Хореографията на провала

Носеше се плавно по дансинга на собствения си живот. Ту ритъмът забързваше и тя се опитваш да догони стъпките, ту се забавяше..моментите, когато движенията ѝ изглеждаха някак припряни,някак не на място. Бяха минали толкова дни, толкова репетиции от танца на собствения ѝ живот, а тя все още не можеше да усвои изкуството на танца- на това да живее. Винаги излизаше от ритъма на музиката, защото никога не се вслушваше в нея.

Тя имаше собствена представа за това какви трябваше да бъдат стъпките. Имаше си собствена представа за перфектната хореография, която беше лишена от всякаква красота,непредвидимост и достатъчно свобода за импровизации. Нейната хореография беше от тези, където липсва всякакво чувство, всякаква химия между танцуващите.

Дансингът на живота за нея беше просто поредната сцена, където се качваш, предварително усвоил стъпките, които журито очаква да види и искаш или не, изтрайваш определено време, правейки неща, които се изискват от теб.

Някак странно… да принизиш изкуство, като танците, до комбинация от заучени, механични движения.

Някак странно… да принизиш изкуството да живееш, до това механично да вървиш по утъпкания път.

Понякога това, което ни лишава от удоволствието в живота е прекалената ни припряност; отчаяните ни опити да натъпкваме действителността в рамките на логиката и да се придържаме към представата, че всичко следва логично отъпкан път. Това, което ни разочарова е нагласата, че животът е права линия, по която вървим и всяко отклонение от предварително начертания маршрут е равнозначно на провал, знак, че просто трябва да се откажем.

Аз имам малко по-различна представа за живота. Моите възприятия допускат криволичещите маршрути, заобиколните пътища, крачката назад, крачката в дясно, кратките спирки за малка почивка и преосмисляне.

Моята представа за живота допуска случването му под формата на изкуство- нелогично, уникално само за себе си, но изключително дълбоко и смислено, ако знаеш дори мъничко от мотивите на човека, който го е създал.

Това, което ни ограничава е представата, че животът тръгва в една посока, която неотлъчно трябва да следваме до края на живота си. Начинът, по който живеем, изключва всяка една възможност за отклонения, за промяна на посоката и отрича изцяло преосмислянето на крайната цел. От малки ни вменяват, че веднъж тръгнеш ли по пътя на една професия- това е! Друг избор и място за промяна няма.

Аз пък вярвам в неотменното право на всеки един от нас непрекъснато да се променя и паралелно с промяната да променя и посоката на движение. Да избира нов изход, според сегашната си гледна точка, дълбочина на разбиране и усещане за смисъл.

Вярвам в неотменното право на всеки един от нас да се стреми към нещо с цялата си същност, а после в един момент да реши, че това не е нещото, което желае да преследва. Вярвам в свободата да се откаже и да тръгне по друг по-заобиколен път. И малко по-късно, когато натрупа още опит, когато придобие още повече разбиране и поглед за света, да се почувства готов, за да се върне към предишната цел. И този път да я постигне.

Вярвам, че животът е танцьорът, а ние сме танцът. Ние създаваме хореографията, а животът само я изпълнява, според свободата, която му предоставим.

Вярвам, че няма нищо по-красиво от това да се носиш в такт с ритъма на моментните си усещания и когато те ти диктуват да отстъпиш- просто да се довериш и да го направиш.

Аз съм от хората, които вярват, че точно в този момент мога да зарежа всичко, което съм създала и да започна от нулата в нещо коренно различно… по-късно натрупала повече опит и знания да се почувствам достатъчно способна, за да отстъпя настрани и да се върна там, където съм била, за да този път да стигна до края.

Вярвам в способността на заобиколните пътища, в края на краищата да ни отвеждат до целта- просто защото ни дават време, предоставят ни преживявания и ценен опит, които ни обогатяват.

Вярвам, че същност и притежание са двете страни на едно и също нещо и че колкото повече си, толкова повече можеш да имаш и да постигаш.

Вярвам, че за да бъдеш повече, трябва да преживяваш повече– за да взимаш и да оставяш. Да взимаш това, което те изгражда и да оставяш това, което не си и само те ограбва.

Животът следва ритъма на музиката и хореографията на танца. Няколко крачки напред, една назад…защо не и чупка. Какво значение има? Красотата винаги е там, винаги присъства. Непредвидимостта, страстта, с която се движим и емоциите, които влагаме в движенията са това, което превръща стъпките в изкуство, танцът в шедьовър.

Прогрес напред, провал и крачка назад… затаяване на дъх и малка почивка. Какво пък толкова? Смисълът винаги е с нас, той винаги присъства. Неочаквания развой на събитията, устрема и ентусиазма, с които действаме, щедростта, с която влагаме частица от себе си в това, което правим, превръщат съществуването ни в изкуство, а животът в шедьовър.

Понякога в живота трябва да направим крачка назад, за да продължим напред. Не винаги пътят в права линия е този, който трябва да следваме. Вътрешният глас винаги знае, на къде да ни води. Той не се бои от паузите, от отстъпването, забавянето или почивките. Всичко, което ни „диктува“ да правим е просто, защото знае нещо повече. Представете си само, че на правият път пред вас има непреодолимо препятствие, което може да ви спре или дори откаже? А пътят в дясно да бъде малко по-заобиколен, но да не крие опасностите и премеждията, които предстоят, ако твърдоглаво следваме правата линия.

Просто вярвайте и имайте доверие на живота. Вярвате или не, той просто следва хореографията, която най-дълбоките ви копнежи му диктуват.

Третият брой на IFS Journal-a- моето онлайн списание вече е готово. Тук можете ще разберете как може да получите вашия брой.

Не забравяйте да изтеглите новата ми, безплатна книга FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.

***

П.С. Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели! Много ще съм ви благодарна!

Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook ! Благодаря ви!

Ако имате желание, можете да си вземете новия брой на Мускули и фитнес, където можете да прочетете едно от последните ми интервюта.