Краят на годината, винаги дава възможност за равносметки. Човек може да ги прави целогодишно, но празниците сякаш са времето, когато всеки се обръща към себе си. Светът за миг затаява дъх и всичко спира, за да ти даде време да отсееш това, което е важно за теб и да оставиш на прага на новата година това, от което нямаш нужда в бъдеще.
Изминалата година, беше доста успешна в професионален план, но беше една от най-трудните ми години. Животът ми изпрати доста предизвикателства, които ме върнаха 10 години назад и които ме срещнаха с най-големите ми страхове. Беше година, в която усетих онази дълбока празнота, която те кара да се чувстваш безсилен и ограбен. Усещане, което те кара да си задаваш стотици въпроси, които те превеждат през състояния на обърканост, отчаяние и безизходица. Една празнота, която за миг те кара да се чувстваш повален, но сякаш ти дава шанс да изградиш себе си отново. Най-лесно е да се промениш, когато имаш чувството, че си на дъното, защото тогава нямаш какво да губиш. Всеки следващ избор, може да те отведе само по-напред.
Затова, в днешната статия, ще ви споделя някои уроци, които научих през изминалата година.
1.Човек получава точно толкова сила, колкото му е необходима в настоящия момент
Често се страхуваме от нещо, което може да се случи, не защото самата ситуация ни плаши. Това, което ни изпълва със страх е усещането, че нямаме сила да се справим с това, което предстои. Усещане за слабост и безпомощност. Така се почувствах това лято. Преди 10 години, тежка контузия на рамото, беше причина да приключа с професионалната си кариера на баскетболистка. Десет години, в които страхът от последваща контузия, непрекъснато ме преследваше и беше нещо, с което трябваше да се боря, за да продължавам да предизвиквам себе си, тялото си и да постигам целите, които имах. През последната година, този страх беше отстъпил място на увереността, че всичко това е минало и че няма причина за притеснения. До момента, когато след нелепа ситуация извадих рамото си. Можете да прочетете повече за контузията тук. Момент, който преобърна животът ми и ме върна толкова назад.
Никога няма да забравя отчаянието, което изпитах в момента на контузията. До преди миг се чувствах толкова силна и можеща, а изведнъж се почувствах толкова малка и нищожна. Месеците след контузията, бяха изпълнени с много безсънни нощи, много моменти, в които ми липсваше мотивация и ентусиазъм да продължавам с каквото и да било. Въпреки това, нито за миг не се отказах.
Вижте тази публикация в Instagram.
Два дена след контузията, започнах да плувам – с една ръка. Използвах контузията като възможност да опозная тялото си в друга светлина и да открия на колко много е способен човек, когато не търси оправдание, а намира начини. Преди контузията, се страхувах, че ако нещо подобно ми се случи, никога повече няма да намеря силата да се върна там, където бях. Не знам, защо животът ми изпрати това предизвикателство, но мисля, че просто искаше да ми покаже, че няма от какво да се страхувам и че човек може да се справи с всичко, когато има ясно изградена система от ценности и стремеж към това да бъде по-добра версия на себе си. Преди контузията, нямах силата да се справя дори с мисълта, че това може да се случи. След контузията, празнотата, която изпитвах ме накара да търся дълбоко в себе си и да намеря този извор на мотивация и вдъхновение, който винаги е бил там, но не ми е бил нужен, за да знам, че мога да го използвам.
2.Човек трябва да предизвиква себе си – всеки ден, иначе се изнежва
Това е един урок, който всеки ден си напомням. Винаги съм се подвизавала извън зоната си на комфорт и винаги съм обичала предизвикателствата. Понякога, когато влагаш прекалено много усилия, се случва така, че намираш комфорт в нещо и сякаш се страхуваш да се върнеш там където ти е било трудно, непоносимо и където животът те е изпитвал до краен предел. Много хора, следят моя прогрес и този на IFS, през последните 6-7 години и виждат само положителните неща. Но само аз знам колко много усилия и предизвикателства ми е коствало това. Имах един момент, в който намерих лек комфорт в това да се предизвиквам, но не прекалено много. И това беше момент, в който усетих, че губя удоволствието, което имах преди. Беше ми комфортно, но не ми беше така интересно, както преди.
През последната година си върнах желанието да предизвиквам себе си до краен предел. Да правя неща, в които не се чувствам добра. Да предизвиквам и тялото и психиката си. И знаете ли? Животът е толкова по-лесен, когато подхождаш така. Ако си позволиш да ти е прекалено комфортно, започваш да се изнежваш и дори най-малкото предизвикателство те кара да страдаш. Като човек, който не е виждал работа през живота си и решава да мете с дървена метла. Изнежените му ръце усещат болка и дискомфорт. Нещо, което човек, който е полагал усилия през целия си живот; човек, който е свикнал да работи, дори не би усетил. Предизвикателствата са „мазолите“ на психиката. Това, което ни прави по-трудни и по-устойчиви. Ако сами ги търсим, ако сами се предизвикваме, тогава животът става толкова по-лесен и интересен.
3.Животът е една спирала и всичко със сигурност ще се повтори отново
Последната година ми даде възможност да наблюдавам живота си от една различна перспектива. Винаги съм разбирала, че животът е една спирала и че всичко, което преживяваме се повтаря, но всеки път ние сме различни и всеки път имаме възможност да го изживяваме от различно ниво на осъзнатост. Животът протича на цикли и това, което е било, отново ще бъде.
Тази година, беше нещо като повторение на животът ми преди десет години. Наблюдавах как хора и ситуации от миналото се завръщаха и ме караха да преминавам през бурите на миналото. Първоначално, преживявах всичко с емоцията на миналото, но после осъзнавах, че аз не съм същият човек. От дистанцията на времето, всичко преживяно ме е променило и калило. Помогнало ми е да се издигна до различна степен на разбиране на хората и живота и това, което в миналото е било непоносимо и трудно, днес е само още една възможност да си докажа, че съм надживяла случилото се. Една възможност да преживея всичко по съвършено нов начин и да добия още по-голяма увереност за способността на човек да се справя с трудностите в живота.
Животът е една спирала, но това, че нещо ще се повтори не трябва да ви плаши. Вместо да си позволите да се плъзнете обратно надолу, демонстрирайте, че не сте същите. Демонстрирайте, че трудностите от миналото, са ви научили на нещо и че сега сте много по-способни и разбиращи.
4.Предизвикателствата са нашата цел, която ни призовава да израснем
Живот без предизвикателства е застой. Хората се страхуват да бъдат предизвикани. Страхуват се да се срещнат с нещо, което ги изпитва; нещо, което ги обърква и ги кара да търсят. Страхуват се от всичко в живота, което поставя под въпрос досегашните им убеждения. Аз вярвам, че предизвикателствата са нашата цел, която ни призовава да израснем и да развием у себе си качествата, които са ни необходими, за да успеем. Досущ като един треньор, който винаги, когато напреднем, ни дава нещо по-сложно, нещо по-трудно. Нещо, което кара тялото да се променя, да се адаптира – да става по-силно, по-мобилно, по-бързо. Предизвикателствата са средството на живота да ни кара да се адаптираме и да реализираме психическия и физическия си потенциал.
Когато усетите, че животът ви предизвиква, това означава, че сте готови да проявите нещо от себе си, което не сте използвали до този момент. Трудностите не трябва да ви отказват. Те само трябва да ви дават увереността, че имате силата да се справите с тях и да се докоснете до нещо повече.
5.Животът променя посоката, за да ни отведе на по-добър път
Както казва Стийв Джобс, човек може да свърже точките само наобратно. Предизвикателствата са само обход по пътя към целта. Обичам да си представям живота като многобройни пътища, по които можем да минем. Понякога, дори и да ни се струва, че сме на правилния път, в края може да се окаже, че улицата е задънена и че не можем да продължим. Тогава, животът ни подхвърля предизвикателство, което ни отклонява. Всичко в нас се съпротивлява и се чудим, защо се случва точно на нас.
В действителност, от една друга перспектива, ние не се отдалечаваме от целта – само минаваме по заобиколен път, който наистина води там, където искаме да стигнем. Понякога, прекарваме много време да си задаваме въпроси какво щеше да стане, ако не се бяхме отклонили и ако бяхме продължили по стария път. Отговорите се крият в бъдещето и в това, което предстои. Но винаги трябва да знаете, че ако не бяхте извървяли пътя, по който сте в момента, нямаше да сте хората, които сте сега. По-лесния път, не винаги гарантира по-добър живот.
6.Страхът, съмнението и неувереността са емоции, които ни съпътстват на всеки нов етап от живота
Много често се заблуждаваме, че хората, които успяват, не изпитват страх, съмнение и неувереност. Всъщност, на прага на всеки един мой успех, най-силните емоции, които съм изпитвала са именно тези. Човек винаги е начинаещ за това, което предстои. Всичко ново, винаги те поставя в изходна позиция. Успешните хора се научават да обичат зоната извън комфорта. Тя им помага да достигат усещания и преживявания, които са чужди за хората прегърнали комфорта.
Човек не може да лиши живота си от страх, съмнение и несигурност. Единственото, което можем да направим е да се научим да продължаваме въпреки тях. Да се научим да намираме достатъчно значима причина да действаме, дори когато се съмняваме. Да обичаме нещо толкова много и да се стремим към него, дори когато се страхуваме. Да черпим вяра за възможностите си, дори когато усещаме промъкващата се неувереност. Човек не може да се отърве от тези усещания. Може само да се научи да ги трансформира.
Новата година предстои. Не си поставяйте гръмки цели, а действайте стъпка по стъпка, на база на равносметката, която сте си направили. И не забравяйте, че ако в момента надраствате човека, който сте били, значи се движите точно по график. Продължавайте да пресътворявате себе си. Ще ви очаквам в IFS, през 2019г.
