4 неща които ме освободиха от диетите и изтощителните тренировки

Промяната идва внезапно, но тя не е продукт на настоящия момент. Тя е резултат от предварителна подготовка в миналото. Обикновено е плод на много трупани грешки и събирането на мъничко опит от всяка.

Това да бъдеш във форма, не е просто физическо изражение. То е баланс и симбиоза между начина, по който се чувства и изглежда тялото и по начина, по който се чувства душата и функционира умът.

Това да имаш плочки и непрекъснато да мислиш как нямаш търпение да дойде краят на седмицата, за да ядеш нещо, не е еквивалент на това да си във форма.

Това да можеш да правиш нещо с тялото си, а после цял ден да те боли кръстът или коляното, не е еквивалент на това да си във форма.

Била съм героиня във всеки един сценарии. Имала съм тежки моменти и в залата и относно храненето. Но промяната настъпва изведнъж – не визуалната, а тази в осъзнаването.

Моментът, в който разбираш, че усилията, които полагаш са много, но с ниска възвръщаемост. Моментът, в който оставаш неподвижен и просто позволяваш на значимото да изплува, а на ненужното да се утаи.

Моят момент на осъзнаване и моментът, в който това да съм във форма не е товар, задължение или мъчение, а просто следствие от това, което съм и това, с което вярвам, че трябва да бъде изпълнен животът ми.

Момент на осъзнаване за храненето

Случвало ли ви се е да:

-да ядете много „изчистено” – омлети без грам мазнина, салати без подправки, без оцет и зехтин; варено месо; овесени ядки без нищо; нискомаслено мляко; промишлени количества извара?

-да ядете много зеленчуци, защото ви се яде нещо, но то не е част от диетата ви, нито е време за хранене и така да пълните корема си, но да не поглъщате много калории?

-да ядете основно зелени салати, тук там с някое парче месо или яйца?

-да спазвате стриктно диета, която ви лишава, но да чакате „чийт деня” с нетърпение и когато той дойде да преяждате с огромни количества храна – да се чувствате зле и физически и психически?

И т.н.

1.Единственият начин да отслабна, е да не ям прекалено много

Е, аз всичко съм го правила. До момента, в който осъзнах, че единственият начин да отслабна е да не ям прекалено много. А единственият начин да не ям прекалено много е храната, която ям да ми доставя удоволствие, да ме засища и да храни, както тялото, така и ума ми. Единственият начин храната да ме засища и да храни и тялото и ума ми е, ястията ми да бъдат комплексни – като състав. Защото това, което носи усещане за ситост е резултат от реакциите, които храната предизвиква в организма. Когато една храна съдържа повече подправки, комбинация от мазнини, протеини и въглехидрати, тогава тя „докосва” всички сетива. Колкото повече сетива се активират, толкова повече „лампички” светват в мозъка и толкова повече се покачва скалата на ситостта.

Осъзнах, че не е важно да се храниш с нискокалорични храни, в големи количества, които сумарно пак са много калории, усещане за неудовлетвореност, глад и т.н.

Важно е храната да бъде достатъчно – като количество, качество и нутриенти.

Осъзнах, че мога да изям една салата с ядки, стафиди, месо, сушени домати, босилек, зехтин, сусам, авокадо и тя да комбинира въглехидрати, мазнини и протеини. На пръв поглед да изглежда калорична, но тя да ме засити и удовлетвори, така че после да не огладнявам дълго.

Много по-добре, отколкото да ям зелена салата с варени пилешки гърди и после два часа да обикалям с мисли за храна и да си фантазирам шоколад и донъти.

Най-важното осъзнаване беше, че храната има затоплящ и охлаждащ ефект и че ако постигам баланс между тях, тогава мога да предвиждам в коя част на деня от каква храна имам нужда и да я давам на тялото си. Именно това ме освободи от вината да комбинирам въглехидрати с мазнини. Ако искате да разберете повече за тази концепция, прочетете статията ми за 2 несъзнателни начина, с които забавяме метаболизма си. 

2.Осъзнах, че колкото по-тежки и дълги тренировки правя, толкова повече ще ям

Колкото повече взимаме от тялото, толкова повече трябва да му даваме. Ако тренираме по час и половина, два, всеки ден, тялото се изтощава и иска да бъде възстановено. Най-бързият достъп до енергия е храната. Следователно, няма значение колко размазващи тренировки правим – те ще искат гориво. Ако не постигаме баланс между натоварването и почивката и непрекъснато очакваме повече от тялото си, тогава и то ще очаква повече от нас – ще ни подтиква да ядем повече. Защото биологията винаги взема превес над волята.

Сигурна съм, че ви се е случвало – отивате в залата. Една седмица тренирате всеки ден. Правите размазващи тренировки. После цял ден сте уморени, но удовлетворени колко калории сте изразходили и как усещате всяка част от тялото си натоварена. И после изведнъж имате неистов глад за сладко. Ядете и не можете да спрете. Не знаете защо се получава така.

Причината е липсата на баланс между това, което очакваме от тялото си и това, което му даваме.

Осъзнах, че съм в по-добра форма, когато правя няколко тежки тренировки през седмицата, а през другото време съм просто по-активна – активността не е еквивалент на тренирането.

Така давам на тялото си достатъчно време да се възстанови и не изчерпвам енергията му ежедневно.

Освен това, правя още по-добри тренировки, защото съм починала, имам сила, нищо не ме боли и мога да се вложа в тренировката си, без да се чудя как ще тренриам утре.

3.Няма значение какво правиш по време на тренировка, а как го правиш

В залата е същото, както и в живота – не е важно да правиш много, важно е да правиш достатъчно и то с повече осъзнатост. Когато осъзнаеш тялото си, начина, по който се движи и сигналите, които ти изпраща, всяка тренриовка се превръща в урок – за това кога, как реагира тялото. Нищо не ме е научило повече за човешкото тяло и движение от това как собственото ми тяло реагира на различни натоварвания, различни ъгли и техника на изпълнение.

Знаете ли какво правя, когато тренирам? Не използвам големите тежести, които използвах преди ( 90-110кг.). Използвам тежест, която е на половината и изпълнявам движението осъзнато. За себе си разбрах, че предпочитам да изпълнявам движенията с по-лека тежест, но осъзнато. Да проследявам всяка секунда от движението и да се концентрирам върху тялото си и усещанията. Когато изпълнявам дадено упражнение, си представям как искам да оформя мускула си.

Усетих, че с по-лека тежест, но с по-осъзнато движение, усещам по-голямо натоварване – в мускулите.

Защото, когато вдигаш много голяма тежест, понякога части от тялото ти компенсират и започваш да товариш структури, които не трябва да се товарят.

(под по-лека тежест, не разбирайте, че не предизвиквам себе си и тялото си. Има разлика между това да предизвикваш себе си и в това да изтезаваш себе си :))

Освен това, така давам време на тялото си да се взъстанови. Прекалено голямата тежест, е прекалено голям стрес и за нервната система. А в края на деня, това което можеш да изпълниш физически е продиктувано от това, което ти позволява нервната система. Когато тя е изтощена, това усещане се пренася и в тялото.

Така отново давам достатъчно време на тялото ми да се възстанови и да ми позволи да се вложа в следващата си тренировка.

4.Постиженията ми се определят от това как се движа

Тялото ми е това, в което ме превръща движението. Начинът ни на живот, предразполага към това да губим функциите на тялото си и да се обездвижваме. Много са малко хората, които могат да използват капацитета на тялото си, защото повечето имаме липса на мобилност – на едно или друго място. Всъщност, това в какъв обем на движение можем да движим тялото си е нещо като карта на изборите, които сме правили и живота, който сме водили. Не е ли невероятно? Да можеш да прочетеш човек и да надникнеш в живота му, само от това да го видиш как се движи?

Осъзнах, че вниманието ми трябва да е фокусирано не само върху това да тренирам – заради самото трениране, а върху това да поддържам тялото си мобилно и функционално. Осъзнах, че трябва да обръщам внимание на някои движения и упражнения, които всъщност нито ще изгорят много калории, нито директно ще оформят дупето и краката ми или ще изваят плочките ми. Но упражнения, които ще позволят на тялото ми да се движи с пълен обем на движение, който после се трансферира в това да изпълнявам упражненията правилно и да активирам още по-голяма част от мускулите си.

Чудите се защо въпреки тренировките ви, дупето ви още виси и не е придобило тази стегната, обла форма, която искате? Не можете да развиете мускул, който не активирате. Няма значение колко ще тренирате, каква тежест ще вдигнете, ако тялото ви не позволява да активирате всичките си мускули.

Абонирайте се, тук, за новия IFS Journal- обединява последните 25 броя на списанието.

Този месец, IFS Journal-ът е различен – той обединява най-добрите статии от последните 25 IFS Journal-a. Ако до този момент сте пропуснали да се абонирате, сега ще получите най-полезната информация и най-важните статии.

Паричната стойност на всички IFS Journal-и е 225лв., а днес и утре ще имате възможност да получите най-ценната информация само за 15лв.

Инвестиция, която си струва промяната, която ще постигнете с полезните съвети, тренировки и гледни точки в IFS Journal-a.
Абонирайте се сега – за 15лв. и получете най-ценната информация от последните 25 IFS Journal-a.