Съжалявам… отказвам се!

Благодаря на всички, които през последната година, започваха утрото си в събота с моите думи и списъка с най-интересните статии, които съм прочела през седмицата. Аз съм на мнение, че когато човек се променя, това, което прави трябва да отразява промяната в същността му. Иначе, винаги има един конфликт между вътрешната потребност и това, което правиш в действителност.

В последно време, писането на поста с най-интересни статии за седмицата се превърна в нещо, като навик, а не като нещо ценно, което тръпна в очакване да споделя с вас. Това от части е продиктувано от факта, че ако преди четенето на статии в блогове ми носеше ценна информация, която жадувах да споделя с другите, днес не ми дава достатъчно. Днес вече имам базата и търся нещо повече; умът ми гладува за още по-детайлна и качествена информация.

Когато човек пише статии, в тях споделя само частица от себе си; само част от това, което е в сърцето и ума му. Когато човек пише книга… тогава разкрива себе си и живота си в детайли. Тогава човек доверява най-ценното, което има, като го опакова в думи и го споделя с тези, които се лутат по същия път и които имат нужда от този споделен опит и натрупана мъдрост. Така се чувствам и аз. Ако преди частиците, парчетата, от ума и знанията на хората ми достигаха, днес имам нужда от повече- днес искам да стигна до по-дълбоко познание за света, човешкото тяло, еволюцията и всичко останало. Блоговете ми помагаха да „чуя“ мнението на тези, които имат смелостта да споделят част от себе си, докато книгите ми дават възможността в детайли да разбера първопричината, мотивите. Дават ми възможността в морето от информация, да се абстрахирам от фактите, които някой е извлякъл и да намеря моя собствена истина.

Затова, в последно време все по-рядко чета статии, с изключение на статиите на Д-р Джак Круз, който е на доста по-високо ниво от всички и на този етап на личното си развитие, статиите му ми дават информацията и знанията, за които гладувам. Напоследък чета повече книги, а другото свободно време използвам, за да преживявам света- такъв какъвто го има. Използвам времето, не за да чета за преживяванията и опита на другите, а за да трупам собствен опит и мигове; за да имам възможността да изживявам това, за което съм чела по мой собствен начин и за да дам шанс на истината да ми се разкрие сама… вместо да я търся между редовете.

Затова от другата седмица ще стартирам нова рубрика. Рубрика, в която всяка седмица в детайли ще споделям с вас за пътешествията си, местата, които посещавам, уроците, които научавам, хората, които срещам.

Ще споделям с вас едни от най-хубавите моменти в живота ми- тези, когато се откопчвам от сигурността и рутината на монотонното ежедневие и тръгвам без посока, но с цел- да открия повече за себе си и света.

Ще ви показвам защо човек трябва да се грижи за себе си и тялото си; как можете да пътувате, без да имате график кога ще ядете, кога ще спите и кога ще тренирате и въпреки всичко да поддържате най-добрата форма в живота си.

Ще ви покажа, как всъщност, това, от което човек има нужда, не са прищевките на егото, а потребностите на душата- това да споделяш дните си с хора, които отразяват най-хубавата част от теб; хора, с които гледате в една посока; хора, с които преживявате света в цялата му пълнота и хора, които обичат да предизвикват себе си, представите и убежденията си; хора, които имат смелостта да вървите заедно и да откривате неизследваната и непозната част от света и живота си.

Ключът към всяка загадка в живота се крие в природата. Всеки отговор, който търсим е опакован и „скрит“ в някое природно явление, природен закон или пък просто в познаването на цикличността и преходността характерна за всичко в природата и света, който ни заобикаля.

Смятаме, че природата е нещо отделно от нас, а в действителност тя е нашата стабилна основа. Природата и познанието за нея са това, което отличава тези, които живеят живот окован във веригите на его прищевките, от тези, които живеят живот отдаден на свободата да изследваш света, да напускаш сигурната „почва“ на ежедневието и да се впускаш в приключения, в които отриваш повече за себе си; запазваш това, от което, истински, се нуждаеш и се отърсваш от това, което само тежи на живота ти и ти пречи да разгръщаш потенциала си.

Обичам да прекарвам време сред природата. Моментите, когато напускам себе си и се потапям в светове, които са отвъд мен, отвъд рамката на предубеденото съзнание и отвъд ограниченията на мисълта.

Преди пътешествията ми се ограничаваха до 15 минути път с колата до парка и едночасова разходка по алеите. Разхождах се на едно и също място всеки ден и се заблуждавах, че живея. До момента, в който пътят ми се пресече с човек, с който сме се разминавали десетки пъти, но който винаги съм търсела. От тогава, всеки ден за мен е различен. За разлика от преди, днес не мога да ви кажа къде ще съм утре, защото вече не живея по график и по правилата, с които сама се ограничавах.

Преди се задоволявах с това да робувам на егото си и да храня глада му за постижения. Сега ми доставя удоволствие да го оставям да гладува, докато храня душата си- с преживявания и да събирам мигове, които придават вечност на всяко преживяване.

В новата рубрика, ще споделям с вас пътешествията ни. Пътешествията на двама нещотърсачи- Инес и Ивайло. Ще ви покажем как:

-можете да подобрите стойката си на ръце, докато карате колело през  пресечена местност в планината;

-как можете да практикувате студена термогенеза, докато се къпете в някой леден планински извор;

-как да подобрите баланса си, докато правите пистолет на някой клон, парапет или колче; -как да изчистите подкожните си мазнини, докато ядете качествена храна, купена директно от производител– някоя баба и дядо в някое забравено от цивилизацията селце, но изпълнено с живот;

-как да подобрите физическата си подготовка, докато се катерите в планината, плувате в някой язовир; -карате колело в пресечена местност и тествате физическия капацитет на тялото си как да калите психиката си, като се научите, че няма нищо страшно в това да не знаеш кога ще ядеш; да постоиш гладен няколко часа; да си дадеш малко зор, когато си уморен и мислиш, че си на предела на силите си; като се научите да се чувствате добре, когато сте кални или пък мокри.

– как да започвате непринудени запознанства с прекрасни хора, като им помагате да си сменят гумата на колелото или пък, като те помагат на вас;

–да черпите от опита и мъдростта на другите, като ги разпитвате за пътя, по който се връщат и да се вслушвате в опита, който споделят.

– как да бъдете граждани на света и да откривате близостта във всеки далечен непознат. – как не е нужно да чакате, за да правите това, за което сте мечтали; за да посетите местата, които сте виждали само на снимки или пък да спестявате много пари, за да си позволите пътешествие. Всъщност, това да правиш всички тези неща, носи много усещане за смисъл, а в парична стойност изобщо не е много. Оказва се, че да преживяваш всеки ден по съвършено нов начин, не изисква много финансови средства, но те прави по-богат-душевно.

Новата ни страст е в това да предизвикваме себе си да ходим на места, за които не знаем нищо; да тръгваме на път без да знаем точната дестинация, знаейки само крайната цел- да открием повече за себе си и за света. Най-хубавото на това да пътуваш е в това, че тръгваш един човек, а после вечерта, на другия ден или на следващата седмица се завръщаш различен– по-обогатен от гледките, които си събрал; от преживяванията, които си имал и хората, които си срещнал. Връщаш се по-знаещ и по-свободен. Връщаш се изпълнен с още повече желание за живот и ентусиазъм да даваш най-доброто от себе си.

Завръщаш се, усещайки другите още по-близо до себе си, защото си осъзнал, че всички сме свързани и че на всяка една алея на живота, срещаш хора, които помагат на теб и хора, на които ти можеш да помогнеш. Завръщаш се, усещайки се така сякаш животът има още повече смисъл, защото вече знаеш, че всеки един от нас, помага за това да сглобим пъзела на света и да го превърнем в едно още по-красиво място.

* Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!

Новият брой на  онлайн списанието ми- IFS Journal-a е готов! –  Вижте какво ще намерите в страниците на новия брой и се абонирайте ТУК.

Не забравяйте да изтеглите новата ми, безплатна книга FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.