1.Избирателното трениране на хора, според външността им
В случай, че не разбирате какво искам да кажа, ето какво имам предвид. Не ми допада това, че много от хората, които са избрали професията на треньор по един или друг начин дискриминират трениращите според външността им и формата, в която се намират. Масово се забелязва тенденцията, хора, които никога не са спортували и са извън форма; трениращи с доста наднормено тегло и т.н. да бъдат пренебрегвани за сметка на трениращи, които вече са в някаква прилична форма.
Подозирам, че причина за това е фактът, че когато човекът, с който тренираш е очевидно в по-добра форма, околните биха направили заключението, че ти си му помогнал да постигне тази визия и атлетизъм и съответно това би означавало по-добра реклама на дейността ти. Но наистина ли? Това ли е смисълът на професията треньор? Да храниш егоцентризма си, за сметка на чуждите постижения и да пренебрегваш хора, които имат потенциал, но им се налага да извървят дълъг път, докато достигнат ниво, където този потенциал ще бъде забелязан и от околните?
За мен това да си треньор е призвание. Това е много повече от това да правиш компания на трениращия и от време на време да му даваш зор. Да си треньор означава да виждаш потенциала в хората дори, когато те самите не успяват, защото са прекалено заслепени от това, което не са, за да видят това, което биха могли да бъдат!
Да си треньор, означава да помогнеш на тези, които имат нужда от теб и твоите знания, независимо дали изглеждат, като Ивет Лалова или пък имат най-отпуснатите и безформени тела и се задъхват само при мисълта да вдигнат лоста от земята.
Лично аз обожавам да тренирам с изключително начинаещи. Хора, които изобщо нямат понятие как да контролират тялото си. И тренировка след тренировка, благодарение на усилията им, постоянството, мотивацията ясните им цели, да виждам как у тях залязва некординираният, обездвижен и неатлетичен човек и не негово място изгрява нова личност. Личност, която не познава ограниченията. Личност, която е склонна да предизвиква себе си и възможностите на тялото си. Личност, която открива, че всеки един от нас е способен да бъде истински атлет, стига да загърби извиненията, клишетата и митовете и да се потруди, за да извърви пътя към едно по-здраво, по-силно Аз.
Лично аз изпитвам изключително удовлетворение от това да наблюдавам прогреса на хора, които имат да извървят дълъг път, докато постигнат целта си. Защото в края на деня, точно тези малки крачки, тези ежедневни успехи са това, което придава смисъл на живота ми и на това, което правя. Защото точно тези хора макар и в очите на другите да не изглеждат, като невероятни атлети, в моите очи са най-великите спортисти. Защото знам колко усилия им е отнело. Знам колко воля им е трябвало, за да съблекат тежката роба на извиненията, оправданията и неосъзнатостта. Да изоставят общото схващане и порядки и да преследват собствената си визия за успех!
2.Маркетингът насочен единствено и само към външността
Всички се сещате за какво говоря. Снимки на изваяни кореми, крака, ръце… няма нищо лошо в такава визия. Както и няма нищо лошо в това тези, които изглеждат по този начин да се снимат и да се показват. Но акцентът винаги е единствено и само върху това как ще изглеждаш, ако пиеш дадена добавка; ако използваш даден уред и т.н.
Не знам за вас, но лично аз започнах да вървя на правилния път към постигането на всяка една цел, която си поставя, тогава, когато се отказах от самоцелното постигане на някакъв идеал за външност.
Успешно вървя по този път, откакто превърнах желанието да използвам тялото си и неговите физически способности, за да предизвиквам себе си и да откривам на колко много неща съм способна, стига да полагам достатъчно усилия в залата и в кухнята. А външността се оказа просто съпътстващ фактор, на целите свързани с функцията.
И макар и да разбирам тази маркетингова стратегия, чието рекламно послание винаги е свързано с вродената склонност към нарцисизъм, силно вярвам, че има и друг начин. И дори сама го забелязвам. Забелязвам, че има и друг успешен модел, който би гарантирал успехът, дори и във финансово изражение. И този друг начин е да направиш обратното на това, което всички правят. Маркетингът днес е насочен в това да „успокои” хората, че има решение за техните недостатъци; да ги успокои, че макар и те да са неспособни да контролират случващото се, има нещо, което ще им донесе комфорт и ще направи безизходицата по-поносима.
Но за мен начинът е друг. За мен начинът е да покажеш на хората, че във време, в което отвсякъде им се вменява, че нищо не е под техния контрол, в действителност всичко е в техни ръце. Начинът е да им покажеш какво могат да постигнат и на какво са способни и да им връчиш „инструментите”, с помощта на които да изградят в реалността, представата за себе си, която живее в съзнанието им. И повярвайте ми… хората оценяват това!
3.Прекалената злоупотреба с „научните изследвания”
Имам чувството, че винаги, когато някой изложи дадена теза, само за да я защити просто вмъква фразата „научното изследване сочи…”. И от там четящите са убедени в това, което са прочели, независимо дали биват подканвани да ядат пържени картофи от McDonald’s по три пъти на ден, защото здравословното хранене включва приема на ЗЕЛЕНЧУЦИ. И разбира се въпросното изследване е показало как хора, които ядат въпросните ЗЕЛЕНЧУЦИ отслабват с 500гр. повече от тези, които са предпочели да ядат палачинки и гофрети в сладкарницата.
Да… всякакви абсурди! Това, че научно изследване подкрепя тезата на автора, не я превръща в общовалидно правило за поведение. Както ТУК писах, научните изследвания и тяхната достоверност са доста относително нещо и недостатъчна причина, за да сляпо да им се вярва.
Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!
Бързо си проверете пощата! Новият, 21-ви брой, на IFS Journal-a е готов.
