Изповедта на непознатия

Разхождаше се из коридорите на живота, където като книгите в библиотека, по „рафтовете” бяха подредени хиляди човешки животи. Всеки един от тях си имаше корица… собствено лице и собствено заглавие.

Понякога е странно как сред толкова много книги, се намира една, която те привлича и ти не можеш да откъснеш мисълта си от нея. С нищо не се откроява от другите, но ти някак знаеш, че в нея има нещо различно.

Сякаш в притихналия миг, чуваш как тихо те вика и ти подсказва, че в нея има нещо, от което се нуждаеш. Нещо, което ще отговори на въпросите, които си задаваш– тези, които те държат буден във вечери, като предишната… тези, които те ръчкат рано сутрин и те карат да отвориш очи, още преди дори денят да се е събудил.

Животът е низ от въпроси и последващите ги отговори. Отговори, които се крият в опита, разочарованието, надеждата, любовта,омразата… в преживяното.

Веднъж един човек ми каза, че отговорите идват тогава, когато си зададем правилния въпрос. И може би това е проблемът, с който повечето хора се сблъскват. Липсата на ясна цел, липсата на ясна представа от какво имат нужда, за да насочат живота си в посоката, която желаят.

Обожавам да чета книги. Забелязвам, че те някак си ме намират. Винаги в точния момент. Винаги, когато успея сама пред себе си да си формулирам точния въпрос за това, което искам да разбера, изневиделица от рафта на библиотеката или пък в книжарницата, подходящата книга тихо ме вика. Разлиствам я и в нея се потапям в един различен, подреден свят. Където, ако прочетеш началото и края, биваш озадачен къде е връзката и как е възможно първоначланото действие, да отведе героите до крайния резултат.

Та не ви ли прилича това на живота? Където, ако знаеш само началото и края на една история, възникват куп въпроси, които никога нямат правилен отговор.

А в действителност това, което съдържат страниците…една след друга, е това което бавно, сигурно и логично води до конкретния край.

…където ден след ден, действията и изборите, които правим, бавно, сигурно и логично ни водят към края на историята.

Разхождаше се из коридорите на живота и минаваше покрай стотици хора. Понякога е трудно в тълпата, да разпознаеш непознатия. Този, който те търси, за да ти даде отговора, който те държа буден…онази вечер и който те накара да отвориш очи, днес… още преди денят да се е събудил.

Мислех си как понякога натоварваме хората с очаквания, на които те не биха могли да отговорят. Как придаваме тежест на хората от миналото, а пренебрегваме тези, които в момента са наоколо и тихо ни викат, за да ни предложат това, което търсим… ровичкайки се в чекмеджетата на миналото.

Преди време осъзнах, че трябва да освободя хората от собствените си очаквания. Да разбера, че единствения човек към, който имам право да налагам изисквания съм самата аз. Защото всички останали не ми принадлежат.Някои от тях идват, за да ми дадат бърз отговор на възникнал въпрос и да ми дадат тласък напред, по пътя на живота, който съм избрала да живея.

Като книгите… има някои, които в момента могат да задоволят потребността ти да научиш нещо, но след това няма смисъл да се връщаш към тях. Трябва да се оглеждаш за други, които могат да отговорят на въпросите ти сега, в този момент.

Има хора, които сякаш са твое огледало. Хора, които вероятно цял живот ще крачат редом до теб, просто, защото в себе си, в същността си, съдържат отговора на всеки един въпрос, който си задаваш.

Като книгите… тези, които винаги са на нощното ми шкафче. Тези, които чета всяка вечер; чиито страници съм разлиствала стотици пъти, но никога не ми омръзва да ги разгръщам и да се потапям в думите.

Едни и същи редове…а всеки път научавам нещо ново. Всеки път виждам още по-дълбокия смисъл. Колкото повече израствам, толкова повече съумявам да извлека от тези думи-същите, които четох вчера, миналата седмица, миналия месец или миналата година. Книги, които сякаш отразяват пътешествието на моята личност към по-дълбокото разбиране на живота, на себе си и на хората.

Е, има и такива хора. Които с времето не променят стойността си… или пък променят я, защото стават все по-скъпи, все по-ценни.

Не съм много сигурна какво точно исках да ви кажа… но просто исках да ви напомня, че не трябва да натоварвате другите с очаквания и трябва да се освободите от разочарованието и негативните емоции, които изискванията към другите носят. Запомнете, че във всеки момент от живота си, се заобикаляте от хората, които носят отговорите на въпросите, които си задавате в момента.

И ако хората около вас, не са тези, които ви се иска да бъдат… не търсете причината в тях. Работете върху себе си и човекът, който сте. Колкото повече израствате, толкова по-смислени неща ще ви вълнуват и толкова по-истински въпроси ще си задавате… а тогава се появяват и прекрасните хора, които носят отговорите и които ви стимулират да вървите напред- с още по-бърза скорост, още по-голяма увереност и с усещането за споделеност, че непознатият в тълпата, тихо ви е викал, защото е знаел, че го търсите.

…и ето тази книга вчера тихо ме викаше от най-долния ред в една книжарница…дори не подозирах за съществуването ѝ, но съм сигурна, че в нея ще открия някой от отговорите, които търся 🙂

П.С. Ще съм ви много благодарна, ако ми помогнете да популяризирам тази статия, като я сподлеите с вашите приятели! Благодаря ви! 

Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook! Благодаря!