Благодаря на всички за съобщенията, които ми изпращате! Отново избрах едни о най-интересните въпроси, които ми бяха зададени през изминалата седмица и споделих мнението си с вас. Ако и вие имате въпрос пишете ми тук или на isubashka@yahoo.com и обещавам да получите отговора, който търсите!
Тази седмица реших да отговоря на въпросите за ВМ-НВД за вегетарианци; как да убедим родителите си, че ВМ-НВД е здравословно; как да се преборим с храненето нощем, както и каква е перфектната междинна закуска. (още…)
Както вече знаете, целта ми с всички статии, които пиша и всичко, което се опитвам да обясня, не е да ви предложа новата, магическа диета, която да спазвате определен период от време, за да свалите излишните килограми и после отново да се върнете към врендите хранителни навици, които да ви върнат в началната точка. Идеята ми е да разберете, че трябва да промените начина си на живот, че трябва да сте търпеливи и да се наслаждавате на процеса на влизане във форма, а не да бъдете припряни и да търсите магическото решение, на дългогодишната ви борба с излишните килограми!
Докато се борите с килограмите, успех няма да постигнете!
Днес ще се опитам да ви обясня, защо диетите, които спазвате макар и първоначално да ви помагат да свалите някой друг килограм, после водят до това, че връщате всички килограми обратно, че дори и някой килограм отгоре.
Това в така да се каже научната литература е известно, като затлъстяване след гладуване. И точно (още…)
Ако четете блога ми и следите страницата ми във Facebook, вероятно вече сте запознати с моята философия относно тренировките. Т.е. вероятно знаете, че се придържам към кратките, интензивни тренировки и че прекаленото заседяване в залата не ми е страст! Все пак разполагаме само с 24 часа в денонощието и има доста неща за правене. Защо да губим време, като може да правим нещата по-умно и за по-кратко време, като същевременно да постигаме резултатите с лекота?
От време на време ви споделям какви са любимите ми начини да завършвам тренировката си с тежести. И както знаете те нямат нищо общо с 30мин. на пътеката!
След бърпитата и суинговете, едно от любимите ми упражнения е (още…)
да усетиш как миналото ти се е изплъзнало когато пред теб седи човек който населява същото тяло което си е тръгнало
после
краката се отместват главата се завърта мислите продължават
така както
димът отива нагоре пепелта надолу без дума да си кажат
сякаш никога не са били в горящата цигара
Когато бях на 12 ми казваха, че още съм много малка и че когато завърша училище ще спра да гледам така „идеалистично” на живота. Не разбирах защо ми го казват! Завърших училище, но нищо не се промени. Продължих да гледам по същия позитивен начин на живота. Тогава пак ми казаха, че още съм много малка и че като завърша висшето си образование ще спра да гледам така „идеалистично на живота”…. Мина време и това се случи и шок и ужас онзи ден пак ми казаха, че още съм много малка и че трябва да поживея още и ще осъзная как „живота ще ме завърти и ще спра да гледам толкова позитивно и идеалистично”.
Не го разбирам! Да не би всички да са безсмъртни и да живеят от векове, че винаги им се струвам прекалено малка и недостатъчно „нагледала се”? Сигурно и на 50г. ще ми кажат, че съм прекалено малка и че само трябва търпеливо да почакам, за да идеализмът ми да бъде прекършен от „грозната действителност”.
Не го разбрах и продължавам да не го разбирам…
…или пък всъщност ми е ясно. Да видиш в чуждо тяло, своето минало. Да видиш как някогашните мечти, страст и желания са „Избягали” от твоето тяло и са се вселили в душата на друг. Да се върнеш в миналото…на кръстопътя, където подведен от други „мъдри, нагледали се хора” си оставил смисъла си и си поел по пътя… където гъмжи не от хора с души и мечти, а от тела без цел и амбиция. По пътя, по който мнозина вървят, но рядко някой успява да стигне до някъде… пътят, който е дълъг, но който не води до никъде.
Една от моите машинки- Руми, готви уникално вксуни неща и прави най-прекрасните снимки. Вчера тя сподели обядът си, който би накарал всеки да се влюби в здравословното хранене. Готвенето е изкуство и Руми определено владее това изкуство! Ето как да си приготвите този вкусен омлет!
Още една прекрасна седмица мина! 🙂 Лично аз съм доста удовлетворена. С всеки изминал ден осъзнавам как всичко в живота зависи от нас и от начина, по който реагираме и мислим. Все по убедена съм, че когато поемеш отговорността за живота си и спреш да се правиш на жертва, рано или късно всичко се получава точно, както си искал да се получи!
През изминалата седмица имах доста работа, но въпреки всичко успях да почета. Тази седмица има малко по-малко на брой статии, защото отново прочетох и две книги.
Отделяйте време за четене! Това наистина щепромени живота ви. Четете всичко и за всичко! 🙂
Желая ви прекрасен уикенд. Бъдете позитивни и не се вживявайте в ролите на жертви. Другите нямат значение! Само как вие реагирате на техните действия! Нищо не може да ви нарани, ако вие не му позволявате!
Преди време един от моите Facebook приятели( чието име няма да споменавам), който е фитнес инструктор и подготвя много мъже и жени за състезания по културизъм и бодифитнес, сподели една снимка на Ванеса Тиб ,която изпълнява тяга. Това, което ме втрещи беше коментарът му над снимката. ( става въпрос за американец, така че може да си спестите часовете ровене във фейсбук, разглеждайки хронологията, за да разберете кой го е написал 😉 ). Какъв беше коментарът и защо му отделям цял пост?
„Ето това е правилната техника на тягата. На практика тягата е клек от земята и работи същите мускули.”
Сериозно? Наистина ли е възможно човек, който работи с толкова много хора и чието здраве е в негови ръце да смята, че клека и тягата са кажи речи едно и също упражнение и че тренират едни и същи мускули?
Затова реших да обърна внимание на ОГРОМНАТА разлика между клека и тягата, за да ако има и други заблудени, да се замислят повече върху правилната техника на упражненията!
Миналата седмица започнах с една „рубрика“(ТУК), където реших веднъж седмично да избирам 3-4 от най-често задаваните към мен въпроси и да споделям личното си мнение, така че всеки, който има подобен въпрос да разбере какво мисля, без да се налага да ми пише лично.
Тази седмица ще отговоря на въпросите дали според мен шоколадовата диета е здравословна и дали с нея могат да се свалят килограми; какво представляват тренировките със спринтове и дали ям сурови ядки! (още…)
Какво седи в основата на това да превърнете храненето в начин на живот, така че мисълта ви да не е постоянно обзета от храна; така че да не се чувствате непрекъснато гладни и да се чудите с какво да залъгвате къркорещия си стомах? Отговорът е, че трябва да намерите правилния начин да контролирате глада и апетита си. И правилният начин няма нищо общо с това да „залъгвате” организма си, а с това да му давате достатъчно качествена храна, която ще осигурява необходимото гориво за мускулите и органите, така че до мозъка да се изпращат сигнали, че „всичко е под контрол” и че правилното функциониране и оцеляването на организма са подсигурени!
Както вчера споменах на страницата си във Facebook, липсата на гориво за активната тъкан (мускули и органи) е това, което изпраща сигналите, че сте гладни. Всичко опира до ИЗГОРЕНИ калории ( т.е. употребените от активната тъкан), като енергия, а не просто до приетите калории. Изгорените, като енергия калории са тези, които определят апетита, глада и колко ядете. Калориите, които изяждате не са тези, които контролират глада. Начинът, по който тялото използва изядените калории, т.е. дали ще се складират, като мазнини или ще отидат за гориво в мускулите и органите, определя колко ядете.
Какво означава това? Може да изядете една свинска пържола със задушени броколи и после дълго време да не чувствате глад, да сте сити и енергични.
А може да изядете една порция спагети с някакви сосове и след един час в мислите ви отново да се върти храна; тогава да хапнете една филия намазана с нещо и след още 1 час пак да се чудите какво да изядете.
Така пържолата и броколите, като калории ще бъдат много по-малко от спагетите, филията и всички други неща, които ще погълнете.
Защо се получава така, че едното хранене ви засища за дълго, а другият тип хранения, макар и повече на брой и с повече калории, ви карат да усещате нуждата от още храна?
Тази седмица мисля да продължа с темата за храненето и митовете, които така успешно се прокрадват в обществото и на които хората така сляпо вярват! Първо си задайте въпроса, „Какви резултати съм постигнал/а до този момент, следвайки масовото схващане за здравословно хранене ( т.е. ограничаване на мазнините, наблягане на зърнените храни и плодовете, много хранения на малки порции).?”
Ако отговорът е, че хранейки се по този начин, най-накрая сте постигнали желаната от вас визия, чувствате се енергични, сити, вече не ви се случва да изпитвате неистов глад за сладки неща и други видове храни, вероятно вие сте от малцината, които са открили златната среда. Но тъй като ме съмнява хранейки се със зърнени храни, плодове и малко количество мазнини, да се чувствате по описания от мен начин, мисля че е време да поставите под въпрос дали наистина това е най-здравословния и правилен начин да се храните!
“Искам да започвам и приключвам връзки като книги. Кoгaто свърша едната просто да посягам към следващата. Опознавала съм я, харесвала съм я (или пък не съвсем), смяла съм се, плакала понякога, научила съм нещо ново и в един момент искам/ не искам, свършва. “ Мария Василева
Прочетох това преди време. Смятам, че звучи прекрасно. Накара ме да се замисля за доста неща и по-скоро не да го свържа конкретно с връзките, а с живота и всичко случващо се в него. Тези, които ме познават, знаят, че много обичам да чета. Имам толкова много книги. Винаги се чудя, защо просто не си взема карта за някоя библиотека, да ги взимам, да ги чета и после да ги връщам.
Всеки път, когато си задам този въпрос, намирам и отговора… защото след всяка прочетена книга, тя сякаш става част от мен… аз взимам парченце от нея и тя ми дава парченце от себе си.
После я оставям на рафта на голямата си библиотека… понякога се сещам за нея, а понякога минават месеци, години без дори да си спомня, че е там.
Всяка прочетена книга ми дава свободата да използвам въображението си, да преживея случващото се в нея по начин, по който аз искам. По начина, по който аз виждам света. Потапяш се в страниците, където откриваш повече от това, което мислиш, че вече знаеш за себе си.
Много обичам морска храна! Ама МНОГО! Обичам да ям риба, но най-вкусна ми е скумрията, така че обикновено наблягам на нея. Инцидентно ям риба тон, но с нея трудно мога да се наям, ако не добавя солидно количество мазнини под някаква форма. Затова днес реших да споделя с вас една много вкусна салата с риба тон и скумрия.
Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.
28/7 е предизвикателство, което съдържа 7 тренировки, до които получавате неограничен достъп. Тренировките са комбинация от мобилност, кондиция, стойки на ръце и упражнения за корем.
Предизвикателството е чудесна възможност да изградите навик, да движите тялото си всеки ден. Структурирано е по начин, който редува интензивността и продължителността на натоварването, а това позволява да тренирате по-често, без да се претоварвате. Не отлагайте себе си – включете се. 🙂
Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.
Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.
През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.
Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.
Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.
За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.
Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.
Просто отнема малко повече време.
Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.
Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.
Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!
Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.
