Аз не тренирам, за да изглеждам добре…
Аз не тренирам, за да привличам внимание…
Аз не тренирам, защото е модерно…
Аз тренирам, защото в залата и на стадиона се чувствам завършен човек. Единствено там имам шанса в рамките на един час, на няколко квадратни метра земя, да изпитам всяко едно чувство в живота- надежда, удовлетворение, разочарование, страх, триумф, съмнение…
Тренирам,защото по време на тренировка се чувствам така, както никъде другаде!
Отивайки в залата всеки ден имам шанса сутрин да се будя изпълнена с желание и ентусиазъм да посрещна новия ден.
Тренировките ми дават възможността всеки ден да предизвиквам себе си и възможностите си, волята и психиката си!
Тренировките са тези, които ми помагат всеки ден, независимо от това какво се случва, да изпитвам удовлетворение от това, което правя!
Тренировките ми дават шанса, всеки ден да срещам хора, като мен! Хора, които споделят моите ценности,моите виждания и разбирания!
Хора, които са моята дневна доза мотивация и вдъхновение!
Тренировките ми помагат да поддържам тялото и ума си!
Тренировките са моето лекарство- срещу завистта, двуличието, предателството, малодушието и посредствеността.
Тренировките са тези,които ми помагат всеки ден да откривам смисъла на живота!
Всяка една тренировка е като малка репетиция за остатъка от живота ми.
Всеки път, когато изпитвам затруднение да завърша серия тежки клекове, от мен зависи дали ще се пречупя или ще се мобилизирам.Дали ще продължа или ще се предам.
И после, когато изляза от залата и живота ме предизвика, аз знам, че МОГА! Защото вече съм го правила.. на репетицията( на тренировка).
Всеки път, когато съмненията, тревогите и разочарованията, вземат превес над живота ми, аз си спомням как щангата тежи на раменете ми… и знам, че имам силата да се вдигна и да продължа! Знам, че нищо не може да ме пречупи, ако аз не позволя!
Тренировките ме учат, да търся причината за неуспеха в себе си, в подхода си… а не да соча с пръст към другите!
Тренировките ме учат, че когато човек има цел,дава всичко от себе си, за да я постигна. Без оправдания, без извинения! Или искаш и се трудиш, или се оправдаваш и се примиряваш с неуспеха!
Хубавата външност, допълнителното внимание, доброто самочувствие… това е най-малкото,което получавам в замяна на постоянството и труда, който полагам.
Но истинската причина да тренирам се крие много по-дълбоко… тя е много по-смислена и много по-силна.
Тренирам, защото не много неща в живота могат да те накарат всеки ден да се чувстваш по този начин!
Тренирам, защото няма нормален човек, който да се лиши от възможността всеки ден да се чувства жив, вдъхновен, мотивиран и изпълнен с желание за живот.
Тренирам, защото това ми позволява да спечеля контрол над тялото и ума си.
Тренирам, защото тренировките са моята репетиция… нещо, като театър, където имаш възможността да разиграеш различни постановки… да изпиташ различни емоции… да усвоиш различни качества… за да когато излезеш от залата и се сблъскаш с реалността, която живота ти предлага, да имаш самочувствието, че МОЖЕШ!
Нямам нужда от специална мотивация, за да тренирам… кой има нужда от мотивация, за да се чувства жив, завършен и удовлетворен?
Аз не! Ами вие?
Защо тренирате?
***
Новият брой на онлайн списанието ми- IFS Journal е готов! – Вижте какво ще намерите в страниците на новия брой и се абонирайте ТУК.
П.С. Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели! Много ще съм ви благодарна!
И аз! Но въпреки всичко, пак и малкото време, в което тренирахме беше супер! 🙂
Съжалявам,4е не съм в София,за да тренираме заедноооооооооооо…:)
Благодаря ви! :))) Вие сте дневната ми доза мотивация 😉
В залата се чувствам у дома. В залата се чувствам на мястото си. И това чувство е толкова прекрасно и изпълващо, че друго не ми трябва. Това е моята мотивация.
Поздрави 🙂
За да не се разболявам, да се харесвам на себе си и на останалите като визия.