За опита ни да надбягаме времето, да му се изплъзнем и да оставим траен отпечатък от съществуването си

Още една вечер, в която напускам себе си, за да се потопя в света около мен. Защо да седя в плен на тялото и зад решетките на мислите? Защо да ставам свидетел на една и съща история, когато светът около мен се случва, променя и изтича…ден след ден.

Напускам себе си и се взирам в далечината. Слънцето се стича зад хоризонта. Сякаш до преди минути огнено кълбо се беше взривило и беше подпалило деня и неговите страсти… а сега, стихията отминаваше и догаряха последните спомени от днешния ден. Дали залезът, който чезнеше в хоризонта не бе именно това? …жарта на изгарящия ден и всичко, което беше успял да побере в себе си– емоции, преживявания, спомени за хора и срещи, за пътища, които едва ли отново щяха да се пресекат.

Казват, че времето минава… а с него отлитат и дните. Дали не е погрешна представата ни за някаква последователност на мигове и количественото им натрупване? Как можем да твърдим, че времето минава и че има начало и край, когато в действителност всичко се повтаря, всеки ден… отминаваме само ние и крехкият ни живот.

Дали стрелките на циферблата, наистина отмерват времето или пък просто тик такат в ритъм със сърцето? Дали гонитбата им върху циферблата не е просто отражение на гонитбата ни, опитът ни да надбягаме времето, да му се изплъзнем и да оставим траен отпечатък от съществуването си? Дали часовникът не е просто смалена версия на самите нас… а времето, което тече в него, всъщност е времето, което тече вътре в нас...

Защото денят винаги започва с изгрева и завършва със залеза…но ние… О, това е съвсем различно! Ние никога не сме такива днес, каквито ще бъдем утре или каквито сме били вчера! Времето тече в нас и при някои смисълът бавно се приплъзва между стрелките и се стича по циферблата, докато окончателно се утаи на дъното, където трудно бихме го открили. За други, времето изтича, но се трупа- ден след ден. Стрелките успяват да направят пълен кръг и всяко приплъзване на стрелката е равнозначно на усилие, жажда за живот и смисъл и опит да стигнем до края- каквото и да означава това.

Казват, че времето минава бързо… но как би могъл някой да твърди подобно нещо? Не виждат ли, че за едни времето е спряло… за други въври назад, а при трети сякаш стрелките са откачили и хаотично се превъртат? Не осъзнават ли, че не времето движи живота ни, а нашият живот движи времето… ако го има, де!

Защото , ако се разхождаш по света и често напускаш себе си, за да огледаш наоколо, ще ти се стори, че си попаднал в гробище за часовници… където всеки е зациклил по своему… все едно всеки се е влюбил в определен час и е спрял там- завинаги- без никакво желание да бъде поправен и да продължи напред. Щеше да останеш изненадан, че времето навсякъде е спряло… защото не остана никой, който иска да го движи!

Времето е нещо, което сами сме създали, за да поставяме живота си в рамка, да поставяме етикети и срок на годност на хората и събитията в живота ни. Времето е поредния ни отчаян опит да подреждаме света по начин, който му дава предвидимост, предсказуемост.

Всъщност времето не е в часовника или в страниците на календара,които се отброяват една след друга. Времето е в нас и то не се изразява в количеството на извървения път,а в качеството.

Времето е натрупването на мигове,които придават стойност и тежест на нашето съществуване. Времето е това, което побира живота ни,това,което съумяваме да съберем в него.За тези,които вярват в безграничните си възможности, животът побира много и времето се разтегля до безкрайност.Вярвайки и преследвайки живота,за който мечтаем с и подаряваме вечност!

Тук искам да пожелая честит рожден ден на най-прекрасния човек в живота ми,който винаги е до мен и който винаги ми дава парченце вечност и придава още повече смисъл на живота ми.

Другите подаряват подаръци…аз подарявам думи. В тях опаковам себе си, всички емоции и чувства, които изпитвам към хората и всички мигове, които бих искала да съхраня. Желаяѝ здраве. Всичко друго е резултат от търпение и усилия, насочени в правилната посока. Желая ѝ достатъчно осъзнатост,за да съзерцава и открива смисъла и истински значимото, сред морето от фалш, празнота иприщевки. Желая ѝ смелост ,която да я води по пътища,които са непознати, но зад чието предизвикателство се крият хората и ситуациите, от които иман ужда,за да се чувства себе си,щастлива и завършена!

* Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!

Новият брой на  онлайн списанието ми- IFS Journal-a е готов! –  Вижте какво ще намерите в страниците на новия брой и се абонирайте ТУК.

Не забравяйте да изтеглите новата ми, безплатна книга FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.