You are currently viewing Животът след раздялата

Абонирайте се за нюзлетъра ми. Присъединете съм към още 30 000+ читатели, които всяка седмица получават статии свързани с тренировки, хранене, рецепти и мотивация. Ще получите електронен дневник с 30 дневно предизвикателство.  

 *След абониране ще получите имейл за потвърждение. Моля, потвърдете (проверете и в spam и в таб промоции).

Възникна грешка, моля опитайте пак
Записването е успешно

7 731

 

Вървеше по алеята към мястото, където пътищата им се разделяха; към кръстопътя където всеки щеше да поеме към своето бъдеще, обогатен от опита и ограбен от емоциите на раздялата. Седиш на сантиметри от човека срещу теб, а го чувстваш толкова далечен. Искаш да кажеш много, а сякаш нещо те спира. Хора, които до вчера са били част от живота ти днес сякаш нямат място в него.

Оглеждаш се и се чудиш как да пренаредиш настоящето си, така че да им отредиш място в живота си, така че да ги запазиш до себе си…дали от сантименталност по споделеното минало или пък просто от чиста егоистичност, че ако ги оставиш зад гърба си, те ще се превърнат в част от настоящето на някой друг.

Седиш срещу човека и ти се иска да го прегърнеш за довиждане, да му пожелаеш късмет. Но как би могъл да протегнеш ръце към някой, който е на километри от теб, от твоята същност? Не е ли това равнозначно на това да протегнеш ръце към нищото и да прегърнеш една празнота… която остава в теб до края на живота ти?

Минаваме през алеите на живота, където някой винаги очаква да ни срещне – за да ни научи на нещо или пък, за да самият той да получи урок от нас. Някои хора влизат в ритъма на нашата походка и успяват да вървят редом до нас – до самия край…други пък непрестанно ни гонят или ни принуждават ние да бъдем гонещите. Надпревара, в която рано или късно на следващия ъгъл гонения или гонещият се препъва и пада. Остава там, за да дочака следващия си спътник.

Често пъти този, който продължава да върви, непрестанно се обръща назад с надеждата, че не е сам; че някой все още го гони и поддържа илюзорното чувство за сигурност и присъствие. Така гледайки към миналото, пропуска да забележи тези, които се задават от бъдещето. Тези, които на този етап от пътя, имат мисията да ни отведат още по-напред, към израстването ни като личности и да ни приближат към осъществяването на мечтите ни.

Взаимоотношенията между хората са деликатна тема. И може би един от най-силно влияещите фактори, които определят възхода и падението на човешкия живот.

Гледаме на взаимоотношенията през една доста изкривена призма, резултат от егоистичната ни привързаност и липса на по-дълбоко разбиране за случващото се.

Аз смятам, че взаимоотношенията ни с останалите отразяват това, което сме в момента. Каквито сме ние, такива хора срещаме. Колкото повече се развиваме като личности, толкова по-истински хора ще се задават от бъдещето и толкова повече смисъл ще внасят в живота ни.

Често пъти страдаме и се самосъжаляваме, че трябва да оставим хора от миналото зад гърба си, а в същото време пренебрегваме факта, че  тези раздели може би не са наказание, а подарък; не са лишение, а по-скоро възможност.

Защото, когато имаш ясна визия за живота си, когато всеки ден даваш всичко от себе си, за да се развиваш, да бъдеш повече – тогава животът откликва на твоето желание. Тогава Вселената се пренарежда специално за теб, така че да те срещне с тези, които ще те научат на това, от което имаш нужда, за да се превърнеш в личност достатъчно способна и отговорна, за да постигне целите си.

Понякога израстването е съпътствано от много раздели, просто защото не винаги хората от миналото успяват да вървят с твоето темпо… или пък ти с тяхното. Тогава взаимоотношенията ви не биха могли да съществуват. Не и пълноценно. Това на сила да поддържаш такива взаимоотношения, заради детинска сантименталност или пък егоистична привързаност, е равнозначно на това взаимно да се ограбвате. Взаимно да се лишавате от възможността да срещнете хората, които ще ви поднесат необходимите уроци.

Преди раздялата с хората ме плашеше. Караше ме да се чувствам ограбена, самотна и сякаш ме поставяше в задънена улица. Където, ако вървиш напред, рано или късно стигаш до стена и трябва да се обърнеш назад- към миналото, където този път никой не те чака и оставаш да разчиташ на себе си.

Сега разделите не ме плашат. Сега знам, че в живота си ще срещам много хора и ще има моменти, когато ще ми се струва, че няма начин те да напуснат живота ми. А утре, бъдещето ще ми е подготвило изненада и ще ме опровергае. Ще изтръгне от ръцете ми чупливата сигурност, която съм си създала и отново ще ме принуди да вървя сама… до следващата среща.

Но не защото нямам късмет, а защото този човек вече няма място в моя живот, нито аз в неговия. Хората в живота ни имат предназначението да „излекуват” слабостите ни и да подсилят силните ни страни. Някои от тях са непрестанен източник на уроци и вдъхновение… други се изчерпват. Тогава са принудени да си тръгнат. Защото да останеш, когато няма какво да дадеш, означава да обречеш себе си и другите на посредствено съществуване; липса на възможност за развитие, удовлетворение, щастие и споделеност.

Взаимоотношенията са нещо като стълбичка и всяка следваща среща, ти дава възможност да се изкачиш по-нагоре в йерархията на живота.

Срещаш и напускаш хората в живота си тогава, когато дойде времето да минеш на горното стъпало; когато настъпи моментът да разшириш стеснения си мироглед и да получиш една нова, различна гледна точка.

Винаги, когато си дадеш достатъчно време, за да си припомниш миналото, осъзнаваш, че това, което си в момента няма общо с това, което си бил преди години; че хората, които в миналото са те вдъхновявали, приемали; хората, които са ти създавали сигурност и усещане за споделеност, днес не биха могли да те накарат да се чувстваш така. Просто, защото с всяка капка време всички се променяме… незабележимо. Но разстоянието на годините отчита всяка една минимална промяна в нашата същност и ден след ден я натрупва. Ден след ден ни пренарежда в йерархията на живота и ни поставя там, където принадлежим.

„Отвъд волята: Смисълът да продължиш“  е книга за всичко онова, което дели човекът, който сме днес, от човека, в който имаме потенциал да се превърнем.

„Отвъд волята: Смисълът да продължиш“ е книга за болката, преродена в мъдрост и вдъхновение да продължиш.

IFS Journal 7
IFS Journal 7

П.С. Не бъдете особняци (:) ) и ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели! Много ще съм ви благодарна!

Не забравяйте да изтеглите новата ми, безплатна книга FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.

***

Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook ! Благодаря ви!

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

This Post Has 2 Comments

  1. Ronald kavuma

    ma Ronald kavuma jako i love u .

Вашият коментар

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.