Абонирайте се за нюзлетъра ми. Присъединете съм към още 30 000+ читатели, които всяка седмица получават статии свързани с тренировки, хранене, рецепти и мотивация. Ще получите електронен дневник с 30 дневно предизвикателство.  

 *След абониране ще получите имейл за потвърждение. Моля, потвърдете (проверете и в spam и в таб промоции).

Възникна грешка, моля опитайте пак
Записването е успешно

1 219

В последно време се замислям за нещо, като не съм напълно сигурна, че мога да изразя с думи, но ми се иска да опитам!

Привързаност! Това е в ума ми днес! Ако погледна в речника, „Привързаността включва това да бъдеш зависим от нещо на емоционална, психическа или физическа основа.” Много хора не се привързват лесно, НО, ако случайно се случи, последиците може да са доста лоши! Не е хубаво човек да влага цялата си енергия само в едно нещо, което да превръща в основна цел- смисъл на живота! Всичко в живота е временно….моментите идват и си отиват…и когато се окажете сам, без това към, което сте привързани, имате чувството, че светът ви се разпада! А чувството, уверявам ви е неописуемо разкъсващо!

Това, което аз мисля за привързването или всъщност това, което мисля, че се крие зад него е СТРАХЪТ! Коренът на всяка привързаност е страхът. Без страх- няма привързаност към обстоятелствата…нито пък емоционално съпротивление към резултата. Ако бихте искали съзнателно да изберете живот, основан на съществуване, движено от страха- тогава привързаността е подходяща за вас. Но, ако искате да изтръгнете от живота си, безполезния страх, тогава привързаността, трябва да бъде отхвърлена и да бъде заместена от съзнателен избор!

Вместо да гледате на дадени събития, като трагични, бихте могли просто да изберете контекст, в който те се трансформират. Промяната е естествена част от човешкия живот. Вместо да се съпротивлявате на промяната, можете да се научите да я приемате…във всичките и форми! Вместо да заклеймявате събитията в живота ви, като добри или лоши, можем да се въздържим от оценка и просто да приемем нещата такива каквито са! ВИЕ сами избирате каква ще е психическата ви реакция на нещата, които се случват в живота ви! А психическата реакция, диктува емоционалната!

Имаме навика да идентифицираме себе си с това, което правим. Смятаме, че сме продукт на нашата професия или на нещо друго към, което сме привързани или към което се целим. Но на практика е обратното…нашата професия е продукт на нашата идентичност, на това което сме! Човек трябва да идентифицира работата си със себе си, а не обратното! Не съм сигурна дали разбирате какво имам предвид?

Често влагаме цялата си енергия в дадена цел, кауза и я превръщаме в двигател на живота си- в неговия смисъл! Приемаме, тази кауза на живот и смърт! Но, когато нещата не тръгнат в желаната посока, когато изгубим работата си, когато трябва да внесем промяна в ежедневието си, чувстваме се безсилни. Имаме чувството, че принадлежим на това, старото място! Опитваме се да се изтръгнем от там, но изглежда сме се вкопчили прекалено много!…прекарваме живота си, опитвайки се да се отървем от това чувство на привързаност, но толкова сме привикнали с него, научили сме се да се идентифицираме с него….и сега ни се струва, че сме загубили себе си….а истината е, че просто сме загубили шедьовър, който сме създали…но, спомнете си, че силата все още е във вас! Вие все още сте способни да създадете нещо по-добро, като използвате урока, който сте научили!

Ако се върна назад в миналото….преди бях баскетболистка. Това беше всичко, за което живеех и мечтаех! Идентифицирах себе си, като баскетболистка. Смятах, че това е всичко, на което съм  способна и бях на мнение, че ако по някакъв повод спра да играя, ще остана без нищо. Ще се чувствам ограбена… ще загубя себе си, ако загубя баскетбола.

Изпитвах непрекъснат страх, че ще загубя, това за което живеех…но знаете как често, когато изпитвате толкова дълбок страх, всъщност привличате този негативизъм и ви се случва точно това, от което бягате! Така се контузих доста лошо и не можех да играя повече! Преминах през разрушителна физическа и психическа болка! Беше ми трудно да се справя с живота, който ми предстоеше… Но днес осъзнавам, че ми отне толкова дълго време да го преодолея, отне ми толкова проляти сълзи, за да се отърся от това чувство, просто защото бях прекалено привързана към баскетбола и направих така, че баскетбола да определя живота ми!

По принцип съм висока и помня как хората, когато ме видеха, питаха: „ баскетболистка или волейболистка?”….всъщност ме питат и до ден днешен….преди гордо казвах „Играя баскетбол!” След контузията, помня един ден, когато се качих в автобуса и някой ми зададе този въпрос… все още мога да почувствам пронизващата болка….буцата в гърлото….това което изпитах, казвайки „НЕ”….имах чувството, че сърцето ми се разбиваше на парченца…почувствах се, като най-големия провал…помислих си, че човекът, с който говорех си казваше, че тогава може би съм някаква посредствена личност, прахосваща живота си…

Днес знам, че има много повече неща, които могат да определят живота ми и неговата стойност. Осъзнавам, че в стремежа си да постигнем нещо, в стремежа си да дадем всичко, в енергията, която влагаме в света около нас…осъзнах, че правим всичко това, защото отчаяно се опитваме да избягаме от самите себе си…. Опитваме се да избягаме от това което сме, страхуваме се да погледнем вътре в себе си и да се справим с емоциите си, затова се опитваме да ги маскираме, като се занимаваме с всичко останало…

Хората идентифицират себе си с нещата, които правят и ако нещо се обърка, се чувстват,като провал… НЕ СТЕ ПРОВАЛ, само защото нещата са поели в различна посока….има толкова много събития, които влияят върху това, което се случва и начина по който нещата се развиват… Не губите личността си, само защото събитията са се развили по различен начин….вие все още сте прекрасен човек и продължавате да носите радост на себе си и на другите около вас!

Каквото и да правите, спрете и се замислете, идентифицирате ли себе си със заниманията си? Мислите ли, че ако по някаква причина спрете да се занимавате с това, ще се чувствате сякаш сте загубили себе си, ще се чувствате ли, като посредствен човек? Ако отговорът е ДА, тогава ви съветвам да промените това! Няма нищо лошо в това да се целите високо, стига да не го превръщате във въпрос на живот и смърт! Започнете да харесвате себе си и да се наслаждавате на моментите, в които сте сами! Не позволявайте на неудовлетворението ви, да потиска истинската ви същност, подтиквайки ви да се вкопчвате в дейности, хора и събития от обкръжаващата ви среда! Всичко от което се нуждаете се крие във вас самите! Просто си дайте шанс да го откриете!

Устрем без привързаност, амбиция без его и спокойствие без пасивност!

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

This Post Has 5 Comments

  1. Да…. толкова много фактори търсим, които да формират усещането за конкретна личност, за идентичност. Затова често се идентифицираме със онези социални параметри, които се заблуждаваме, че е АЗ СЪМ. Пол, възраст, професия…. А професията и изобщо заниманията са толкова относителни и нетрайни. Те са просто проявления на моментната ни нагласа и желание за реализация. Безкрайно, учудващо много са потенциалите и аспектите ни за реализация… но те пак са само проявление на това, което сме. Права си – нека се отпуснем и забавляваме с това, което ни предлага настоящия момент, да го изживеем пълноценно, но без да се привързваме до такава степен, че да чувстваме липса и загуба в момента, в който този момент отмине,, и дойде друг. Да се научим да пускаме неща, хора, случки, места от живота си – това е ключово умение.. Поздрави 🙂

    1. Инес Субашка

      „А професията и изобщо заниманията са толкова относителни и нетрайни. Те са просто проявления на моментната ни нагласа и желание за реализация.“ ….Много добре казано! 🙂

  2. Инес Субашка

    Благодаря ти много, Весе! Радвам се, че съм успяла да пресъздам достатъчно разбираемо, това което ми се въртеше в главата! Права си, че винаги имаме избоът как да гледаме на нещата….в живота всичко опира до гледната точка! 🙂

  3. Веселка Тодорова

    Уникално!Не е лесно а се обяснис думи,но мисля ,че ти си се справила завидно добре!
    Цял един живот не е достатъчен за повечето хора,за да разберат и променят казаното от теб!
    Живота учи,всичко има причина да се случва в нашите животи и винаги имаме избора,как ще погледнем на случващото се!
    Ти си се поучила и израстнала,Браво:))
    Иска ми се повечето хора да бяха като теб:))
    Сигурна съм,че ще постигнеш всичко към което се стремиш!Успех

Вашият коментар

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.