Омръзва ли ви да тренирате? Ето какво ви предлагам!

Питат ме дали не ми омръзва да тренирам – да се потя и да хабя усилия. Те дори не подозират. Тренирането не е това, което беше за мен преди 5 или преди 10 години. Да тренираш е като да живееш. Никой не те пита дали не ти е писнало да се будиш, жив, всеки ден или пък да имаш 1000 понеделника зад гърба си. Да тренираш е като да живееш. Започваш с едно намерение и една цел. Опитваш някакви неща и понякога се получава, друг път не. Ставаш и отново се запътваш към залата и уж всеки път правиш някакви упражнения, които на пръв поглед са еднакви и дори не осъзнаваш как всеки път ти си различен. Различен си, не защото имаш по-голям бицепс, по-плосък корем или по-оформени крака.

Всяка тренировка е време, което подаряваме на себе си. В съвременния свят, това да подаряваш време на себе си се счита за егоцентризъм. Затова едни избират да подаряват време на суетата си, на егото си, на комплексите си. На всеки етап от развитието си, подаряваме времето си на различна част от себе си.

Тренировката е среща – със собственото ти тяло. Опитваме се да познаваме другите в детайли – да знаем какво ги прави щастливи, какво ги натъжава, какво ги уморява или разведрява. А не познаваме собственото си тяло – нашата най-дълготрайна връзка.

Да тренираш е да трупаш – себепознание. Всяка тренировка е нещо като парченце от пъзела на собствената ти същност и тяло.

Спортът е ежедневна част от живота ми през последните 15 години. И винаги, когато си помисля, че съм опитала всичко и че знам всичко, което ми трябва, тялото и животът ме предизвикват. Нещо разбужда любопитството ми и ме кара да опитам нещо различно, нещо ново.

Тренировките са скучни за тези, които не са достатъчно постоянни. Защото интересното се разкрива с търпение и постоянство. Не можеш да видиш целия град, ако не изтърпиш да се изкачиш до върха.

Не подозираме какви способности има тялото, докато не започнем да надграждаме.

Обичам да прекарвам времето си сред хора, които могат повече от мен. Те просто ми показват на какво съм способна – стига да опитам.

Защото вярвате или не, тялото не всеки един от нас е способно на велики подвизи. Въпросът е да го познаваме и да знаем как да поканим това величие в живота си.

Да тренираш е като да живееш. Не омръзва. Уж дните са едни и същи, а след време се обръщаш назад и виждаш себе си в миналото – далечен образ, който е замръзнал и е останал там … защото ТИ не си се отказал да вървиш, да израстваш и да се учиш. Утрешният ден ще е същият като днешният, но ти ще си различен, защото ще си по-осъзнат.

Утрешната тренировка, ще е същата като днешната – но тялото ми ще бъде различно. Съзнанието също.

Тренировката е инструмент. И всеки го използва според това какво вижда и какво си представя. За тези, които не знаят, тренировката е себичен инструмент за раздуване на егото.

За тези, които са го осъзнали, тренировката е път – към тази част от себе си, която остава скрита в шума на ежедневието.

…на всеки етап подарпвам време на различна част от себе си – първо я отхвърлям, после я опознавам, а накрая я приемам. И после идва част на следващата.

…подарявам време на себе си и това ми стига.

Абонирайте се, тук, за новия IFS Journal- обединява последните 25 броя на списанието.

Този месец, IFS Journal-ът е различен – той обединява най-добрите статии от последните 25 IFS Journal-a. Ако до този момент сте пропуснали да се абонирате, сега ще получите най-полезната информация и най-важните статии.

Паричната стойност на всички IFS Journal-и е 225лв., а днес и утре ще имате възможност да получите най-ценната информация само за 15лв.

Инвестиция, която си струва промяната, която ще постигнете с полезните съвети, тренировки и гледни точки в IFS Journal-a.
Абонирайте се сега – за 15лв. и получете най-ценната информация от последните 25 IFS Journal-a.