9 важни стъпки към промяната, които знаем, но забравяме
Когато отдадеш себе си и цялото си същество на дадена идея, философия, мисия, тогава всичко в теб се променя. Ставаш друг човек. Познати от миналото те срещат на улицата, гледат…
Когато отдадеш себе си и цялото си същество на дадена идея, философия, мисия, тогава всичко в теб се променя. Ставаш друг човек. Познати от миналото те срещат на улицата, гледат…
Промяната идва внезапно, но тя не е продукт на настоящия момент. Тя е резултат от предварителна подготовка в миналото. Обикновено е плод на много трупани грешки и събирането на мъничко…
Носеше се плавно по дансинга на собствения си живот. Ту ритъмът забързваше и тя се опитваш да догони стъпките, ту се забавяше..моментите, когато движенията ѝ изглеждаха някак припряни,някак не на място. Бяха минали толкова дни, толкова репетиции от танца на собствения ѝ живот, а тя все още не можеше да усвои изкуството на танца- на това да живее. Винаги излизаше от ритъма на музиката, защото никога не се вслушваше в нея.
Тя имаше собствена представа за това какви трябваше да бъдат стъпките. Имаше си собствена представа за перфектната хореография, която беше лишена от всякаква красота,непредвидимост и достатъчно свобода за импровизации. Нейната хореография беше от тези, където липсва всякакво чувство, всякаква химия между танцуващите.
Дансингът на живота за нея беше просто поредната сцена, където се качваш, предварително усвоил стъпките, които журито очаква да види и искаш или не, изтрайваш определено време, правейки неща, които се изискват от теб.
Някак странно… да принизиш изкуство, като танците, до комбинация от заучени, механични движения.
Някак странно… да принизиш изкуството да живееш, до това механично да вървиш по утъпкания път.
Понякога това, което ни лишава от удоволствието в живота е прекалената ни припряност; отчаяните ни опити да натъпкваме действителността в рамките на логиката и да се придържаме към представата, че всичко следва логично отъпкан път. Това, което ни разочарова е нагласата, че животът е права линия, по която вървим и всяко отклонение от предварително начертания маршрут е равнозначно на провал, знак, че просто трябва да се откажем.
Аз имам малко по-различна представа за живота. Моите възприятия допускат криволичещите маршрути, заобиколните пътища, крачката назад, крачката в дясно, кратките спирки за малка почивка и преосмисляне.
Моята представа за живота допуска случването му (още…)
„Светът е, като огледало. Единственото нещо, което преживяваме е самите себе си. Всичко, което мислим, чувстваме, правим и виждаме сме ние. Мислите ни, чувствата ни, идеите, ценностите, философиите и мнението ни, създават света. Всичко, което преживяваме е, защото ние така сме избрали да го преживеем. Ние преживяваме света, заради това, което сме ние, а не защото нещата са такива по принцип!“
Онази вечер, както винаги свърших с тренировките в залата късно вечерта. Тръгнах си от фитнеса и макар и да бях станала в 6 часа и макар и вече да бях уморена, се чувствах щастлива. Ходех си в студената вечер, а изпитвах безкрайно удовлетворение. И знаете ли какво? Така изглежда всяка моя вечер. Това не е изключение! Замислих се за тези, които твърдят, че светът е пълен с лоши и нечестни хора.
Замислих се за тези, които твърдят, че не е останал грам морал и качества, които да бъдат ценени. И тогава ми стана тъжно… стана ми тъжно, че всички сме заобиколени от едно и също, само че избираме да се фокусираме върху различни неща.
Когато отидат в парка, едни се фокусират върху падналия до кошчето боклук и после прекарват разходката си в коментиране на „находката” и неморалното поведение на хората. А други, просто отиват, вдигат боклука, изхвърлят го и после прекарват следващия един час в съзерцание на прекрасната гледка.
Един и същи парк… различни очи, които го наблюдават.
За пореден път се замислих, че с представата си за света и случващото се в него, ние сами предизвикваме реалността си. Спомних си част от едно стихотворение на Пърси Шели, където се казваше „душите на (още…)
Поредното разочарование… поредният път, когато всичко се обърка… слънцето напичаше по-силно от всякога, наоколо беше суша, а тя се давеше в собствените си емоции. Сълзите се стичаха по бузите ѝ, докосваха устните ѝ и горчивият вкус на разочарованието, пораждаше още повече яд и ярост. Не понасяше начина, по който се чувстваше, мястото където се намираше и реши, че моментът за промяна беше дошъл. Моментът да се вземе в ръце. Моментът да реши какво иска, как да го постигне и да предприеме необходимите действия…
Промяната!
Как настъпва тя? Защо някои хора се променят, а други сякаш винаги тъпчат на едно място, заривайки себе си по-дълбоко и никога не успяват да се изкачат обратно? (още…)
Вчера, когато влезнах в профила си във facebook, имах едно известие от една от любимите ми групи Eat Clean (no crap)! Train Smart. Stay Awesome. Forever. (Яжте изчистена храна(без боклуци)! Тренирайте умно. Бъдете страхотни! Завинаги. Прочетох поста на Питър Хаас( един от членовете на групата), който беше нещо от сорта на „ Какъв беше вашия съдбовен момент? Моментът, когато решихте, да направите драстична промяна, като започнете да се храните здравословно, да тренирате и т.н.?”
Четейки коментарите, се замислих кой е моят „аха” момент? Моментът, когато всичко се преобръща изведнъж и бях решена да се отърва от нездравословните си навици. Моят такъв момент беше (още…)
Понеделник е!
Вчера обеща, че от понеделник ще започнеш да се храниш здравословно!
Вчера обеща, че от понеделник ще започнеш да тренираш!
Вчера обеща, че от понеделник ще вземеш живота си в ръце!
Вчера обеща, че от понеделник ще спреш да си намираш извинения!
Вчера обеща, че от понеделник ще се посветиш на това да оползотвориш потенциала си!
А днес вече е понеделник…
Току що изяде парче кекс за закуска и (още…)
Има хора, които никога не сме срещали и никога няма да срещнем. Има хора, които не познаваме, но хора, които носят в себе си нещо,което ги прави различни, уникални и стойностни! Днес на гости ни е Арън Джанети- треньор, състезател, човек с огромно сърце и желание да подаде ръка на всеки, който е решил, че е дошло време да вземе живота си в ръце.
Вижте историите, които Арън сподели с нас- как човек прикован за легло, може да си върне обратно живота, (още…)
Краят на Декември е и повечето от вас, вероятно ще вземат решение да променят нещо в живота си след Нова година! Никога не съм взимала така наречените „новогодишни решения” и…
Днес искам да се запознаете с Меган бернард. Тя е създателката на фейсбук страницата "Women of Crossfit=Strong". Има хора, които никога не сме срещали, хора които никога няма да срещнем,…
В последно време се замислям за нещо, като не съм напълно сигурна, че мога да изразя с думи, но ми се иска да опитам! Привързаност! Това е в ума ми…
Преди известно време, някой от приятелите ми във facebook, постна снимка, която носеше заглавието- еволюцията на човека. Беше снимка, на която беше проследена нашата еволюция, докато сме стигнали до това…
Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.
Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.
През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.
Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.
Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.
За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.
Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.
Просто отнема малко повече време.
Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.
Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.
Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!
Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.