Често се чудя защо и кога възрастните започват да се страхуват, да правят неща, които никога не са ги плашили, когато са били деца? Кога ставаме толкова внимателни, толкова предпазливи? Когато сте били деца, страхувахте ли се да паднете на земята? Предполагам, че подът е бил най-добрият ви приятел и сте прекарвали повечето време да се въргаляте на него, да скачате наоколо и да падате! Права ли съм? Не се страхувахте да висите надолу с главата на лостовете пред блока. Не се страхувахте да правите салта на трамплина! Не се страхувахте да се катерите по изсъхнали дървета! Като цяло, се осмелявахте да поемате рискове и да се наслаждавате на всяка минута, нали?
Тогава, от какво се страхувате сега? Доста често срещам затруднения, да убедя хората да пробват нови упражнения в залата! Повечето трениращи се оплакват, че тренировките им са скучни и еднообразни. Проблемът е, че бихте могли да правите доста забавни неща във фитнеса, ако не се страхувахте да ги пробвате! Когато карам някого да прави прогресии за стойка на ръце, отсреща получавам объркания поглед, големите, уплашени очи, който са се вторачили в мен, „крещейки” „ Няма начин да направя това!”. Хайде! Какво ви плаши толкова много, в това да седите с краката във въздуха?
Когато бях дете си спомням как скачах из двора, правех стойки на ръце и салта. Никога не се замислях прекалено много. Не анализирах ситуациите и не мислех за негативните последици! Точно заради това, никога не привличах негативизма и единственото нещо, което получавах бяха позитивите- и ми беше страшно забавно и приятно!
Същото се случва, когато спомена катерене по въже! Хората започват да клатят глави и отстъпват назад! Успокойте се! Знам, че когато чуете катерене по въже, първата ви мисъл е как падате на земята от високо! Но не би трябвало да е така! Помните ли, когато бяхте деца? Не ви беше страх да се качите на дърво! Колко пъти сте падали? Предполагам нито веднъж! Дори и да сте падали, не е било чак толкова зле!
Другите ми наблюдения са, че хората се страхуват да скачат! Особено, akо преди това са имали контузия на коляното или глезена! Изисква се доста продължително убеждаване, за да накрам някого да пробва да скача. Обикновено заставам от другата страна и хващам човека за ръце, за да когато скочи да бъде сигурен, че има опора и няма да падне! Истината е, че страхът ви усложнява нещата и точно страхът е този, който увеличава риска от контузия! Ако вярвате в себе си и във вашата способност да скочите, няма да имате проблеми да го направите! От друга страна, ако ви е страх, че ще се спънете или паднете, значи се съмнявате в способностите си! Когато скочите, се озовавате във въздуха, обзети от страх и съмнение, дали ще завършите скока и шансовете за котузия са доста големи!
Много обичам да скачам на височина. Често предизвиквам себе си, като поставям още един диск и се опитвам да скоча отгоре. Знаете ли колко пъти съм си удряла краката? Дори не мога да ги преброя! И какво от това? Удряте се и после продължавате, но сте малко по-внимателни! Издънките не трябва да пречат на прогреса ви и да ви отказват!
В залата, в която тренирам има един 40 годишен мъж, който скача 1,20 метра!!! Онзи ден, докато слагаше диск върху диск, скочи, но не успя и падна на гърба си! Отказа ли се? Не! Просто стана, посмя се и опита отново!
Истината е, че колкото повече остаряваме, толкова повече започваме да анализираме всяка ситуация! Рядко търсим позитивите и за сметка на това се съсредоточаваме върху негативния резултат! Променете това! Бъдете дете отново! Наслаждавайте се на всяка минута! Осмелете се да опитвате нови неща, нови упражнения и ви гарантирам, че ще заобичате тренировките си! Никога няма да се отегчавате и ще се забавлявате много!
„Детелина: Живот в бездната“ е книга за живота след смъртта, но не твоята собствена, а на хората, които си обичал, но загубил. За дните и годините, в които носиш една празнота, която никой и нищо не успяват да запълнят. Книга за нюансите на болката и моментите, в които усещаш, че си в плен на страданието. Познаваш го в детайли и знаеш всичко за него… и все пак си безсилен да се справиш.
