Абонирайте се за нюзлетъра ми. Присъединете съм към още 30 000+ читатели, които всяка седмица получават статии свързани с тренировки, хранене, рецепти и мотивация. Ще получите електронен дневник с 30 дневно предизвикателство.  

 *След абониране ще получите имейл за потвърждение. Моля, потвърдете (проверете и в spam и в таб промоции).

Възникна грешка, моля опитайте пак
Записването е успешно

735

kaila-prins

Днес съм приготвила едно много интересно интервю с една жена, която е извървяла пътя от месоядна, през вегетарианка, до веган и после отново се завърща към яденето на месо. В нейната „лична изповед“ ще видите какво я е накарало да премине към всеки един от изброените варианти на хранене, как се е чувствала, как това се е отразило на здравето и тренировките ѝ, както и какво я е накарало отново да започне да яде месо. Ще разберете какъв е най-ценният урок, който е научила от всички опити и грешки.

Днес ще ви запозная с Кайла Принс. Вижте какво сподели тя с нас.

Инес Субашка: Представи се!

Кайла Принс: Казвам се Кайла Принс, а в интернет пространството съм известна, като @MissSkinnyGenes. В момента водя блог, свързан със здравето, фитнеса и възстановяването ми от хранително разстройство-inmyskinnygenes.com, както и подкаст, наречен

Finding Our Hunger,” където интервюирам хора, които откриват къде ще ги отведе пътешествието наречено живот- към по-добро възприемане на външността си, удовлетворителна кариера и всичко останало.

Възстановявам се от анорексия. Повече от 13г. се борих с пристрастяване към тренировки и хранене, и сега съм  посветила живота си на това да помагам на другите да намерят изхода от хранителните разстройства и вманиачаването в тренировките. Освен това съм сертифициран треньор, като получих сертификат от Institute for Integrative Nutrition.

ИС: Вдигаш ли тежести? Как тренировките с тежести промениха живота ти?

КП: В момента се завръщам към тренировките с тежести, макар че за момента е повече, като рехабилитация.

През 2009г., за първи път открих магията на залата. В началото тренировките ми бяха комбинация от информация, която съм сглобила от интервюта на популярни фитнес модели. После започнах да чета много, научих много и се сертифицирах в NASM.

Тренировките с тежести промениха живота ми, защото бяха катализаторът, който ме сближи със собственото ми тяло. Освен това беше първата стъпка към това да открия, че искам да бъда треньор.

В момента се възстановявам от няколко много тежки контузии (

бях блъсната от кола на една пешеходна пътека), така че в момента използвам фитнеса, като средство да възвърна сила, баланс и функция.

ИС: Имаш доста богат опит с различни хранителни режими. Била си месоядна, вегетарианка и после веганка. Би ли споделила как се чувстваше, следвайки всеки един от тези начини на хранене- предимствата и недостатъците?

КП: В общи линии съм следвала почти всяка една „здравословна диета”, за която можете да се сетите. Дълги години бях вегетарианка ( защото се страхувах от калориите и мазнините в месото), но когато започнах да вдигам тежести, осъзнах, че не мога да живея и да тренирам, хранейки се така.

Преминах на ниско-мазнинна,ниско-въглехидратна, високо- протеинова диета. Ядях „много”, но основно протеинови пудри и пилешки гърди, както и риба тон, така че умирах от глад непрекъснато. Изглеждах невероятно, но се чувствах ужасно.

След това започнах да се занимавам с йога и преминах към веганството. Реших, че ще пробвам само за месец, нещо като пречистване, но се чувствах толкова добре,че реших, че ще остана веган за цял живот.

Проблемът беше, че след няколко месеца, „чудесното чувство” взе да изчезва. Депресията ми се завърна, появи се ужасно акне, чувствах се подута и уморена през цялото време. Непрекъснато ме болеше корема и винаги бях гладна. Бях пристрастена към зърнените храни и зърнените закуски без глутен. Психически се самобичувах всеки път, когато ядях още нещо, но не можех да се спра-просто бях гладна.

Моментът, в който разбрах, че нещата трябва да се променят, беше, когато месечният ми цикъл безвъзвратно изчезна. Не можех да пренебрегна и акнето и газовете, но когато тялото ми спря да функционира, така както би следвало да функционира тялото на 25г. жена, знаех, че трябва да направя нещо.

Внимателно започнах да ям животински протеини- белтъци и риба тон, бяха първите ми опити. Лека полека свикнах с мисълта отново да ям животински храни ( и осъзнах колко много тялото ми е искало месо и мазнини). Сега нямам проблем да ям пилешки дробчета на закуска или пък телешка пържола. Все още не ям млечни продукти, но по-скоро защото тялото ми се бунтува срещу тях.

Все още лекувам последствията- акнето още го има, месечният ми цикъл не се е завърнал, но преминах през много положителни промени, откакто ям повече мазнини, протеини и откакто не ям зърнени храни: депресията ми изчезна, без да пия хапчета, имам повече енергия, по-силна съм и вече не съм роб на храната.

ИС: Какво те накара да спреш да ядеш месо? Само по етични причини или, защото вярваше, че месото е вредно за здравето ти?

КП: Честно да си призная, спрях да ям месо, защото исках да отслабна. Четях книги, като „Crazy Sexy Diet” и чувах, че не само, че ще сваля килограми, но ще се чувствам по-добре, отколкото, ако съм месоядна. Смятах, че ако в момента се чувствам доста ужасно, единственото място, към което мога да отида, е към по-добре, нали?

Проблемът беше, че се чувствах зле, защото ядях прекалено много месо без мазнини и протеинови пудри. Освен това не ядях достатъчно мазнини, за да тялото ми да може да произвежда хормони и да прави мозъка и тялото ми щастливи и функциониращи.

Едномесечното ми веганско пречистване, се превърна в начин на живот, тъй като в началото се чувствах по-добре- и аз се придържах към философията, защото диетата се превърна в моя идентичност. Смятам, че това се случва при доста хора, които са принудени да защитават диетите си пред приятели и семейство, които се придържат към стандартната, модерна диета. Откриваш друга общност, която приема избора ти и си спечелваш място в тази общност, така че да има на кого да се опреш, когато всички останали поставят под въпрос решенията ти.

За мен веганството не беше по етични причини, но когато някой ме пресираше прекалено много, че диетата ми е прекалено рестриктивна, можех просто да вметна нещо за правата на животните. Така не правех всичко само за себе си, а за благото на целия свят.

ИС: какво те накара да преосмислиш веганския начин на живот и отново да започнеш да ядеш месо?

КП: Тогава науката зад храненето и начина, по който тялото функционира не ми беше позната. Когато обаче месечният ми цикъл изчезна безвъзвратно, знаех, че това, което ядях, по някакъв начин разбъркваше правилното функциониране на тялото ми.

Сега, когато вече имам достатъчно познания, разбирам, че ми липсваха градивните елементи, за да хормоните ми да са в баланс, тъй като не ядях никакви животински мазнини и протеини.

В момента на собствения си блог, стартирах поредица от статии за веганството.

Вижте ги тук:

Part 1: What is Veganism? 

Part 2: What Happened When I Was a Vegan

Part 3: But I Supplement!

Part 4: Tofu is a health food. Right?

Part 5: Macronutrients and Why They Matter

Всичко беше процес на проба и грешка, и все още продължавам да се уча всеки ден. Но съм на правилния път на оздравяването, и ако това значи, че мога да ям бекон със салата си, тогава няма да се оплаквам.

ИС: Като човек, който е преминал от месояден, към веган и после отново към месояден, какъв мислиш, че е най-ценният урок, който научи? Какво ти даде този опит, което никой не би могъл да осъзнае, освен ако не е минал по твоя път?

КП: Най-ценният урок, който можех да науча е, че не можеш да позволиш на някой друг да казва какво е най-добре за тялото ти, освен, ако този някой не живее в твоето тяло. Ако не се научиш сам да слушаш собствения глад; сигналите, които тялото изпраща, тогава никога няма да постигнеш оптималното здраве.

Винаги ще има експерти, които да ти казват какъв е техния начин на хранене и те ще имат философия, наука, рационалност и примери, за да подкрепят твърденията си. Но, ако игнорираш това, което тялото ти казва- тогава просто се самозаблуждаваш!

Преди обяснявах на хората колко добре се чувствам, докато се храня, като веган, но беше просто, защото исках да имам нещо, което да затвърждава правилността на решението ми.Разказвах тази история на себе си, защото тя подкрепяше разбиранията ми за света. Но в същото време, беше история, написана с грешната информация и разбирания.

Повечето хора, които се борят с хранителни разстройства, неразположение, застой, всичко опира до това, че не слушат какво казват телата им. Вместо това те казват на телата си историята, която са научили от някой друг- дали е веган блогър, сайт за бодибилдинг или Д-р. Оз.

А повечето хора дори не осъзнават това, защото не са принудени да конфронтират тези истории лице в лице, за да открият дали са изцяло верни. Когато месечният ми цикъл спря, това ме накара да се замисля, защо си вярвах на историята за добро здраве и каква информация ми беше необходима, за да стигна по-близо до здравословния живот, към който се целях.

ИС: От гледна точка на силата, кога се чувстваше най-енергична? Когато ядеше месо или когато беше веган?

КП: В момента определено съм по-силна, когато ям животински протеини и мазнини. Имам енергия по цял ден и никога не съм се чувствала по-добре. Дори по-добре, отколкото, когато ядях само протеини. Тогава изглеждах силна, но не се чувствах така. Освен това бях изтощена и гладна през цялото време.

ИС: Какъв би бил съветът ти към веганите? Ако трябваше да им кажеш едно нещо, което има потенциала да ги накара да преосмислят диетата си, какво би било?

КП: Не искам да карам някой да променя диетата, начина си на живот или идентичността си. Знам, че храненето е доста деликатна тема, така както политиката и религията и независимо от това колко факти има, които подкрепят аргументите ти, хората трябва да подходят към промяната със свое собствено темпо и по своя собствен начин.

Единственият ми съвет е да слушат тялото си. Да, можете да сте здрави, като веган, но може би не живеете в оптималното за вас здраве.

Аз трябваше да се изправя пред някои лоши последствия, които превърнаха живота ми в борба- но, ако не сте склонни да подложите под въпрос философията си, ще имате ли желание да се справяте с последиците, които могат да се появят?

Установете, защо толкова много се придържате към историята си. Изследвайте здравето и щастието си. Ако избягвате промяната, защото тя е срещу вярванията ви, може би само си вредите повече, отколкото подозирате. Търсете и се учете. Научете защо ограничаването на протеините и на мазнините, вреди на хормоналния баланс или води до дефицити на хранителни вещества, които са срещу вашето здраве. Поставете маркетинговото съобщение под микроскоп и открийте истинската наука, ако имате нужда от още убеждение.

Но в края на деня, трябва да се научим да слушаме собственото си тяло и все по-малко да се доверяваме на това, което комерсиалните медии диктуват, че е здравословно, в рамките на 140 знака или 90сек. От нас зависи да поемем отговорност за здравето си- а това може да означава да оставим догмата и да си признаем, че има много повече опции, които да ни отведат към здравето.

П.С. Ще ви бъда много благодарна, ако ми помогнете да популяризирам тази статия, като я споделите с вашите приятели! Благодаря ви!

Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook! Благодаря!

И една снимка от тренировката ми вчера 🙂

Ines Subashka- Инес Субашка

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

This Post Has 7 Comments

  1. Ваня

    Дълги години бях вегетарианка ( защото се страхувах от калориите и мазнините в месото), но когато започнах да вдигам тежести, осъзнах, че не мога да живея и да тренирам, хранейки се така.

    Ини, не си интервюирала правилния човек….това не е вегетарианка, а просто жена, която е отказала месото, за да си влезе в дънките от детската.
    Да си веган, вегетарианец по душа и дори на сън…не означава, че го правиш, за да отслабнеш, не! Правиш го по етични причини и това за мен е единствената основателна причина човек да не яде месо.
    Не знам защо твърдиш, че зърнените са вредни, при положение, че животните се хранят предимно с ГМО царевица и соя, месоядните също поглъщат тези вещества, че дори с бонус- химията в месото. Не мазнините са опасни, а наична, по който се гледат тея животни и храната, която ядат.

    Само за статистиката: веган съм от близо 3 години, цикълът ми е като по часовник и се чувствам добре. Хубаво е да има повече гледни точки.
    В същото време познавам хора, на които веганството не им се отразява добре и го приемам.
    Мисля, че ще е добре да интервюираш и някой атлет, който не близва млечни, месо, яйца и мазнини, освен под формата на ядки. Познавам доста такива 😉

    1. Инес Субашка

      Ваня 🙂 Благодаря, че коментира. В интервюто никъде не се нападат веганите или вегетарианците, а Кайла просто споделя нейния път, по който много жени тръгват- имайки предвид хранителните разстройства и отслабването. Няма да лъжа, че споре дмен веганството не е оптималния начин на хранене, вегетарианството го приемам. Но това е моето лично мнение и аз не съдя другите за избора им. Относно етичните причини за веганството, мога да изтъкна доста факти, които са красноречиви от гледна точка на това кое колко е етично, защото всичко в приордата е навързано и в екосистемата трябва да има баланс. Ако едно животно те срещне в гората и е гладно, няма да се замисли, че си живо същество и ще те изяде със сигурност 😉 Примерът ми може да не е много добър, но идеята ми е, че когато става въпрос за оцеляване, в природата си има кръговрат и прекалено големите площи, които се използват за отглеждането на зърнени култури и други подобни, също нарушава баланса и това косвено вреди върху оцеляването на живите организми. Така че пак се получава един затворен кръг.

      Относно храната на животните, няма две мнения по въпроса…те се хранят със същите боклучави зърнени култури, с които и хората. Затова в днешно време не може да се храниш перфектно, а само оптимално с това, с което разполагаш. При всяка възможност си набавям домашни продукти от села в планините, където добитъкът се отглежда по по-различен начин и качеството на месото е доста по-различно.

      Иначе за интервюто, даже вече е задействано това с вегана атлет 😉 Съгласна съм за различните гледни точки, но аз си подкрепям моята и нямам против да обсъждам с друг ( като теб), който е на противоположното мнение.

      Споровете, когато са конструктивни и в рамките на добрия тон, винаги са от полза, дори да не се стигне до промяна на гледната точка, а само до обогатяване на възгледите 🙂

      Поздрави 🙂

      П.С. Забравих да допълня, че не коментирам за това, че към животните трябва да сеотнасят по-хуманно, но от тук задълбавам в една тема, по която имам мнение, но която се отклонява в съвсем друга посока и е свързана въобще с възпроизводството на населението ( някак направо механичното възпроизводство), нарастващата необхдоимост от суровини за изхранването и оцеляването му и деградацията и изоставянето на моралните ценности и връзката с природата и по-духовни неща… но това вече е дълга и необятна тема и няма да я коментирам.

  2. За мен есенцията в тази статия е това:

    „Най-ценният урок, който можех да науча е, че не можеш да позволиш на някой друг да казва какво е най-добре за тялото ти, освен, ако този някой не живее в твоето тяло. “

    Само ако се опрем на едно подобно мислене никога няма да се стига до излишни конфронтации. Абсолютно подкрепям Кайла Принс, че всевъзможните „философии“ за храненето почти на 100% са маркетингов трик, който продава тиражи. Т.к. съм привърженичка на хомеопатичния подход в лечението, който не лекува ангината, а човека с ангина, считам, че и при храненето е същото. Да, не съм привърженик на крайностите – в това число суровоядство, веганство и вегетарианство. Но и не приемам Дюкан с неговите фермерски порции от говеждо месо…. Определено се чувствам криво, когато някой ми говори как се тровя, консумирайки прясно мляко или че не всеки път мога да ям разделно… Но не мога да отговаря на всички очаквания…. а и мисля си, че най-добре усещам от какво моето тяло има нужда.

  3. elspeth

    shte napisha na angliiski shtoto se chustvam po komfortno.
    reading the interview i had the feeling that you were obviously a meat eater and were looking for reasons as to why she stopped being a veg and became a meat eater again. somehow it felt you were forcing her to tell that being a meat eater is better. which obviously is not!
    the thing that her period suddenly stopped is something personal to her. and only to her. i haven’t heard about it happening to anyone else. so it is really low using that as an excuse. also it doesn’t feel that the cause for it is her being a vegan. she also said that her period hasn’t recovered even though she’s consuming meat again. so it’s not true that being veg is bad for your health. maybe something else has happened to her that has caused her period stop. maybe her body is different. and i have to agree that everyone should listen to their bodies signals, but that doesn’t mean they should cling to eating meat.
    also i have to agree with Vanya that people who don’t eat meat or fish because they want to lose weigh aren’t neccessarily called vegs, because they’re not doing it for ethical reasons. which means they can eat meat anytime they feel like it. because they won’t feel guilty about taking the life of a fellow creature FOR THE SAKE OF PLEASURE. there are so many meat compensations so why do people still eat meat?! they don’t do it for nutrition, they do it for pleasure. and also animals eat other animals because they are carnivore, they can’t eat herbs. whereas people are omnivore, so they can live by eating only herbs. and the example with an animal attacking and eating a person in a forest is lame. that’s about survival. so if a beast attacks you, i bet you won’t just let it kill you and eat you but fight for your life. i agree, this example isn’t the best. the meat industry is not only bad for animals but also for the environment. the crops fed to animals could feed so many starving people over the world. and so many forests are cut down so they would be transformed in pastures to feed the cow which will be later slaughtered in order to be fed to people for pleasure. it’s really impractical. it’s only for short use. you kill the animal and eat it. all the food and energy put into raising it is gone. whereas a cow, a chicken a tree can feed you with their milk, eggs, fruits, respectively, for a very longer time.
    people in modern societies don’t eat meat for survival. because there are many other foods that offer you the same proteins as meat, so you could replace meat with them anytime. people eat meat for pleasure. they want to enjoy in mac donalds . stuff themselves with food, get overweight and then go under the knife to lose some weight, or complain all the time about how fat and obese they are. go tell that to someone who’s starving. and they don’t care, not a bit about the life of the animal they took away. i think it really petty and primitive. how people by consuming meat want to play all mighty and arrogant and feel like they are invincible and on top of the chain of whatever it’s called. and it’s not only about killing the animal, it’s about the conditions it lives in. they are horrible.
    this world is changing and going forth. so i hope that one day people’s behavior towards animals will change as well and they’ll start to consider animals as friends and not food.
    take a look at this video, maybe it will make you think.
    https://vimeo.com/73234721

  4. Stela

    Elspeth,
    Just to let you know, that not everyone eats meat for the sake of pleasure, I eat it for nutrition. I feel satied, my stomach doesn’t hurt and I don’t starve 30 min after i had a meal. Most importatnly, I have access through meat to some essential aminoacids and vitamins that a fruit or vegetble that actually spent months in storage (lost them while in storage or never had them cause of the poor content of the varieties grown nowadays) won’t provide me with. And I don’t eat my meat in McDonalds.
    She lost her period because she wasn’t getting enough fats. Humans are different, so if some women don’t lose their period being on vegan diet, doesn’t mean others won’t. Since human hormonal system is extremely complicated, once disturbed it might never or with great difficulty get back to normal. I have friends vegetarians that at later stage realised they made a big mistake not eating meat.
    I would advise you to be less fanatic and more informed on basic nutrition and biochemistry postulates.
    Meat eaters don’t necessarily stuff tehmselves or get fat, some of us are actually healthy, good looking and smart (for reference you can check the effect of protein starvation on brain function). Get fed, find serenity!

  5. Maria K

    Значи да разбирам, че има екслузивен клуб на истинските вегетарианци и вегани, които не ядат месо и животински продукти от жал и фалшив клуб, с някакви явно по-низши хора, които го правят само и единствено от хранителна гледна точка?
    Еми извинете, но това е смешно, глупаво и незначително.
    И в крайна сметка не разбрахте идеята на цялото това интервю – всеки организъм и всяко тяло е индивидуално. Не можете да се качите на високия трон и да съдите останалите за техния избор на диета, независимо какви са причините за нея.

  6. edikoisi

    На бика дали му пука че си веган! На дали му пука и, че не си!

    Така че има едно нещо наречено човешки организъм. Никой не може ,щото решил че е модерно или полезно, да го промени с 2,3,4,10 години не ядене или ядене на нещо 😉
    Идеята на интервюто е да следите това което вашия организъм ви казва да ядете или избягвате според начина ви на живот.

    Не знам що веганите и вегитариянците винаги се засягат и веднага почват да убеждават всички колко правилно е тяхното. Аз уважавам хората които са вегани и вегитариянци но само тези които не ми обесняват колко зле съм аз щото ям месо 2,3 пъти в седмицата.
    Да месото което е в магазините е боклук и да все още може да се намери читаво.

    Щом някой го кефи да яде само марула или кюфтета, ми ок нека го прави щом е здрав и не му пречи и се чувства добре.

Вашият коментар

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.