Здравословно сладко изкушение: Шоколадов крем от тиква
Сезонът на тиквите дойде.Обожавам есента.Това е любимият ми сезон- има нещо магическо в него. Разхождайки се по улиците и в парка, сякаш всеки повей на вятъра, шепти за нещо магическо,…
Сезонът на тиквите дойде.Обожавам есента.Това е любимият ми сезон- има нещо магическо в него. Разхождайки се по улиците и в парка, сякаш всеки повей на вятъра, шепти за нещо магическо,…
Мина почти една година, откакто публикувах първия брой на моето онлайн списание- IFS Journal-a. Начинание, което започнах плахо, но на което дълго време се канех да вдъхна живот. Искам да…
Всеки път, когато си мисля за разнообразието от плодове, които природата ни е дала, се чудя, защо хората си купуват боклучава храна, в лъскави опаковки, която не може изобщо да…
Време е за още една здравословна рецепта, която този път е дело на една от прекрасните жени, с които тренирам- Деляна Натева. Диди е изключително трудолюбив, всеотдаен човек и нямате…
Винаги, когато съм в кухнята, се чудя защо хората не обичат да готвят. Размишлявам върху това, защо смятат готвенето за досадна дейност, която правят по задлъжение. Обожавам времето прекарано в…
В последно време си мисля, че освен зала, с моите съмишленици бихме могли да отворим и сладкарница. Нямате представа с какви темпове, прекрасните хора, които тренират при нас, носят здравословни…
Благодаря на всички, които се абонират за IFS Journal-a- моето онлайн списание. Благодаря ви, че споделяте мнението си с мен; че отделяте време да ми пишете какво ви е харесало,…
Моят прекрасен, съмишленик- Вик, имаше рожден ден миналата седмица. Аз имам два любими подаръка- книга или нещо ръчно изработено/ домашно приготвено. Вик е ценител на здравословните десерти и затова реших да му направя любимите си здравословни бонбони. В последствие, реших да ги направя по-скоро, като „пасти“ и се получиха доста добре.
Накрая, реших да използвам част от сместа, за да направя и бонбони.
И какво е човек, когато готви, ако си няма съучастник? Затова на помощ в кухнята, беше и Ивайло. Готвенето е доста забавно занимание, когато го споделяш с прекрасни хора.
Когато някой има рожден ден, обикновено решава, че хранителния му режим е обречен, защото не можеш да празнуваш рождения си ден, без ЗАБРАНЕНИ храни.
Лично аз не харесвам деленето на храната на “позволена” и “забранена”. За мен храната е полезна- такава,която осигурява на организма необходимото и вредна- такава,която го ограбва и му вреди!
Затова аз съветвам всеки, който все пак иска да си хапва сладки неща от време на време, да си ги приготвя сам! Нямате представа, какво предмиство има домашно приготвената храна пред купената.
Днес ще споделя с вас рецептата за вкусните „пасти“ и бонбони.
Преди това, ако имате малко време, прочетете последното ми интервю за iWoman.
Необходими продукти: (още…)
Продукти: (още…)
Миналата седмица имах рожден ден и навърших четвърт век! Искам да ви благодаря, че направихте рождения ми ден толкова прекрасен!
Благодаря за всеки един жест, за всяка една дума и за вниманието. Благодаря, че целогодишно ме карате да се чувствам така, сякаш имам рожден ден и че благодарение на това, че ви има, през цялата година съм заобиколена от хора,които ме подкрепят; които се грижат за мен; вдъхновяват ме; мотивират ме и правят всеки ден различен, по-хубав от предходния и още по-смислен.
Благодаря на всеки един от вас за усилията, които сте положили за прекрасните цветя ( които сега красят стаята ми), за прекрасните подаръци, за хубавите книги ( даже вече прочетох едната :)) ), за ръчно направените чаши, картички, за всичките връзки с моркови, които ми подарихте, за суровата торта, шоколада, за абонамента за уебинарите на Джак Круз , за стиховете, които някои от вас написаха за мен, за думите ,които така обичам и които обожавам да чета и най-вече, че във всичко, което направихте, във всеки жест, прозираше желанието, благодарността и грижата ви! Уникални сте, а аз за пореден път се чувствам, като най-щастливия човек на света.
Най-ценното нещо в един подарък е в усилията, грижата и обичта, които влага човекът, който го прави. Обожавам ръчно направени подаръци. Благдоаря на прекрасната ми съмишленичка Моника Лазарова и на прекрасната ѝ майка- Малина Лазарова, които бяха направили сурова торта за мен. Беше много вкусна и поисках рецептата, за да я споделя с вас. Ето малко снимки на някои от прекрасните подаръци, които получих. (още…)
Последните три седмици, направих няколко експеримента в кухнята и се получиха доста вкусни, здравословни десерти. Събрах малко рецепти, тъй като последните седмици, споделях само рецептите, които вие ми изпращахте. Тази…
Благодаря на всички, които се включват в кулинарната рубрика. Сигурна бях, че ще ми пращате чудесни рецепти и писма. За мен е огромно удоволствие да чета писмата ви и да споделям рецептите, които ми изпращате. Ако още не сте се включили, вижте как да го направите ТУК. Днес имам една чудесна рецепта за здравословна, торта, която е дело на прекрасната Мария Дончева. В бъдеще смятам да поканя Мария за интервю, тъй като мисля, че ще е от помощ за много жени, които следят блога. Коя е Мария?
Ето това съм аз!
Майка на две красоти, консултант по кърмене.
Още от преди появата им се опитвам да се храня здравословно, но заради тях се старая повече.
Рецептата е по повод рождения ден на мама, провокирана от рецепта в блога/сайта ти..
След две седмици ставам на 30г, но се чувствам на не повече от 21г…винаги с усмивка и позитивна.
А сега и рецептата!
За блата: (още…)
Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.
Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.
През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.
Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.
Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.
За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.
Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.
Просто отнема малко повече време.
Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.
Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.
Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!
Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.