Миналата седмица отидох в залата. Прекрачих прага и вътре всичко беше същото. Същото като вчера, като миналата седмица. Всичко беше на мястото си, както винаги. Само че аз не бях същата. Може би бях прекалено уморена. Или пък може би бях позволила на мислите да превземат ума ми. Все едно каква беше причината, но аз не бях там. Тялото ми беше в залата, но присъствието ми липсваше.
Запътих се към щангата. Бяхме се срещали хиляди пъти. И още толкова пъти я бях побеждавала. Още толкова пъти бях успявала да се концентрирам, да предизвикам себе си и да си докажа, че мога и че съм способна на много повече, отколкото аз или, който и да е друг подозираме.
Но не и днес. Не и в онзи момент. Бях се отказала, още преди да съм опитала.
Сезонът на ягодите се завърна. Аз рядко ям плодове, но на никой не би навредила някоя друга ягода през пролетта. Ето защо реших да ви предложа тази невероятна рецепта, на която се натъкнах преди време. И както винаги е много лесна и бърза за приготвяне, а резултата е много вкусен!
Как мина седмицата ви? Моята беше прекрасна. успях да свърша доста неща и съм доволна. Не забравяйте да се разхождате много този уикенд, както и да се храните с качествена, истинска храна! Междувременно разгледйате списъка с най-интересни статии, които прочтох тази седмица!
Как минава седмицата ви? Моите дни започват все по-рано и привършват все по-късно, но хубавото е, че през цялото време се занимавам с неща, които много обичам! Единствения начин да работите много и въпреки всичко да имате сили е да сте заобиколени от вдъхновяващи, ентусиазирани хора. Условие, което за щастие е изпълнено в моя живот!
Надявам се, че и вие се чувствате по същия начин!
Благодаря ви отново за всички хубави съобщения, които ми изпратихте тази седмица. Реших да отговоря на въпросите за необходима ли е промяна в диетата на всеки две седмици, за да се стресира организма; когато използвате скрипеца, зад врат или отпред трябва да дърпате и защо дърпащите упражнения в тренировките ми са повече от бутащите. (още…)
Вероятно всеки от вас, който има дори минимална представа от трениране е чувал как, за да има прогрес, трябва непрекъснато да се „стресира” тялото. И за целта е необходимо непрекъснато да се използват различни упражнения, които да внасят така търсеното разнообразие.
Най-щастливия ден в живота ми беше този, в който разбрах, че това е много грешно разбиране! Или поне не самото твърдение, а тълкуването му. Напълно съгласна съм, че за да има прогрес трябва да бъде упражняван някакъв стрес върху тялото. Защото, ако всеки път правиш едно и също нещо, ще дойде момент, в който тялото ще се адаптира и дори и прогресът да продължи, той няма да е пропорционален на вложените усилия.
В желанието си да внасят повече разнообразие, много трениращи пренебрегват базовите, основни упражнения и вместо това залитат към всякакви изчанчени движения, които биха имали перфектно приложение в цирка, но не и в залата, където целта е да използваме времето си максимално ефективно, за да постигнем оптимални резултати, съчетаващи в себе си визия и функция.
Днес ще ви споделя някои от правилните, поне според мен, начини, за да постигнете желаното разнообразие, без да трупате опит на цирков артист. (още…)
Обичам да наблюдавам хората и себе си и да анализирам, както тяхното, така и собственото си поведение.
Наблюдавайки, установих колко често действията на хората са водени от погрешни мотиви. Обикновено, основен двигател за поведението е това как искаме другите да ни възприемат.
Изграждаме си един его образ, който има различна „премяна” в зависимост от средата, в която се намираме и всяка една мисъл, всяко едно наше действие е насочено към това да защитим този его образ.
Изграждаме си образ, който е по-скоро олицетворение на обществените порядки и норми. Въплъщение на това как е общоприето да живеем, какви качества е прието да притежава личността и как да ги проявява.
Време е за неделна рецепта. Лично аз много обичам тиквички. И сега е сезонът им, тъй че какво би било по-вкусно от здравословни, тиквени плачинки! Пробвайте тези!
Как мина седмицата ви? Надявам се, че отново сте на правилния път със здравословния начин на живот. Всъщност препдочитам да знам, чепо празниците не сте се отклонявали, но ако сте го направили спокойно. Просто давайте най-доброто от себе си всеки ден и влизането във форма ще е детска игра!
Пожелавам ви хубав уикенд, движете се повече, яжте качествена храна и намерете време за най-интересните статии, които прочетох!
Днес ще ви запозная с един човек. Човек, който преди пет години, без дори да осъзнава, спаси живота ми. Не е ли странно? Някои от нас откриват призванието си, смисъла в живота си и се потапят в него. Отдават себе си, емоциите си, времето си, всичко, което притежават, за да превръщат всеки един ден в шедьовър. А някъде, в другия край на света, душа, която е на път да угасне, случайно се натъква на наше произведение…
И вече нищо не е същото. Светът вече е различен!
Ето това беше първата ми среща с Иво Иванов. А той дори не подозираше, че сме се срещнали. Преди пет години, когато изгубих пътя си(ТУК и ТУК), случайно попаднах на една статия на Иво. И бях пленена. В неговото творчество думите имат душа. Обичам да чета книги, които сякаш те хващат за врата, стискат те така че да не можеш да поемеш дъх. После точно когато се задушаваш, отпускат „хавта“, за да можеш да поемеш дълбоко въздух… който да ти стигне, за да дочетеш края на историята… книги, които те карат да се чувстваш безпомощен пред истината, която разсъбличат пред теб… истина, от която бягаш, но тя винаги е там и те преследва. Ето такива са историите, които пише Иво.
Купих си книгите му и от тогава те са най-ценното четиво в моята библиотека. Дълго време събирах кураж да се свържа с него и да открадна малко от времето му, за да ми даде интервю. А той се оказа уникален човек, който сподели не само времето, а и частица от себе си.
Вероятно някои от вас ще се уплашат от обема на интервюто и дори няма да го прочетат. А това ще е най-голямата ви грешка!
Замислих се, дали да не ви улесня и да разделя интервюто на части. Тогава реших, че това да „разделя“ Иво Иванов на части би било същинско престъпление. Както той самият ще ви каже след малко, хората, които търсят историите му са повече от читатели- те са съмишленици. Хора с широко отворени съзнания и сърца. Хора, които съществуват и искат да бъдат открити.
Дайте шанс на интервюто и ви обещавам, че няма да ви се иска да свършва… ще се връщате и ще го препрочитате отново и отново. Защото това е начинът, по който Иво Иванов влияе на хората…
Инес Субашка: Представи се: Иво Иванов: Роден съм в Първа Градска Болница и съм израснал в София. Нямам братя и сестри. Родителите ми са изключително колоритни, интелигентни, добри и толерантни хора. Те са далеч по-интересни личности от мене и на тях дължа горе-долу всичко, което съм като човек, манталитет и характер. Възпитаник съм на 133 училище в София (Руската Гимназия), където прекарах голяма част от детсвото си в епична, кървава схватка с образователната система на Народна Република България и нейният зловещ оръженосец – Димитровският Комунистически Младежки Съюз. Това беше сложен в стратегически аспект сблъсък, който не бих могъл да спечеля без героичната подкрепа на група впечатляващо безотговорни съученици, между които се откроява старият ми съмишленик по хулиганщини и неподчинение Камен Алипиев – Кедъра. Вярно е, че училището ни оцеля, но според мен дълбоките белези оставени от нашия випуск обезобразиха лицето му завинаги.
След гимназията, задължителната по онова време двегодишна военна служба ме прати в красивия дунавски град Русе. Армията е цитадела на дисциплината, конформизма, реда и подчинението. До ден днешен не мога да повярвам, че една уважаваща себе си военна институция допусна един толкова безотговорен яростен пацифист и изтънчен ценител на хаоса като мен в редовете си. Самият факт, че ми бяха поверени неща като Автомат Калашников и отбранителни гранати бе жестоко покушение върху Варшавския Договор. Никога няма да забравя мъдрите думи на младши-сержант Славов към остналите войници: „Трети взвод, искам внимателно да наблюдавате редник Иванов и винаги да правите точно обратното.“
Как сте? Как минава седмицата ви? Надявам се, че сте починали по време на празниците и сега сте още по-мотивирани от преди! Благдоаря ви за прекрасните съобщения, които ми изпращате. Тази седмица реших да отгвороя на въпросите защо хип тръстерите натоварват квадрицепса, а не глутеусите; какво да правите, ако сте прекалили с яденето по време на празниците и какво е мнението ми за тренирането всеки ден. (още…)
1.Избирателното трениране на хора, според външността им
В случай, че не разбирате какво искам да кажа, ето какво имам предвид. Не ми допада това, че много от хората, които са избрали професията на треньор по един или друг начин дискриминират трениращите според външността им и формата, в която се намират. Масово се забелязва тенденцията, хора, които никога не са спортували и са извън форма; трениращи с доста наднормено тегло и т.н. да бъдат пренебрегвани за сметка на трениращи, които вече са в някаква прилична форма.
Подозирам, че причина за това е фактът, че когато човекът, с който тренираш е очевидно в по-добра форма, околните биха направили заключението, че ти си му помогнал да постигне тази визия и атлетизъм и съответно това би означавало по-добра реклама на дейността ти. Но наистина ли? Това ли е смисълът на професията треньор? Да храниш егоцентризма си, за сметка на чуждите постижения и да пренебрегваш хора, които имат потенциал, но им се налага да извървят дълъг път, докато достигнат ниво, където този потенциал ще бъде забелязан и от околните?
„Беше способен да чуе „не” хиляда пъти и въпреки всичко това да общува със себе си по начин, който да го кара да продължи да чука на следващата врата напълно убеден, че там може да получи положителен отговор.”-Антъни Робинс
Често ми казват, че ми завиждат за увереността ми. Казват, че ако бяха, като мен, може би щяха да постигнат целите си и щяха да живеят живот, който повече им харесва.
Винаги, когато чуя това се усмихвам… не защото съм се самозабравила, а защото (още…)
Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.
28/7 е предизвикателство, което съдържа 7 тренировки, до които получавате неограничен достъп. Тренировките са комбинация от мобилност, кондиция, стойки на ръце и упражнения за корем.
Предизвикателството е чудесна възможност да изградите навик, да движите тялото си всеки ден. Структурирано е по начин, който редува интензивността и продължителността на натоварването, а това позволява да тренирате по-често, без да се претоварвате. Не отлагайте себе си – включете се. 🙂
Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.
Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.
През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.
Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.
Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.
За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.
Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.
Просто отнема малко повече време.
Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.
Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.
Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!
Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.
