For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

75
Снимка: Иво Иванов

Миналата седмица отидох в залата. Прекрачих прага и вътре всичко беше същото. Същото като вчера, като миналата седмица. Всичко беше на мястото си, както винаги. Само че аз не бях същата. Може би бях прекалено уморена. Или пък може би бях позволила на мислите да превземат ума ми. Все едно каква беше причината, но аз не бях там. Тялото ми беше в залата, но присъствието ми липсваше.

Запътих се към щангата. Бяхме се срещали хиляди пъти. И още толкова пъти я бях побеждавала. Още толкова пъти бях успявала да се концентрирам, да предизвикам себе си и да си докажа, че мога и че съм способна на много повече, отколкото аз или, който и да е друг подозираме.

Но не и днес. Не и в онзи момент. Бях се отказала, още преди да съм опитала.

Тогава отново си спомних, че тренировките са моята репетиция за живота. Замислих се за това, че в онзи ден всичко ми тежеше. Дори и най-лесните упражнения ми се струваха непосилни. Тежест, която преди не представляваше никаква трудност, в онзи ден беше недостижима.

Тръгнах си от залата леко разочарована. Не от факта, че не съм успяла да постигна целите, които имах за конкретната тренировка, а от факта, че за момент се бях отказала от силата да контролирам себе си и всичко, което се случва. За кратък миг бях позволила на външни обстоятелства, да диктуват степента ми на увереност и вяра в самата мен.

Тогава отново си спомних колко много си приличат тренировките и живота.

Спомних си как всичко зависи само от нас и че ние сме тези, които определят как ще се развият събитията, в зависимост от оценките и теглата, които придаваме на случващото се. Защото всичко около нас винаги е същото. Истината е, че ние сме тези, които се променят и тези, които виждат заобикалящия ни свят по различен начин.

Сто килограма, винаги са сто килограма и винаги тежат по един и същи начин. Само че всеки път, когато вляза в залата от мен зависи как ще подходя към тях. И в онзи ден аз се предадох, още преди да съм опитала.

В онзи ден позволих на моментна емоция, да засенчи всичко друго, което бях постигнала до този момент. Позволих си да предопределя крайния резултат, още преди да съм видяла с какви сили разполагам.

Тогава отново намерих сила да поема отговорността за действията си и за живота си. Тогава за пореден път се убедих, че най-прекрасния начин да изживееш живота си е да го живееш в празнота. Празнота, която не  е породена от липсата на нещо или на някого. Празнота, породена от изкуството на това да живееш без  да оценяваш. Без да претегляш разочарованията и триумфите. Без да заклеймяваш ситуациите и без да се опитваш да предопределяш случващото се, натоварвайки го с емоциите от минали изживявания.

Просто да живееш! Нещо, като обективно наблюдение на живота във всеки един от нюансите му.

Да бъдеш просто наблюдател, който изучава живота, хората и събитията, записва обективно всичко в ума си и се наслаждава на всеки миг. Независимо дали той се различава от вчерашния успех.

Защото стоте килограма на лоста винаги тежат по един и същи начин. Но емоциите, които изпитвам приближавайки се към лоста, имат силата да превърнат тежестта в ръцете ми в детска играчка или пък в непосилен товар.

Защото животът просто си минава. Всеки ден е еднакво прекрасен, но аз събуждайки се, определям дали времето ми ще мине по начин, който да придаде повече смисъл и удовлетворение на съществуването ми или пък ще се превърне в непосилно бреме, което ще ме смачка и ще ме принизи до непотребната роля на оцеляващ, но никога съществуващ!

***

Посетете магазинът на bb-team, ето ТУК и ако искате можете да използвате кодът ми за 5% намаление! Кодът е INESSS и се въвежда  при количката в магазина.

П.С. Няма да ви се разсърдя, ако ми помогнете да популяризирам тази статия, като я сподлеите с вашите приятели! Благодаря ви! 

Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook! Благодаря!

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

 

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори