Ударът на моето прозрение

Има дни, в които нищо не се случва. Сякаш времето е спряло и всичко е притихнало. Застоялият въздух в стаята, те кара да изпитваш неотложната потребност да зарежеш всичко и да отидеш навън… в търсене на смисъл, в търсене на нещо, което чака да се случи. Излизаш… но не знаеш на къде да тръгнеш. Ами ако избереш грешната посока и без да искаш се превърнеш в причината за неслучването на нещо красиво и голямо?

Ако по твоя вина Той пропусне да срещне смисъла в живота си, а ти твоят шанс за споделеност? Дали осъзнаваме, че решения, като това да тръгнем пеша или пък да хванем автобуса, имат силата да прередят цялата Вселена? Да разбъркат хиляди човешки съдби и да лишат някой, който седи и те чака, от щастието да те види, да те разпознае, да протегне ръце към теб и да те отведе в света, където има място само за двама… свят, където двама човека стигат, за да задоволят стремежа на душата и копнежа за живот…

Има дни, в които си позволяваш да се превърнеш в жертва на собственото си минало. Дни, в които отговорностите, събитията и очакването на настоящето те заливат, като вълна… солена вода, която те кара да се бориш за глътка въздух и кара очите ти да сълзят. Сякаш, за да избистри погледа ти.

Препускаме през живота и често позволяваме настоящето да се превръща в отдушник на миналото. Очакваме днес някой да ни успокоява за вчера. Забравяме, че всеки един от нас е „рожба” на миналото, резултат от всичко, което се е случило и което сме научили, но в никакъв случай не сме жертви на миналото. Само по себе си то няма окови, които да ни държат впримчени в болката и тъгата от вчера. Ние сами се впримчваме във вчера и отказваме да посрещнем днес.

Живеем с песимизма, породен от горчилката на миналото и свикваме да получаваме най-лошото…и обикновено просто си го получаваме. Както казва Анди Андрюс „В момента тя е изтъкана от гняв и изразява себе си единствено чрез гнева. Нали знаеш, ако човек има само чук…всичко му прилича на пирон.” Е, не е по-различно и с нашите очаквания.

Когато сме изтъкани само от съмнения, страхове и недоверие, ами нормално е всяка ситуация да изглежда потенциално застрашителна и несигурна. Когато очите ни са широко отворени за негативното, положителното и красивото бледнее някъде и остава незабелязано, непочувствано и неизживяно.

Има дни, когато седиш и чакаш настоящето да отмине. Струва ти се, че нищо не се случва и за да ти се случи излизаш и се разхождаш из миналото. Минаваш по алеите на настоящето, а виждаш хората от миналото там. Прекарваш деня си във времето на настоящето, но го оставяш да те подмине, защото ти вече си се вкопчил в стрелките на миналото, които тик-такат така углошително. Всеки удар те връща назад; всеки удар стига до сърцето ти и го плаши до смърт…припомня му болката, сълзите, разочарованията…

Живееш днес, а всъщност си във вчера.

…и все пак, няма дни, в които нищо не се случва. Само такива, в които собствената ни илюзия, заслепява реалността… дни, в които доброволно пропускаме мига, за да подхранваме утопията…

***

Посетете магазинът на bb-team, ето ТУК и ако искате можете да използвате кодът ми за 5% намаление! Кодът е INESSS и се въвежда  при количката в магазина.

П.С. Ще бъда поласкана, ако ми помогнете да популяризирам тази статия, като я споделите с вашите приятели! Благодаря ви! 

Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook! Благодаря!