„Научих, че мълчанието не винаги е злато, но пък е полезно, когато искаш да кажеш смислени неща, а не достига присъствие от другата страна.”-Мари(ТУК)
Обичам темата за самотата… самотата, която идва отвътре и тази ,която е просто физическото отсъствие на други хора.
Често бъркаме самотен със сам…
Аз съм от странните хора, които имат „крастата” да обичат да бъдат сами!
Всеки ден имам нужда от моята си порция тишина, в която мога да чуя всичко… всичко, което се случва вътре в мен!
Вчера отново проведох един хубав разговор с „приятеля с различната гледна точка” и това ме наведе на много мисли относно тишината…
Знаете ли кое ми харесва най-много на тишината… че отразява емоциите на тези, които присъстват в този момент… ако „вътрешния им свят“ е хармоничен и тишината е такава…придава повече сплотеност и разбиране… ако обаче „вътрешния им свят е разбъркан“, тогава тишината е ужасно шумна…
Крясъците на собствената несигурност, комплекси и ненавист, изпълват тишината и я правят непоносима…
Тягостна…
Тишината е точно това… отражение на присъствието…
Вие можете ли да седите сами? Ако тишината ви се струва прекалено шумна, ако се чувствате притиснати в празнотата на стаята; ако се чувствате изнервени и разтревожени, в спокойствието на тишината… спомнете си, че тишината е отражение на присъствието…
Както „приятелят с различната гледна точка” каза… „Тишината е онази обстановка, в която може да се усеща… където емоциите могат да се долавят без очи и уши.”
Често бягаме от себе си и от този сблъсък с вътрешния си свят. Опитваме се да замаскираме непоносимостта към това, което сме, вкопчвайки се в хора и обстоятелства, които ни заобикалят!
А тишината е най-верния другар… тя винаги е там, когато няма друг. Тя винаги отразява това, което се случва вътре във вас и ви дава възможност да се изправите очи в очи със страховете, съмненията, несигурността и разочарованията… тя изважда пред очите ви, това което вие усърдно се опитвате да не видите!
И както обикновено се случва в живота… избягваме тези, които ни казват истината, не защото грешат, а защото се страхуваме да прегърнем слабостта си и да ѝ покажем, че няма нищо страшно… няма страшно в това да грешиш, да те боли понякога, да си разочарован или неудовлетворен…
Стига да признаеш пред себе си източникът на тази болка и неудовлетворение…стига да осъзнаеш, че сам ги формираш в себе си и сам ги подхранваш да стават по-големи, ако отлагаш сблъсъка си с тях…
Тишината… тя е прекрасна… „дава ви възможност да доловиш емоцията без очи и без уши”.
Не бягайте от нея…
Само в нейното присъствие, ще разберете истината за това, кои сте, от какво бягате и защо го правите…
П.С. Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели! Много ще съм ви благодарна!
Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook ! 
Благодаря ви!
И нещо красиво… 🙂
Не стой до мен.
Ще си поплача.
Минута-две…
И ще съм същата.
Не питай!
Няма да ти кажа.
Не знам защо
трeперят пръстите.
Изчакай ме.
Ще дойда скоро.
Навън усмивки
ще крадем…
Ела със мен
да видим хората,
а после вкъщи
ще се приберем.
Разбита съм.
Не гледай скришно.
Полепнала съм
в твоите очи.
В такъв момент
аз само пиша.
Говориш ли?
На мен ми се мълчи!
След тежък ден
не се говори.
След тежък ден
те имам истински.
Ако си тук,
когато се повтори.
Ще знам, че тук
ще бъдеш винаги.
