For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124

Хореографията на провала

Прочети цялата статия

348
Снимка:http://www.ipadwallpaperhd.com
Снимка:http://www.ipadwallpaperhd.com

Носеше се плавно по дансинга на собствения си живот. Ту ритъмът забързваше и тя се опитваш да догони стъпките, ту се забавяше..моментите, когато движенията ѝ изглеждаха някак припряни,някак не на място. Бяха минали толкова дни, толкова репетиции от танца на собствения ѝ живот, а тя все още не можеше да усвои изкуството на танца- на това да живее. Винаги излизаше от ритъма на музиката, защото никога не се вслушваше в нея.

Тя имаше собствена представа за това какви трябваше да бъдат стъпките. Имаше си собствена представа за перфектната хореография, която беше лишена от всякаква красота,непредвидимост и достатъчно свобода за импровизации. Нейната хореография беше от тези, където липсва всякакво чувство, всякаква химия между танцуващите.

Дансингът на живота за нея беше просто поредната сцена, където се качваш, предварително усвоил стъпките, които журито очаква да види и искаш или не, изтрайваш определено време, правейки неща, които се изискват от теб.

Някак странно… да принизиш изкуство, като танците, до комбинация от заучени, механични движения.

Някак странно… да принизиш изкуството да живееш, до това механично да вървиш по утъпкания път.

Понякога това, което ни лишава от удоволствието в живота е прекалената ни припряност; отчаяните ни опити да натъпкваме действителността в рамките на логиката и да се придържаме към представата, че всичко следва логично отъпкан път. Това, което ни разочарова е нагласата, че животът е права линия, по която вървим и всяко отклонение от предварително начертания маршрут е равнозначно на провал, знак, че просто трябва да се откажем.

Аз имам малко по-различна представа за живота. Моите възприятия допускат криволичещите маршрути, заобиколните пътища, крачката назад, крачката в дясно, кратките спирки за малка почивка и преосмисляне.

Моята представа за живота допуска случването му (още…)

Защо подреденият ми свят се превръща в хаос?

Прочети цялата статия

189
Снимка: martin.yellowlemons.com

Поначало животът е динамика, ритъм и не търпи застоя. Това означава търсене и намиране на собственото място в него. Това означава намиране на собствено призвание, което е съобразено с индивидуалните дадености на всеки един от нас, а не съобразено с общоприети норми и очаквания.

Денят, в който осъзнах, че животът не търпи застоя, всичко се промени. Преди все се чудех, защо винаги, когато си създам една зона на комфорт, където това, което съм и това, което правя ми харесва, се случваше нещо, което буквално да разбърка живота ми. Да го преобърне. Да превърне подредения ми свят в хаос.

Е, установих, че проблемът отново се крие в мен и в (още…)

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

 

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори