Рецепта за вкусни тиквички с извара и орехи
Продукти: (още…)
Продукти: (още…)
Държим живота си в клетката, наречена ден. Живот, стоящ зад решетките на рутината и монотонността. Залъгваме се, че живеем, а вътрешно непрекъснато усещаме една липса, която не успяваме да запълним…
Миналата седмица имах рожден ден и навърших четвърт век! Искам да ви благодаря, че направихте рождения ми ден толкова прекрасен!
Благодаря за всеки един жест, за всяка една дума и за вниманието. Благодаря, че целогодишно ме карате да се чувствам така, сякаш имам рожден ден и че благодарение на това, че ви има, през цялата година съм заобиколена от хора,които ме подкрепят; които се грижат за мен; вдъхновяват ме; мотивират ме и правят всеки ден различен, по-хубав от предходния и още по-смислен.
Благодаря на всеки един от вас за усилията, които сте положили за прекрасните цветя ( които сега красят стаята ми), за прекрасните подаръци, за хубавите книги ( даже вече прочетох едната :)) ), за ръчно направените чаши, картички, за всичките връзки с моркови, които ми подарихте, за суровата торта, шоколада, за абонамента за уебинарите на Джак Круз , за стиховете, които някои от вас написаха за мен, за думите ,които така обичам и които обожавам да чета и най-вече, че във всичко, което направихте, във всеки жест, прозираше желанието, благодарността и грижата ви! Уникални сте, а аз за пореден път се чувствам, като най-щастливия човек на света.
Най-ценното нещо в един подарък е в усилията, грижата и обичта, които влага човекът, който го прави. Обожавам ръчно направени подаръци. Благдоаря на прекрасната ми съмишленичка Моника Лазарова и на прекрасната ѝ майка- Малина Лазарова, които бяха направили сурова торта за мен. Беше много вкусна и поисках рецептата, за да я споделя с вас. Ето малко снимки на някои от прекрасните подаръци, които получих. (още…)
Преди време, написах тази статия : Носите ли високи токчета? Вижте какво си причинявате с тях! Осъзнавам, че високите токчета са нещо, което датира от времето след динозаврите и нито…
Още една вечер, в която напускам себе си, за да се потопя в света около мен. Защо да седя в плен на тялото и зад решетките на мислите? Защо да…
Последните три седмици, направих няколко експеримента в кухнята и се получиха доста вкусни, здравословни десерти. Събрах малко рецепти, тъй като последните седмици, споделях само рецептите, които вие ми изпращахте. Тази…
Благодаря на всички, които през последната година, започваха утрото си в събота с моите думи и списъка с най-интересните статии, които съм прочела през седмицата. Аз съм на мнение, че…
Вероятно неведнъж сте чували фразата „Най-силните оцеляват“. Това е истина, в която има много по-дълбок смисъл, отколкото предполагате. Всъщност какво означава да оцелеят най-силните? Всичко, което сме днес, степента на развитие, до която сме достигнали, е резултат на едно единствено нещо – еволюция! Еволюцията сама по себе си има едно много силно оръжие, посредством което постига всяка една своя цел. Това оръжие се нарича естествен подбор.
За функционирането на организма най-важно е оцеляването. Затова и еволюцията, посредством естествения подбор, си гарантира, че най-силните и най-приспособимите организми ще оцеляват. На молекулярно ниво естественият подбор възниква, когато конкретен вариант на ДНК се превръща в често срещан заради предимствата, които дава на „носещите“ го организми.
Генетиката или по-скоро епигенетиката – начинът, по който гените се променят в отговор на изменчивата среда, в която живеят организмите, е новата ми страст.Това е изключително интересна материя, която според мен крие отговорите на много въпроси, които си задаваме и на много проблеми, с които се сблъскваме.
Ако има един учебник, който да дава отговора на всяка загадка, затрудняваща човечеството, то този учебник се нарича – ЕВОЛЮЦИЯ. Замисляли ли сте се някога за произхода на болестите? Питали ли сте се каква е причината за появата им и защо не можем да открием лек за повечето от тях, а само потискаме симптомите? Отговорът е, че няма как да излекуваш болестта, ако не знаеш какво я причинява.
Аз ще ви предложа една различна гледна точка. Гледна точка, за която има доста информация, доста изследвания и доказателства, но за съжаление бива игнорирана от медицината. Дали защото така е по-удобно…, не знам! Но пък смятам, че колкото повече хората знаят за причината за появата на болестите,толкова повече, в бъдеще, би могло да се обърне внимание на това и закостенелите виждания и опити за лечение мирно, със сведена глава да отстъпят място на едни по-различни, революционни методи.
Кой има пръст в появата на болестите? Онова, което днес възприемаме като болест, в един етап от еволюцията е давалa предимство на прадедите ни, помагайки им да оцелеят. Какво означава това, ако вземем за пример диабет тип 1 (още…)

Благодаря на всички, които се включват в кулинарната рубрика. Сигурна бях, че ще ми пращате чудесни рецепти и писма. За мен е огромно удоволствие да чета писмата ви и да споделям рецептите, които ми изпращате. Ако още не сте се включили, вижте как да го направите ТУК. Днес имам една чудесна рецепта за здравословна, торта, която е дело на прекрасната Мария Дончева. В бъдеще смятам да поканя Мария за интервю, тъй като мисля, че ще е от помощ за много жени, които следят блога. Коя е Мария?
Ето това съм аз!
Майка на две красоти, консултант по кърмене.
Още от преди появата им се опитвам да се храня здравословно, но заради тях се старая повече.
Рецептата е по повод рождения ден на мама, провокирана от рецепта в блога/сайта ти..
След две седмици ставам на 30г, но се чувствам на не повече от 21г…винаги с усмивка и позитивна.

А сега и рецептата!
За блата: (още…)
Как мина седмицата ви? Моята беше малко уморителна, но пък изключително хубава. Животът ми е изпълнен с прекрасни, мотивирани и всеотдайни хора, които всеки ден ме амбицират да давам най-доброто от себе си и да ставам по-добро свое Аз.
Обичам това време на годината, когато не слизам от колелото. Животът през погледна на колоездач и този през погледа на шофьор са доста различни- два различни свята.
Да караш колело е като да отвориш вратата към едно забравено място- място, където карайки, наблюдаваш как животът се случва в цялата му пълнота; улавяш всеки мирис, която прикачаш към емоция и преживяване или пък мирис, който мигновено те телепортира в споменот миналото, който пазиш в сърцето и и за който винаги се сещаш с усмивка.
Ако скоро не сте карали колело- пробвайте. Не само ще се чувствате по-добре физически, но и душевно!
Прекрасен уикенд и (още…)
Благодаря на всички, които се абонират за IFS Journal-a- моето онлайн списание. Благодаря ви, че споделяте мнението си с мен; че отделяте време да ми пишете какво ви е харесало,…
Изглежда, че животът на повечето от нас е постоянна борба, непрестанен конфликт между това, което искаме да бъдем и това, което сме в действителност. Сякаш пропускаме настоящия момент и възможностите около себе си, защото сме прекалено фокусирани върху това какво „не сме“, отколкото върху това с какво разполагаме и как можем да го използваме, за да се придвижим бавно, но сигурно към живота и образа, които бихме желали за самите себе си.
Една такава борба, конфликт между действителното и желаното състояние, е борбата да бъдем в по-добра форма, да бъдем по-здрави.
Вероятно хиляди пъти сте си задавали въпроса – защо при положение, че има толкова много информация за здравословния начин на живот и дори самите вие знаете какво трябва да направите, трудно намирате мотивация в себе си, за да извървите необходимия път?
Сещате се за какво говоря, нали?
– Знаете, че не трябва да прекалявате със сладките и тестени неща, не трябва да ядете пица и дюнери всеки ден, но въпреки всичко винаги, когато сте изправени пред избор, вместо да изберете здравословната алтернатива, избирате тази, която ви вреди.
– Знаете, че пушенето ви вреди, но въпреки всичко продължавате да палите цигара след цигара, а когато кутията свърши, бързо тичате да купите нова.
Уж сме разумни, знаем какво е добре за нас, а не го правим? Толкова ли се мразим, че се самонаказваме по този начин? Добри сме в съветите към другите, но винаги се проваляме, когато трябва да ги приложим в собствения си живот.
Темата е твърде необятна и има множество перспективи, от които би могла да бъде разгледана. Днес ще насоча вниманието ви към различните степени на осъзнатост, които диктуват поведението ни и които на пръв поглед логично обясняват ирационалните ни действия и взетите решения.
Винаги съм имала особен вид интуитивна представа за съществуването на степени на осъзнатост. Извървяла съм разстоянието до всяка от тях и знам какво е било мисленето ми на всяка една крачка по пътя, какви са били действията ми и състоянието на живота ми в резултат на поведението ми.
Въпреки това, най-точната формулировка на различните степени на осъзнатост получих от един от моите любимци – Питър Сейдж.
И така, какви са степените на осъзнатост, как те влияят върху избора, който правите и как знанието за тях и самонаблюдението на кое стъпало се намирате би могло да ви помогне най-накрая да намерите пътя към влизането във форма и подобряването на здравословното ви състояние.

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.

Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.
През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.
Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.
Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.
За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.
Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.
Просто отнема малко повече време.

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.
Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.
Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!
Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.