„След като открих, че хората създават свой собствен разказ и живеят в него, как бих могъл да продължа да ги съдя? Как бих могъл да приемам лично каквото и да било, когато знам, че съм само второстепенен герой в техния разказ? Знам, че когато говорят с мен, те всъщност говорят с второстепенния герой в разказа си. Каквото и да казват хората за мен, то е само проекция на техния образ за мен и не ме засяга. Аз не си губя времето да приемам лично каквото и да било. Съсредоточавам вниманието си върху създаването на моя собствен разказ.“ – дон Мигел Руис
Онзи ден се замислих кое е това, което кара хората да загърбват мечтите си и да следват общоприетото. Кое е това, което не им позволява да излязат от „рамката” на обществените вярвания за „правилно” и „грешно”?
Тогава стигнах до заключението, че мнозина нямат лична оценка за себе си, която е независима от мнението на околните. Замислете се само! Колко често думите на околните ви засягат? Колко често, когато някой подхвърля обидни думи, те стигат до сърцето ви и успяват да ви натъжат, разгневят и демотивират?
Аз положих доста усилия, за да изградя за себе си самооценка, която няма нищо общо с това, което другите мислят за мен! И като казвам това, нямам предвид, че самооценката ви трябва да бъде изкуствено създадена; че трябва да мислите, че сте повече от другите; че заслужавате повече и че останалите са ви длъжни!
Не! Изграждайки си лична самооценка, аз си давам сметка за недостатъците си, НО ГИ ПРИЕМАМ! Приемам, фактът, че не съм перфектна и че не мога да се харесам на всички, че не всички одобряват това, което правя и това, което съм!
Истината е, че оценката на другите за вас, е проекция на техните собствени виждания и разбирания за света! Човек не може да разбере това, което не познава! Често съдим и корим другите за техните постъпки, не защото те в действителност са грешни, а защото ние не можем да ги разберем!
Всеки живее в своя собствена действителност и в неговия свят вие може и да сте грешник, но защо трябва да приемате чуждата реалност?
Когато позволите мнението на другите да ви обиди, това означава, че вие самите мислите тези неща за себе си! Ако някой ви нарече „убиец”, вие няма да се засегнете, защото знаете, че никого не сте убили! Но, ако ви нарекат „глупави”, „неспособни”, „лъжци” и т.н. вие допускате да се засегнете, защото вътрешно смятате, че наистина сте такива! Позволявате на другите да ви поставят етикет! Позволявате на другите да изграждат представата ви за себе си и най-лошото е, че започвате да вярвате в нея! Започвате да оценявате себе си, като „неспособни” и „глупави”.
Позволявате на другите да ви правят „герои в собствения им разказ”… второстепенни герои!
Отказвате се от целите, мечтите и убежденията си, защото нямат лично мнение за себе си, което е независимо от мнението на околните!
А нека ви попитам, кой е човекът, който винаги, във всяка една секунда е бил до вас? Не са околните! Не са най-близките ви! Това сте самите вие! Ако вие сте станали свидетели на всичко, което се е случило в живота ви, ако вие знаете кога и защо реагирате по даден начин защо се стремите точно към целите, които сте избрали… защо допускате друг човек да дава оценка за личността ви и за това, което сте? Как е възможно някой, който не знае и четвърт от това, което сте преживели да ви оценява и да определя посоката на живота ви?
Нямате представа колко по-хубав и лесен е животът, когато сами дадете оценка на себе си! Но не от самокритичните оценки! Не от тези, където се обвинявате за това, което не сте или за това, което не сте постигнали! Оценка, която показва истинската ви същност. Оценка чрез, която се учите да приемате слабите си страни, но е и да се примирявате с тях!
Сега, когато някой се опита да ме засегне, за негово огромно съжаление не може! Просто, защото аз нямам такова мнение за себе си и неговите думи са просто хвърлени в пространството…думи, които се удрят в мен, като в стена…аз не ги приемам и те се връщат обратно към него! Те са проекция на неговата представа за света и за самия него!
Замислете се, когато някой ви дава подарък, ако не го приемете той остава за него или пък после се опитва да го даде на някой друг! Същото е и с обидните думи! Когато някой се опита да ви засегне, ако вие не приемете обидата, тя остава за него!
Вие изградили ли сте самооценка за себе си, която е независима от мнението на другите?
П.С.Ако тази статия ви е харесала, моля отделете малко време и я споделете с приятелите си! Благодаря ви! 🙂
Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook ! Благодаря!
Ето и една снимка на мен и красивата ми сестра! :)))
А това е Дако, една от любимите ми машини! :))) Той е изключително трудолюбив и постоянен! В последно врем епрогресира доста и техниката му става все по-добра! Много се гордея с него!
Това е Доби! Когато дойде не можеше да прави клекове със собствено тегло! Доби също е изключително упорита и постоянна! Не пропуска тренировка, прави всички упражнения, които съм ѝ дала за домашно и прогресът и е невероятен! Вчера тя прави клекове 5х5, с 40кг! Гордея се с нея! 🙂
