For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

168

chereshi

Понякога седиш, сам, насред стаята и ти се струва, че никой и нищо не съществува. Само ти и твоите липси. Липси, в които пропадаш и се изгубваш. Отчаяно се опитваш да ги запълниш, грабейки с големи шепи от материалния свят и рядко спираш, за да осъзнаеш, че взетото, идва от едно място в душите ни, а даденото се заселва на съвсем друго. Рядко спираш да осъзнаеш, че това, което ти е било отнето, не може да бъде изместено- единственото, което можеш да направиш е да бъдеш достатъчно смирен, за да признаеш съществуването на „раните си“ и да им дадеш време- време, в което да се излекуват и да се превърнат в белег. Такъв, който вече не боли, а само носи спомена. Спомен, който се преражда в опит и мъдрост, която дава сили и те прави повече.

Седиш сам насред стаята и се чувстваш, като цяла Вселена. Имаш чувството, че в теб се крие повече от едно Аз. Сякаш същността ти е сцена, на която се разиграват мисли и чувства, които се прераждат в действия и се превръщат в твоя неизбежна реалност. Сякаш същността ти е сцена, на която всеки твой Его образ, получава роля и безмилостно се бори да се превърне в звездата на постановката.

Седиш сам и чувстваш как всяка една от тези роли, ти позволява да се откъснеш от себе си и да се наблюдаваш. Да погледнеш живота си, като страничен наблюдател и да осъзнаеш как от великан, се превръщаш в пешка, в момента, в който си позволиш да се отдадеш на жертвата в теб и да забравиш за величието и възможностите, които се разкриват пред теб- в момента, в който се откажеш да поемеш живота си в свои ръце и се отдадеш на своята зависимост.

Седиш сам насред стаята и изпитваш натиска на една вътрешна двойнственост. Сякаш винаги сте двама- твоето истинско Аз(това, което само наблюдава) и твоето критично Аз- това, което винаги те съди.

Често позволяваме на критичното ни Аз да взима контрол над живота ни и да ни запраща на едно пътешествие из тъмните коридори на душата ни, където на всяка крачка, пропадаме в някоя от липсите си. На края на това пътуване се чувстваме изнемощели, отчаяни и неспособни да продължим.

В такива моменти, забравяме, че във всеки един момент сами избираме на коя част от себе си ще връчим главната роля. Забравяме, че всяко едно събитие, независимо дали е трагично или не, е всъщност постановка- отражение на сюжета, който сме изградили във въображението си. Забравяме, че ние сами определяме ролите, които играем и че в момента, в който постановката свърши, наблюдателят в нас може да се оттегли, с ясното съзнание, че всичко случващо се е просто измислица; просто формата, която сме избрали да придадем на всичко около нас.

Забравяме, че не е необходимо да се идентифицираме с ролите, които играем. Забравяме, че независимо от това какво се случва днес или утре; независимо дали това, което сме градили в материалния свят разцъфва или рухва, не е от значение. Материалният свят е просто нашето поле за изява. Мястото, където можем да разгръщаме потенциала си, да опитваме, да грешим и да трупаме опит. Нищо, което правим, обаче, не определя същността ни. Всичко, което правим е просто израз на моментното ни състояние и „играта“ на ролята, която сме избрали в дадения момент.

Въпреки това,всеки един от нас има неотменното право да избира себе си във всеки миг. Не трябва да съдим за себе си по миналото, по грешките, които сме допуснали или решенията, които не ни харесва, че сме взели. Това ,което се случва е просто моментен израз на състоянието, в което се намираме в момента. Най-хубавото е, че във всеки момент, можем да положим съзнателното усилие да променим това състояние. Можем да променим начина, по който се чувстваме и начина, по който реагираме. Направим ли го и животът ни започва бавно да се променя- защото събитията и състоянията са двете страни на едно и също нещо. Това,което дели събитието от състоянието е само времето. Начинът, по който се чувстваме, начинът, по който възприемаме себе си е това, което утре или други ден ще се отрази в живота ни, под формата на „случайност“, на някакво събитие.

Случайността всъщност е необходимост, която е намерила точното време, за да се разгърне и да ни даде това, от което се нуждаем.

Понякога седиш сам и усещаш как пропадаш- в липсите си. Усещаш как се изплъзваш от собственото си съществуване и сякаш за миг се оказваш окован в чуждо тяло, чужд живот- такива, които не понасяш и такива, от които искаш да избягаш.

Това са моментите, когато си притиснат в ъгъла на собственото си съществуване. Моментите , когато имаш възможността да достигнеш до дълбините на живота; да притиснеш смисъла в ъгъла и да го сведеш до най-простите му градивни частици; да си дадеш сметка какво има значение, какво е съществено и какво е само повърхностно и незначително. Това са моментите, когато погледът ни прониква под повърхността и съзира смисъла. Възможността, когато можем да съберем всички тези градивни частици и да съградим нов смисъл; да запълним с тях липсите и да завършим пъзела на същността си.

Защото моментите, когато се изгубваме, винаги са моментите, в които опознаваме себе си още повече и моментите, след които се намираме- този път по-цели и по-завършени!

IFS Journal 7- онлайн списанието ми е готово! АБОНИРАЙТЕ СЕ!

Остават още няколко дена, в които можете да се абонирате-  Вижте какво ще намерите в страниците на новия брой и се абонирайте ТУК.

IFS Journal 7
IFS Journal 7

П.С. Много ще съм ви благодарна, ако тази статия ви е харесала и отделите минутка, за да я споделете с вашите приятели!

Не забравяйте да изтеглите новата ми, безплатна книга FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.

***

Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook ! Благодаря ви!

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

 

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори