За живота и бавното натрупване на смисъл!

Опитваше се да се крие от живота,като се спотайваше в някой ъгъл. Но от живота не можеше да се скриеш, защото той беше навсякъде и във всичко.

И те причакваше да се скриеш, да почувстваш измамната сигурност на скривалището си и точно, когато се успокоиш, той те връхлиташе. Хващаше те неподготвен и те караше да се изправиш очи в очи с най-големите си страхове.

Интензивността на болката ни е правопропорционална на огромната ни суета и неспособността да чакаме. И нямам предвид безучастното чакане,изразяващо се в пораженческо примирение и отказ от случване.

Когато ви говоря за чакане, имам предвид способността да давате време на всичко хубаво, което се е запътило към вас.

Защото в моментът,когато наистина поискате нещо, когато наистина направите място в живота си за него и сте способни да носите отговорността за притежанието му, то тръгва към вас. И е само въпрос на време, за да се срещнете.

Хората сякаш са забравили очарованието на очакването. Очарованието на това да не получаваш всичко веднага и на момента.

В очакването има някакво удовлетворение. Като страниците на книга, животът се разгръща ден след ден и това, което му придава чар и носи удоволствие е именно трепетът, породен от незнанието какво ни очаква на следващата страница ( ден).

Животът е, като книгите- където всяко събитие, независимо колко заплетено и нелогично изглежда, накрая винаги се уталожва в някакъв модел.

Животът има посока и смисъл, но за да ги разкрием се изисква бавното и търпеливо вървене, не пасивното и припряно седене.

Очакването е това, което придава сила на случващото се.

Всяка дума, всяко действие, носи със себе си набор от образи, представи за неща, за които не знаеш нищо или не подозираш нищо.

Очакването е това, което ти дава възможност да се превърнеш в свидетел на бавното натрупване на смисъл; възможността да бъдеш създател на собствената си реалност, като ѝ придаваш обективно съществуване.

Очакването е „дразнителят”, който провокира въображението ти, копнежът ти, желанието и съпътстващата ги страст и вдъхновение да действаш и да създаваш.

Защото в живота се натъкваме именно на материализацията на нашето въображение и представа за света. Защото преди да видим нещо наяве, първо трябва да сме допуснали за съществуването му в света на собственото си съзнание.

Та не е ли точно така? Не е ли съзнанието мястото, където се раждат всички мечти, а действието- вратата, която им открива пътя, за да се случат и да се превърнат в нашата реалност?

Излизам на вън и виждам стотици хора- забравили насладата от самото пътуване, от стремежа към постигане, а не единствено бляна за пристигане.

Животът е процес и именно в това е неговия смисъл- да бъдем тук и сега във всеки момент на сбъдването, а не изкуствено, чрез мисълта да се пренасяме в момента, на крайната цел- на притежанието.

Стойността не е в това да имаме, а в това да бъдем. Не да притежаваме, а да създаваме.

А очакването е ключовият елемент.

Нещо, като кибритената клечка, която разпалва действието и буди креативността ни.

Нещо, като гаранцията, че с достатъчно намерение и непрестанно действие, всеки ден се придвижваме по шахматната дъска на живота, където неизбежно се срещаме с тези, които заслужаваме и тези, за които сме направили място в живота си.

П.С. Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели! Много ще съм ви благодарна!

Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook ! Благодаря ви!