For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

66

Често се чудя защо и кога възрастните започват да се страхуват, да правят неща, които никога не са ги плашили, когато са били деца? Кога ставаме толкова внимателни, толкова предпазливи? Когато сте били деца, страхувахте ли се да паднете на земята? Предполагам, че подът е бил най-добрият ви приятел и сте прекарвали повечето време да се въргаляте на него, да скачате наоколо и да падате! Права ли съм? Не се страхувахте да висите надолу с главата на лостовете пред блока. Не се страхувахте да правите салта на трамплина! Не се страхувахте да се катерите по изсъхнали дървета! Като цяло, се осмелявахте да поемате рискове и да се наслаждавате на всяка минута, нали?

Тогава, от какво се страхувате сега? Доста често срещам затруднения, да убедя хората да пробват нови упражнения в залата! Повечето трениращи се оплакват, че тренировките им са скучни и еднообразни. Проблемът е, че бихте могли да правите доста забавни неща във фитнеса, ако не се страхувахте да ги пробвате! Когато карам някого да прави прогресии за стойка на ръце, отсреща получавам объркания поглед, големите, уплашени очи, който са се вторачили в мен, „крещейки” „ Няма начин да направя това!”. Хайде! Какво ви плаши толкова много, в това да седите с краката във въздуха?

Когато бях дете си спомням как скачах из двора, правех стойки на ръце и салта. Никога не се замислях прекалено много. Не анализирах ситуациите и не мислех за негативните последици! Точно заради това, никога не привличах негативизма и единственото нещо, което получавах бяха позитивите- и ми беше страшно забавно и приятно!

Същото се случва, когато спомена катерене по въже! Хората започват да клатят глави и отстъпват назад! Успокойте се! Знам, че когато чуете катерене по въже, първата ви мисъл е как падате на земята от високо! Но не би трябвало да е така! Помните ли, когато бяхте деца? Не ви беше страх да се качите на дърво! Колко пъти сте падали? Предполагам нито веднъж! Дори и да сте падали, не е било чак толкова зле!

Другите ми наблюдения са, че хората се страхуват да скачат! Особено, akо преди това са имали контузия на коляното или глезена! Изисква се доста продължително убеждаване, за да накрам някого да пробва да скача. Обикновено заставам от другата страна и хващам човека за ръце, за да когато скочи да бъде сигурен, че има опора и няма да падне! Истината е, че страхът ви усложнява нещата и точно страхът е този, който увеличава риска от контузия! Ако вярвате в себе си и във вашата способност да скочите, няма да имате проблеми да го направите! От друга страна, ако ви е страх, че ще се спънете или паднете, значи се съмнявате в способностите си! Когато скочите, се озовавате във въздуха, обзети от страх и съмнение, дали ще завършите скока и шансовете за котузия са доста големи!

Много обичам да скачам на височина. Често предизвиквам себе си, като поставям още един диск и се опитвам да скоча отгоре. Знаете ли колко пъти съм си удряла краката? Дори не мога да ги преброя! И какво от това? Удряте се и после продължавате, но сте малко по-внимателни! Издънките не трябва да пречат на прогреса ви и да ви отказват!
В залата, в която тренирам има един 40 годишен мъж, който скача 1,20 метра!!! Онзи ден, докато слагаше диск върху диск, скочи, но не успя и падна на гърба си! Отказа ли се? Не! Просто стана, посмя се и опита отново!

Истината е, че колкото повече остаряваме, толкова повече започваме да анализираме всяка ситуация! Рядко търсим позитивите и за сметка на това се съсредоточаваме върху негативния резултат! Променете това! Бъдете дете отново! Наслаждавайте се на всяка минута! Осмелете се да опитвате нови неща, нови упражнения и ви гарантирам, че ще заобичате тренировките си! Никога няма да се отегчавате и ще се забавлявате много!

Сещате ли се за нещо, което обичахте да правите, когато бяхте малки, а сега се ужасявате само при мисълта за него? Оставете коментар и споделете!

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

 

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори