ми изпратихте тази седмица. Не успявам да отговоря на всички, но се надявам, че получавате отговорите, които търсите чрез блога или Facebook страницата ми.
Ето въпросите, на които реших да отговоря тази седмица.
Здравей, Инес! Тъй като от доста време съм забелязала, че имам плоско дупе. Не бях обърнала внимание и правех (още…)
Основната разлика между здравето и болестите, енергичната младост или трудно подвижните старини, наднорменото тегло или нормалното тегло са – изборите, които правим и информацията, която изпращаме на тялото си чрез тях.
Голямо значение за това как се чувстваме и какво се случва в тялото ни, имат хормоните.
Това, което оказва влияние върху хормоналния баланс са фактори от заобикалящата среда, както и информацията, която изпращсме на тялото си посредством храна, движение, сън и т.н.
Това, което ядем има огромно значение. Не всички калории са еднакви – прочетете повече тук.
Освен броя на калориите, важно е и какви са макронутриентите или за да не си придаваме важност- какво е съотношението на мазнините, протеините и въглехидратите в храната, която ядем.
Дори и да отричаме този факт, всеки един от трите макронутриента предизвиква различен хормонален отговор в организма, който от своя страна инициира или пък потиска протичането на останалите процеси в организма.
Представете си го така (още…)
„Много хора страдат от недостатъчно себеуважение и са емоционално зависими от другите, поради това, че не са получили необходимите разбиране и благодарност, както и защото са затворени в собствената си личност и не знаят кои са всъщност. Истината е, че те живеят в погледа на другите, че са пленници на собствения си образ. Стремежът им е невидим, но ако можеха да се видят тази роля, пред тях щеше да се открие фигурата на просяк. Просяк, който живее в постоянно търсене на одежди, предназначени да прикрият дрипите му, да хвърлят прах в чуждите очи.“-Райна Жечева (вижте ТУК)
Тази сутрин се събудих, а денят беше почнал без мен и аз трябваше да го догоня. Отидох до банята и се погледнах в огледалото. Изпитвах една пълнота, която беше непонятна. Реших, че може би още ми се спи и че огледалото не ме отразява обективно. Може би беше остатък от илюзията на съня, който нощта ми беше донесла.
Припомних си как другите били мое отражение. Каквато съм аз, такива ще бъдат и те. Затова реших да се облека и да изляза… на разходка из себе си. Да се огледам. От всеки ъгъл. Посетих всяко място, което обичах, а после и тези, които мразех… за да видя каква част от себе си бях оставила там. Нещо, като да повдигнеш лепенката, с която си прикривал раните, за да видиш дали са излекувани.
Изненадах се. За първи път се разхождах из алеите на собствената си същност и се харесвах. Отражението, което виждах в тях беше красиво. Някак чисто. Образът ми се беше избистрил. Светът беше изключително дружелюбен.
Седнах на една пейка и си припомних себе си в миналото. Припомних си хората и ситуациите, в които попадах; думите, които като с нож прерязваха душата ми и оставяха дълбоки рани, които трудно успявах да излекувам. Припомних си не само отношението на другите, а и моето отношение към другите.
Разбрах, че нямам власт над това, което другият разбира от думите, които изричам или пък действията, които извършвам. Защото веднъж напуснат ли те, те стават податливи и биват моделирани според (още…)
Онзи ден споделих тази снимка, на сурови, шоколадови бонбони. Те ми бяха подарени от една от прекрасните ми машинки- Даниела Долапчиева. Наистина оценявам подаръци, като този. Когато някой отдели от времето си, за да сам да приготви нещо за теб, това показва уважение и внимание, които не могат да се изразят с думи.
Повечето от вас поискаха рецептата, затова я помолих да ми я даде и сега ще я споделя с вас. Първоизточникът на рецептата е ТУК, където можете да намерите още интересни, здравословни рецепти.
Необходими продукти: (още…)
Как мина седмицата ви? Надявам се, че се наслаждавате на прекрасната есен, че тренирате достатъчно и че наблягате на вкусната, качествена храна.
През уикенда отделете време да се разхождате и да бъдете физически активни, както и да се храните добре. Междувременно, намерете малко врем еи за най-интересните статии, които прочетох тази седмица. ( Е, добре де! Може би ще ви е нужно малко повече време, но.. 🙂 )
Първо, (още…)
Как минава седмицата ви? Моята е чудесна, имайки предвид и факта, че е есен- един от любимите ми сезони. Тренировките ми са удовлетворителни, както винаги и ми харесва бавно и сигурно да влизам във все по-добра форма.
Време е за новият Q&A и въпросите, на които избрах да отговоря. Благодаря ви за хубавите съобщения, които ми изпращате и се извинявам, че не успявам да отговоря на всички,но се надявам, че по един или друг начин чрез статиите и постовете на страницата, получавате отгвоорите, които търсите.
Инес, искам да бъда по релефна и изчистена, но колкото и да тренирам, генетично ми е заложено да бъда пълна. Всички в семейството ми са така. (още…)
Светът има нужда от хора, които са извървели дългия път към себе си. От хората, които са свършили тежката работа, да изградят собствената си личност; да преодолеят страховете си и да се издигнат над ограниченията. Светът има нужда от хората, които са живо доказателство, че всяка мечта може да бъде постигната, стига да вярваш в себе си и стига да имаш смелостта да преследваш целите си. Днес ще ви запозная с един такъв човек- прекрасната- Мариса Инда.
Тя е на 37г. и е майка на две прекрасни, здрави дечица. Тя ще сподели с нас всичко за бременността си и тренировките през всяко тримесечие. Ще сподели как храненето и се е променяло, както и някои идеи за управление на времето и как животът ѝ се е променил, сега, когато е майка.
Тя е изключителна жена, която ще разпали огъня в сърцето ви и ще ви докаже, че можете да бъдете жена, майка и атлет. Ще ви докаже, че можете да бъдете всичко, стига да се отървете от оправданията и да пренасочите енергията си към преследване на мечтите си.
Много се радвам, че има жени, като нея. Приятно четене!
Преди да продължите, не забравяйте да харесате Facebook страницата ми( ТУК).
И не забравяйте да посетите сайтът на Мариса- www.bodystrut.com, както и да я последвате във Facebook (ТУК)
Инес Субашка: Благодаря ти, че се съгласи да дадеш интервю за блога ми. Представи се.
Мариса Инда: (още…)

Разхождаше се из коридорите на живота, където като книгите в библиотека, по „рафтовете” бяха подредени хиляди човешки животи. Всеки един от тях си имаше корица… собствено лице и собствено заглавие.
Понякога е странно как сред толкова много книги, се намира една, която те привлича и ти не можеш да откъснеш мисълта си от нея. С нищо не се откроява от другите, но ти някак знаеш, че в нея има нещо различно.
Сякаш в притихналия миг, чуваш как тихо те вика и ти подсказва, че в нея има нещо, от което се нуждаеш. Нещо, което ще отговори на въпросите, които си задаваш– тези, които те държат буден във вечери, като предишната… тези, които те ръчкат рано сутрин и те карат да отвориш очи, още преди дори денят да се е събудил.
Животът е низ от въпроси и последващите ги отговори. Отговори, които се крият в опита, разочарованието, надеждата, любовта,омразата… в преживяното.
Веднъж един човек ми каза, че отговорите идват тогава, когато си зададем правилния въпрос. И може би това е проблемът, с който повечето хора се сблъскват. Липсата на ясна цел, липсата на ясна представа от какво имат нужда, за да насочат живота си в посоката, която желаят.
Обожавам да чета книги. Забелязвам, че те някак си ме намират. Винаги в точния момент. Винаги, когато успея сама пред себе си да си формулирам точния въпрос за това, което искам да разбера, изневиделица от рафта на библиотеката или пък в книжарницата, подходящата книга тихо ме вика. Разлиствам я и в нея се потапям в един различен, подреден свят. Където, ако прочетеш началото и края, биваш озадачен къде е връзката и как е възможно първоначланото действие, да отведе героите до крайния резултат.
Та не ви ли прилича това на живота? Където, ако знаеш само началото и края на една история, възникват куп въпроси, които никога нямат правилен отговор.
А в действителност това, което съдържат (още…)

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.

Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.
През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.
Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.
Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.
За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.
Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.
Просто отнема малко повече време.

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.
Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.
Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!
Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.