Защо съм толкова самоуверена?

„Беше способен да чуе „не” хиляда пъти и въпреки всичко това да общува със себе си по начин, който да го кара да продължи да чука на следващата врата напълно убеден, че там може да получи положителен отговор.”-Антъни Робинс

Често ми казват, че ми завиждат за увереността ми. Казват, че ако бяха, като мен, може би щяха да постигнат целите си и щяха да живеят живот, който повече им харесва.

Винаги, когато чуя това се усмихвам… не защото съм се самозабравила, а защото те нямат представа. Нямат идея за това, че аз не съм по-различна от тях. Аз имам същите страхове, дори може би по-големи. Аз също имам вечери, когато несигурността за бъдещето и копнежът по неосъщественото държат очите ми отворени и не ми позволяват да заспя… моменти, когато се чувствам толкова объркана и изгубена, че се чудя какво би могло да ме върне на пътя отново…

Единствената разлика между мен и тях не е в чувствата, които изпитваме, а в начина, по който общуваме със себе си. Винаги, във всеки един момент от живота си, каквото и да се е случвало, съм вярвала, че конкретното събитие има предназначение. Че събитието е част от пъзела, която търся и от която имам необходимост, за да построя картината на собствения си живот.

Винаги съм била водена от една вяра в самата мен, която не мога да обясня с думи. Дори в моментите, когато за другите съм изглеждала,като най-некадърната, най-неспособната, вътрешно съм изпитвала спокойствието, че е въпрос на време и въпрос на действие от моя страна, за да монетата да се обърне…

Хората, които водят живота, за който мечтаят не са родени под щастлива звезда. Те не са галеници на съдбата и не са привилегировани от живота. Те са просто хора на действието. Хора, които не се отказват от желанията си, докато не чуят така жадуваното „да”.

Хора, които се страхуват, но въпреки това се осмеляват. Осмеляват се да вкусят горчилката на разочарованието, да усетят смазващата болка на разрухата и да почувстват шамара на отхвърлянето.

Но веднъж прочетох, че „ човек не би могъл да построи нещо, ако се е изчистил от знанието как се полагат основи, ако е забравил за раните от падащи предмети по време на строежа… а и кой би искал да строи въобще, ако не познава вкуса от гледката на нещо построено…”

В живота си до този момент „строих” много пъти…. И неведнъж  ми се налагаше да се превръщам в зрител… на това как всичко рухва. Как часове, месеци, години на положени усилия и вложени чувства, оставаха под руините…

… и всеки път сърцето ми се късаше, защото дълбоко в себе си знаех, че само аз имам вина… че не бях положила основите добре.

И днес аз изглеждам уверена в очите на някои от вас… но това не е така, защото не ме е страх, а защото познавам „вкуса от гледката на нещо построено”. Защото вярвам…че мога всичко. Защото знам, че въображението ни не е утопия… че всичко, което е в ума ми, има потенциал да се материализира. Вярвам, че аз чрез действията си мога да вдъхна живот на представите си.

Вярвам, че успехът оставя след себе си следи и че макар и много различни, историите на всички хора, които са получили това, за което са мечтали си приличат по едно нещо… всички те са изисквали ДЕЙСТВИЕ!

Замислете се само! Животът така или иначе минава. Така или иначе посрещаме всеки нов ден и разполагаме с безброй много възможности. Кое е по-добре… да действаме и да се проваляме, но въпреки всичко да живеем с усещането, че търсим… че гоним нещо значимо… или пък да позволим на страха да ни прикове в мъчително съществуване, олицетворено от бездействието и неудовлетворението. И двата случая на моменти ще боли… но първата болка е цената на мечтата, а втората цената на посредствеността.

Ако така или иначе се налага да платим… аз избирам поне наградата да си заслужава!

***

Посетете магазинът на bb-team, ето ТУК и ако искате можете да използвате кодът ми за 5% намаление! Кодът е INESSS и се въвежда  при количката в магазина.

П.С. Няма да ви се разсърдя, ако ми помогнете да популяризирам тази статия, като я сподлеите с вашите приятели! Благодаря ви! 

Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook! Благодаря!