Здравей, Знам че хората около теб, фитнес експертите, хората, с които си тренирала са те накарали да повярваш, че си лакома и дебела. Права съм, нали? Колко пъти са ти…
Носеше се плавно по дансинга на собствения си живот. Ту ритъмът забързваше и тя се опитваш да догони стъпките, ту се забавяше..моментите, когато движенията ѝ изглеждаха някак припряни,някак не на място. Бяха минали толкова дни, толкова репетиции от танца на собствения ѝ живот, а тя все още не можеше да усвои изкуството на танца- на това да живее. Винаги излизаше от ритъма на музиката, защото никога не се вслушваше в нея.
Тя имаше собствена представа за това какви трябваше да бъдат стъпките. Имаше си собствена представа за перфектната хореография, която беше лишена от всякаква красота,непредвидимост и достатъчно свобода за импровизации. Нейната хореография беше от тези, където липсва всякакво чувство, всякаква химия между танцуващите.
Дансингът на живота за нея беше просто поредната сцена, където се качваш, предварително усвоил стъпките, които журито очаква да види и искаш или не, изтрайваш определено време, правейки неща, които се изискват от теб.
Някак странно… да принизиш изкуство, като танците, до комбинация от заучени, механични движения.
Някак странно… да принизиш изкуството да живееш, до това механично да вървиш по утъпкания път.
Понякога това, което ни лишава от удоволствието в живота е прекалената ни припряност; отчаяните ни опити да натъпкваме действителността в рамките на логиката и да се придържаме към представата, че всичко следва логично отъпкан път. Това, което ни разочарова е нагласата, че животът е права линия, по която вървим и всяко отклонение от предварително начертания маршрут е равнозначно на провал, знак, че просто трябва да се откажем.
Аз имам малко по-различна представа за живота. Моите възприятия допускат криволичещите маршрути, заобиколните пътища, крачката назад, крачката в дясно, кратките спирки за малка почивка и преосмисляне.
Моята представа за живота допуска случването му (още…)
Вчера се „загубих” в една книжарница и отново си харесах няколко книги, когато погледът ми се спря на една „Защо този идиот е богат, а не аз?”. Прекарах около 5 минути държейки книгата и борейки се със себе си, както жена на диета се опитва да се бори с желанието да яде шоколад. Но тъй като вкъщи ме чакат няколко непрочетени книги, реших, че първо ще прочета тях и тогава ще си купя още.
Въпреки всичко заглавието на книгата не излизаше от главата ми и реших да напиша моя версия на „Защо този идиот е успял, а аз не” и после, когато си взема книгата да видя как прочетеното ще окаже влияние на моята гледна точка.
Та ето как аз виждам нещата. Има две причини „този идиот да е успял, а аз не”!
1.И едните и другите (още…)
Всеки иска да бъде успешен, нали така? Но дали всеки е готов да се труди за успеха?
Гледаме как хората подобряват рекорди, управляват големи компании, печелят пари и ни се иска да бъдем като тях! Но никой никога не се пита каква е цената на успеха? Никой не иска да поема рисковете, които тези хора поемат, никой не би искал да направи техните грешки, да преодолее техните препятствия и да поеме техния товар!
Но истината е, че зад всеки успех се крият много работа, безсънни нощи, дълги смени и труден избор!
Виждате спортист, който (още…)
Успехът се крие зад всяко едно наше действие. Успехът се крие зад провала, поражението,разочарованието,трудностите и сълзите. Понякога всичко, от което човек има нужда е да му бъде напомнено, че независимо къде се намира днес, утре е в неговите ръце!
Затова днес реших да ви покажа тези прекрасни снимки, като малко напомняне, че винаги има начин да се изправим и да продължим напред!
Денят едва започва, а силите вече ме напускат…
Уморена съм. Дишам тежко, сякаш с всяка глътка въздух се опитвам да се отърва от нещо, което ми тежи, а то сякаш се запъва в гърдите ми и изсмуква кислорода ми.
Пулсът ми е учестен. Сърцето ми бие все по-бързо и по-силно. Точно както преминават мислите в главата ми- бързат да ми напомнят за съществуването си и сякаш остават след себе си силен тътен, който заглушава всичко наоколо.
Щангата тежи, но (още…)
Спрях да казвам „Не мога”, като „Не мога да ям това…”
Сега това, което казвам и това което имам предвид е: „ Аз избирам да не ям това.”
„ Аз избирам да не ям това”, ми дава сила!
Аз контролирам, това което давам на тялото си. Аз правя съзнателен избор и сама решавам във всеки един момент какво искам. Аз не съм пасивна или пък водена от емоциите и изкушенията.
Забелязала съм, че думите отправени към нас самите са много важни. Те или ни подготвят да се провалим или ни подготвят да успеем! Ако непрекъснато (още…)
Казват, че се целя твърде високо…
Казват, че очаквам прекалено много…
Казват, че съм прекалено твърдоглава…
Казват, че трябва да забавя темпото…
Казват, че имам прекалено смели мечти…
Наричайте ме прекалено амбициозна, но аз отказвам да се примиря с посредствеността!
Казвайте ми, че очаквам прекалено много, но аз отказвам да търся оправдания, защо нещата няма да се случат и вместо това предпочитам да докажа, защо ще се случат!
Наричайте ме твърдоглава, (още…)
…да се събуждаш, за да ядеш, дишаш и спиш още един ден…означава просто да съществуваш! Да живееш означава, да тръпнеш в очакване да се събуждаш всяка сутрин, вдъхновен от възможността…
Дойде края на 2011-та и реших да седна, да погледна назад и да размишлявам върху нещата, които ми се случиха през годината, това което научих от тях и как ме…
Краят на Декември е и повечето от вас, вероятно ще вземат решение да променят нещо в живота си след Нова година! Никога не съм взимала така наречените „новогодишни решения” и…
Често се чудя защо и кога възрастните започват да се страхуват, да правят неща, които никога не са ги плашили, когато са били деца? Кога ставаме толкова внимателни, толкова предпазливи?…
Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.
Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.
Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.
През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.
Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.
Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.
За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.
Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.
Просто отнема малко повече време.
Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.
Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.
Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!
Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.
