1.Тренировките не дават здраве, движението дава здраве
Живеем в общество, в което ценим крайностите. Лашкаме се от едната крайност в другата. Това важи в пълна сила за тренировките- или изобщо не тренираме или тренираме до припадък и наричаме това здравословен начин на живот.
Нека ви кажа- аз минах по този път. Аз бях от хората, които ставаха в 4 сутринта, за да ходя 7 км. пеша до залата; аз ставах в 4 часа, за да ходя да тренирам плуване преди лекции и работа. Аз тренирах по два пъти, АБСОЛЮТНО, всеки ден.
Живеех с мисълта, че правя повече от тези, които седят на стола по цял ден, после се прибират с колата и сядат на дивана. Наричах своята крайност здравословна, а тяхната нездравословна.
В действителност и тяхната и моята крайност, погубваше здравето ни.
Робувах на схващането, че повече, означава по-добре.
Гледайки в миналото, сега изпитвам състрадание към предишното си Аз и по-скоро към тялото си и това, което съм му причинявала.
Всъщност, здравословният начин на живот, няма единна дефиниция, която да се ограничава до- фитнес залата, стадиона, залата по аеробика и т.н.
Всъщност има разлика между здравето и тренировките, така както масово се практикуват-важна е визията и присъствието в залата, другото е второстепенно. Погрешно разбиране, което води до това, че сме превърнали телата си в ходещи сирени, които непрекъснато алармират за проблеми- защото, болката е именно това- симптом, че не правим нещо правилно.
Здравословният ни начин на живот се изразява в тренировки, които се състоят от упражнения, които са далеч от начина, по който функционира тялото. Тренираме по начин, който създава дисбаланс в мускулите и води до задълбочаване на контузиите.
Истината е, че здравословния начин на живот ( от гледна точка на физическата активност), включва в себе си именно това- физическа активност. Физическа активност са разходките в парка, катеренето и покоряването на върхове, копането в двора, брането на ябълки, косенето на трева.
Заблуждаваме се, че можем за 1-2 часа в залата, да компенсираме обездвижения си начин на живот.
Днес гледам на тренировките различно. Днес тренирам не повече от три пъти в седмицата, но съм физически активна всеки ден. Всеки ден се разхождам, качвам се по стълбите, през уикенда ходя на походи, карам колело и т.н.
Днес, за мен, залата е само мястото, където в контролирани условия, имам възможност да проследя всяко движение на тялото си, това как то реагира на различни стимули; да експериментирам с различни положения на тялото ( различен ъгъл) и това как то се товари. Залата е нещо, като моята лабортория, където се опитвам, не да защитя, титлата си на „ здравословно живеещ“, а като възможност да опозная тялото си и начина, по който то функционира. Да разбера как и защо реагира и после да използвам наученото в ежедневието, така че да се движа без болки; така че да съхраня физическите си способности за по-дълго.
Днес, здравословният ми начин на живот не е борба с тялото ми, а по-скоро синхрон- синхронът от това да се вслушвам в него, да го опознавам и да му давам нужното.
Днес, не уча хората да тренират. Аз им помагам да постигнат достатъчно осъзнатост за това как се движат в пространството- как седят, как стоят,как стъпват, как се навеждат, как клякат и т.н. Помагам им да „ изобретят“ тялото си наново, като му дадат това, което са му отнемали и „конструират“ една подобрена, функционираща „машина“, която да им служи.
2.Повече тренировки, не означава по-слаба
Иска ми се да знаех, че това да тренирам повече,не означава, че ще отслабна по-бързо. Иска ми се да знаех, че тази крайност с тренировките, води точно до обратното- до застой, провокиран от непрестанния стрес върху тялото и опитите му да оцелява.
Какво ли не давам да имах достатъчно мъдрост, за да знам, че не е важно да правиш много, а да правиш достатъчно; че не е важно да правиш всичко, а правилното.
Днес вече не тренирам, за да отслабна. Ако искам да отслабна, знам че храната и движението ( целодневното, извън тренировка), са ключа.
Вече тренирам за функция- тренирам, за да съм здрава; за да заздравя мускулите на корема си, които да пазят кръста ми; тренирам, за да припомня на мускулите на гърба си, че не са там за украса и че трябва да функционират.
3.В добра форма не означава да се пренеса в залата
Това да си в добра форма и да водиш здравословен начин на живот, не означава да се превърнеш в роб на график и схеми. Не означава да прекарваш целия си съзнателен живот между тежестите и кутиите с храна.
Получава се така, само когато имаш грешен подход. Когато знаеш как функционира тялото и от какво има нужда, тогава осъзнаваш, че смисълът на живота е много повече от това да хабиш енергия в залата; да прекарваш несметни часове да нагаждаш хранения и да се превръщаш в антисоциален човек, с ограничени интереси и занимания.
Ние сме толкова повече от това! Имаме неограничен потенциал и 24 часа, всеки ден, през които да го реализираме. Един ден може да побере толкова много смисъл; толкова различни занимания. Единствената предпоставка е да не пилеем усилия и да го структурираме правилно; да влагаме необходимото в определена посока, а не всичко.
Както в университета ни учеха, че по време на криза е хубаво да имаш диверсификация на бизнеса, така и в живота е хубаво да имаш диверсификация на интересите и заниманията си. Много хора, карат душата си да гладува и пропиляват живота си, защото някаква криза, лоша ситуация ги лишава от възможността да правят едно и също- в тези моменти, ако имаш палитра от интереси, от занимания, които те вълнуват и възможности, които си развил, винаги намираш посока и път, който да следваш.
4.Здравословния начин на живот не е тренировъчен метод или определена диета
…той е философия на съществуване! Здравословния начин на живот е просто последица от философията ни за живота. Той се гради на принципите и ценностите, които имаме за всичко, с което се занимаваме и всичко, което се случва. Здравословният начин на живот е акумулираната сума на изборите, които правим. Избори, които са провокирани от това какви са приоритетите ни. Избори, които са провокирани от степенуването на значимото в живота ни. Когато осъзнаем, че НИЕ сме най-значимото; че здравето е най-ценното, което притежаваме, тогава всеки избор ще бъде продиктуван от това убеждение. Тогава няма да предприемаме действия, които да рушат тялото и здравето ни. Тогава ще знаем, че това да тренираш до припадък е действие СРЕЩУ тялото. Това да не се движиш изобщо е действие СРЕЩУ тялото.Това да гладуваш, за да изглеждаш по определен начин е действие СРЕЩУ тялото. Това да преяждаш от лакомия е действие СРЕЩУ тялото.
5.Тренировките не са със самоцел да изглеждаш по определен начин, а да се чувстваш по определен начин!
Моментът, в който го осъзнах, беше един от най-хубавите мигове в живота ми. Моментът, когато отидох за поредната тренировка, а тялото ми крещеше от умора. Започнах да загрявам и дори волята ми не искаше да продължавам. Тогава реших, че ще имам повече полза от деня, ако просто спра да тренирам, отида в парка и се разходя или просто седна на една пейка, за да си почина.
Денят, в който не беше време за поредното хранене, но аз бях гладна и тялото ми се чувстваше отпаднало. Денят, в който реших, че ще се наям, както трябва, без да ограничавам количеството до схемата, която следвах, просто защото не понасях начина, по който се чувствах. Не понасях през цялото време да си мисля колко отпаднало се чувствам и да не мога а се фокусирам върху това, което правя.
Денят, в който разбрах, че ако тренировка или диета, ме карат да се чувствам зле, значи не са здравословни!
6.Тренировъчната програма не е нещо статично, а динамично
Така, както и диетата не е статична, а динамична, същото важи и за тренировките. Само защото някъде пише, че трябва да тренирам през ден или всеки ден, не означава, че трябва да бъде така. Преди тренирах по график и дори, когато съм имала безсънна нощ или не съм успяла да си лягам на време няколко дена и се чувствам уморена, аз пак тренирах- въпреки, че тялото ми се съпротивляваше. Сега знам, че няма да дойде краят на света, ако не тренирам 3 дена и отида в залата чак на четвъртия. Вече не съм зависима от броя тренировки. Вече съм зависима от това да се чувствам добре. Вече не допускам сама да се саботирам и сама да карам тялото си да страда.
Има прекалено много неща в заобикалящия ни свят, които се опитват да ни нанесат някакъв удар, защо и самите ние да го правим?
Грижете се за себе си и се дръжте по-добре с тялото си!
Вие го заслужавате!
Благодаря ви, че споделяте тази статия с приятелите си. Можете да сте причината, някой да се вдъхнови и да промени начина си на живот, а после и здравето си. 🙂
Очакваме ви в IFS. Вече имаме и нова-втора зала (Тук).
Страхотна статия,Инес!Много хора се сблъскват точно с тези проблеми в стремежа си да водят здравословен начин на живот.И ето че,отново доказваш старата българска поговорка:Не питай старило,а питай патило!Поздравявам те,Инес,за прекрасното начало на деня и тонуса,който ми даваш!
Съгласна съм напълно с всичко, освен с последната точка 🙂 Не че трябва да се самоизтезаваме с тренировки когато сме на ръба на физическите си сили, но това да се „отклониш от графика“ за начинаещ във фитнеса е началото на края. И аз и доста от хората около мен (пак подчертавам – в началото, когато човек не е свикнал да спортува) – ако веднъж си кажа „днес съм уморена, ще ида утре“, то „утре“ така и не идва, а отлагам до безкрайност. Ако чакам да ми мине мускулната треска, защото ми причинява болка и дискомфорт, то след това не ми се ходи в залата, защото отново ще си причиня същия дискомфорт. Факт е, че получавам мускулна треска не защото тренирам, а защото не съм свикнала да го правя и мускулите ми се бунтуват срещу натоварването. Но има един период, който е строго индивидуален за всеки, през който период просто ТРЯБВА да си спазваш графика. И за хранене и за тренировки. Защото с храненето е същия порочен модел – „само днес“ ще ям шоколад/хляб/кифла. Залъгваме себе си. Ти казваш, че е съзнателен избор да ядеш пържола, а не кифла. Тялото определено се чувства по-добре от съзнателния ти избор. НО! Не е възможно 20-30 години да се храниш основно с въглехидратна храна и от днес за утре да разчиташ на усета си да избираш правилното. Трябва да наложиш воля и да пребориш навика. С времето става по-лесно и да избираш правилната храна и да контролираш честотата на тренировките. Когато вече имаш правилната база, правилната изходна точка – тогава вече можеш да се осланяш на сигналите, които тялото ти изпраща. Но не и преди това.
П.П. Извинявам се за ферамана 🙂
Много хубава статия, направо ме надъха! Не съм съгласна само с някои запетайки и донякъде с тези думи: „Вече не съм зависима от броя тренировки. Вече съм зависима от това да се чувствам добре. Вече не допускам сама да се саботирам и сама да карам тялото си да страда.“ – прекрасни и верни думи, но важат само за напреднали спортисти, които отдавна са наясно какво се случва с тялото им. Демек – ако някой има тялото на това момиче от снимката на плажа по-горе, значи знае как да тренира, значи са минали много, много дни в транировки, значи е образован спортист (господи какво дупе, бих казала…) Ако си достигнал това стъпало, значи можеш да си позволиш да оставиш тялото си вече да се чувства напълно добре през цялото време и да спреш да го „натискаш“ към нови постижения, към върха. Просто вече си на върха. Но, ако си 160 см висока, тежиш 75 кила, млада си, а коремът ти наподобява втасало тесто, значи нямаш право да оставяш тялото си намира! Нямаш го просто! Отиваш в парка/залата/двора на училището и хукваш, и тичаш, ама все едно със секири те гонят! В началото тялото ми крещеше постоянно, нон стоп, денонощно, че не може да направи нито движение повече, а сега съм зверски благодарна на волята си, че не го послушах. И борбата ми продължава, защото върхът все още ми се вижда далече.
Но определено бих предпочела Вас за инструктор пред повечето фитнес празноглави батки, които се държаха към мен така, сякаш ми преподават уроци по здраве, а всъщност накараха кожата ми да повехне, гърбът ми да се извие на дъга, сънят ми да изчезне, а десният ми крак да стане неизползваем от болки за дълъг период от време. От прекомерно натоварване с тежести получих ужасна болка от разтягане (поне това беше лекарското заключение), не можех да изляза от къщи и влачех крака си, беше ми нужна помощ да се движа. Бях просто цялостно болна 🙂 Изцидена и физически, и психически, като лимон. Вярвам, че именно това имате предвид, статията просто ме удари в целта. Дано има повече хора с Вашия мироглед! Успех!
6 neshta, koito mi se iskashe da znam * , nauchi se da pishesh, izlagash se (sry za latinicata, ne e narochno)
Добра статия! Бих обобщил: 1.Вслушвайте се в тялото си 2.Предефинирайте думата „здравословно“.
Като за т.2 може да се споделя опит, но по т.1 универсален график за тренировка или храна, не е еднакъв за всички хора и търпи различия, които всеки сам трябва да усети.
PS: Изключвам опити за крайни тренировки, когато организма крещи „Спри!“, но човек продължава с цел по-добро горене на мазнини.
Можехте ли да използвате по гаден шрифт?