Абонирайте се за нюзлетъра ми. Присъединете съм към още 30 000+ читатели, които всяка седмица получават статии свързани с тренировки, хранене, рецепти и мотивация. Ще получите електронен дневник с 30 дневно предизвикателство.  

 *След абониране ще получите имейл за потвърждение. Моля, потвърдете (проверете и в spam и в таб промоции).

Възникна грешка, моля опитайте пак
Записването е успешно

829
Една от прекрасните снимки на Leah Vanhoose

да усетиш как
миналото ти се е изплъзнало
когато пред теб седи човек
който населява същото тяло
което си е тръгнало

после

краката се отместват
главата се завърта
мислите продължават

така както

димът отива нагоре
пепелта надолу
без дума да си кажат

сякаш никога
не са били
в горящата цигара

Когато бях на 12 ми казваха, че още съм много малка и че когато завърша училище ще спра да гледам така „идеалистично” на живота. Не разбирах защо ми го казват! Завърших училище, но нищо не се промени. Продължих да гледам по същия позитивен начин на живота. Тогава пак ми казаха, че още съм много малка и че като завърша висшето си образование ще спра да гледам така „идеалистично на живота”…. Мина време и това се случи и шок и ужас онзи ден пак ми казаха, че още съм много малка и че трябва да поживея още и ще осъзная как „живота ще ме завърти и ще спра да гледам толкова позитивно и идеалистично”.

Не го разбирам! Да не би всички да са безсмъртни и да живеят от векове, че винаги им се струвам прекалено малка и недостатъчно „нагледала се”? Сигурно и на 50г. ще ми кажат, че съм прекалено малка и че само трябва търпеливо да почакам, за да идеализмът ми да бъде прекършен от „грозната действителност”.

Не го разбрах и продължавам да не го разбирам…

…или пък всъщност ми е ясно. Да видиш в чуждо тяло, своето минало. Да видиш как някогашните мечти, страст и желания са „Избягали” от твоето тяло и са се вселили в душата на друг. Да се върнеш в миналото…на кръстопътя, където подведен от други „мъдри, нагледали се хора” си оставил смисъла си и си поел по пътя… където гъмжи не от хора с души и мечти, а от тела без цел и амбиция. По пътя, по който мнозина вървят, но рядко някой успява да стигне до някъде… пътят, който е дълъг, но който не води до никъде.

Действителност, която наистина е грозна, но действителност, която сами избираме. Защо го правим? Защо го правите?

Защо се опитвате да убедите тези, които във вашите очи са „малки”, че светът е ужасно място, че да си жив е наказание и че мечтите са глупост, излишен товар, от който трябва да се отървеш навреме, за да не би случайно в бъдеще заедно да се сгромолясате на земята, шамаросани от „грозната действителност”?

Защо не използвате вашата „мъдрост”, за да им помогнете да извървят собствен път… за да ги предпазите да поемат по пътя, по който вие сте поели…пътят, по който вървейки, трябва да оставиш мечтите и да се примиряваш. Пътят, по който да си различен не е приемливо. Пътят, където да имаш собствено мнение и собствена визия, граничи с лудост и отказ да погледнеш реалността.

Няма значение дали съм на 12г., на 20г. или на 50г. Аз пак ще вярвам в себе си и в мечтите си. Аз пак ще бъда уверена, че човек сам определя посоката на живота си. Ще продължавам да окуражавам и другите да видят своето величие. Да осъзнаят, че животът е прекрасен и че всичко, което се случва има за цел да ни отведе към мечтата… че понякога руините… разрухата на години труд и упорство, не са проклятие…не са наказание и пречка. А просто необходимост! Необходимост всичко да се разруши, за да сред останките да видите блясъка на това, от което имате нужда. Това, което ви трябва, за да стигнете там, на където сте се запътили, но това, което някак ви се е изплъзнало през годините и сте загубили.

Нещо, като пролетно почистване… когато сред купищата „боклуци”, които ще изхвърлите, намирате ценни неща, които толкова дълго сте търсили, а не сте подозирали, че са там!

Казват ми, че в живота „се налага” да правиш разни неща. Че „трябва” да ги правиш и затова не остава време и място за мечтите. Не остава време и място да бъдеш себе си и да създадеш света, за който мечтаеш.

Е, аз ще ви кажа, че нищо никога не се налага! Всичко зависи от вас. Вие решавате в какво да вярвате. Вие решавате какво да отстоявате. Вие решавате какво да преследвате. Вие решавате с кой и с какво ще се примирявате. Вие решавате с кой ще се съобразявате!

Или пък излъгах! Налага се! Налага се да бъдете верни на себе си и на собствените си идеали! Налага се да вярвате, че в живота има по-дълбок смисъл от чистото и просто „оцеляване”! Налага се да се вслушвате в себе си и собствените си желания, а не да позволявате крясъка на чуждите страхове да превзема ума ви и да ви направлява!

Налага се да не позволявате на себе си и хората в живота ви да вярвате, че сте „прекалено малки”.

Годините не определят това колко голям е човек. Детето с мечти…детето, което устремено преследва някаква цел е много по-голямо от възрастния, който се е пуснал по течението и се примирява с всичко, което се изпречва на пътя му!

Приемайте, но не се примирявайте!

П.С. Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка, за да я споделите с приятелите си! :) Благодаря ви! 

Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook! :) Благодаря!

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Вашият коментар

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.