Периодичното гладуване: 5 типа хора, които НЕ трябва да го следват! Вие от тях ли сте?

Винаги, когато видим, че нещо върши работа, бързаме да го приложим. Искаме да постигнем същото и смятаме, че ако върши работа за другите, значи ще върши работа и за нас. В действителност не винаги е така. Това, което можем да използваме са някои принципи. Всеки здравословен режим – хранителен и тренировъчен- се осланят на едни и същи принципи, но пречупени през различна перспектива. Именно тук идва моментът, в който трябва да се запитаме кой метод е подходящ за нас и нашите нужди. Кой метод пасва на начина ни на живот и нуждите, които има тялото, при изискванията, които му налага заобикалящата среда и степента на физическа активност, която извършваме. Освен това, важно значение имат и целите.

Целта на средностатистическия човек, който има 8-10 часов работен ден в офис и целта на професионален атлет са различни. Тялото им може да има едни и същи базови нужди, но начина им на задоволяване, значително се различава.

Получавам стотици съобщения с върпоси за фастинга. Всеки споделя с мен трудностите си и иска да намерим начин, за да пригоди режима към начина си на живот. В някои случаи това е въжможно, в други не е необходимо и дори може да навреди. Днес ще пиша точно за тези случаи – случаите, когато фастингът не е подходящ.

1.Професионални спортисти

Ако сте професионален спортист, тогава спортът не е част от живота ви. Спортът е животът ви. Минала съм по този път и знам какво е – да ставаш преди 5 часа сутринта, да тренираш двуразово, а между тренировките да ходиш на фитнес или лека атлетика, за да тренираш специфични качества или пък просто да оставаш допълнително в залата, на стадиона, в басейна, за да усъвършенстваш определени умения.

Изискванията, които имаме върху тялото си са доста големи. Физическата активност и добрите резултати, трябва да бъдат зареждани с нещо. Само воля и мотивация не стига. Трябва и гориво.

Едно е да отидеш в залата, на гладно, да тренираш, за да си в по-добра форма и да се чувстваш добре. Друго е да не си ял и да се опитваш да поставяш рекорди, да тренираш на максимум и да подлагаш тялото си на нечовешки усилия, ежедневно.

Ако някой ме беше накарал да тренирам след 16 часа фастинг, когато тренирах плуване, щях да му кажа, че е луд. Тренировките ми продължаваха по 2.5 – 3 часа, като имах суха тренировка във фитнеса + 4.5-5км. плуване на тренировка. Следобяд се повтаряше същото. Опитвала съм да не ям преди тренировка или да ям по-малко… това винаги е завършвало с недобри резултати, усещане на слабост, остър глад и разочарование, че не съм постигнала целите, които съм си заложила на тренировка.

В такъв случай, трябва да се име предвид целта. При професионалните спортисти, освен атлетичната визия, целта е и постиженията. Не става дума да се преяжда, но 16 часа гладуване, не водят до олимпийски рекорди.

Затова, ако сте професионален спортист, смятам, че трябва да включите малко повече хранения и да имате енергия, с която да зареждате тежката физическа активност. Не на последно място, голяма значение има и спортът, който практикувате и как са разпределени тренировките и състезанията ви. Бих казала, че при колективните спортове и доста по-лесно да се следва фастинг протокол от тупа (16/8) и пак да сме в достатъчно добра форма. Един такъв пример е един от най-добрите ни баскетболисти – Чавдар Костов, който от дълго време практикува такъв тип фастинг протокол.

2.Продължителна физическа активност

Ако знаете, че ще тренирате 1 или максимум 2 часа, тогава няма проблем да се опитате да го правите в състояние на глад. Ако обаче ви очаква преход с колелото, в рамките на 6-8 часа, тогава да тръгнете на гладно не е добра идея.

Имала съм различни периоди с фастинга. В момента следвам протокола 16/8, но пропускам вечерята, а не закуската. В миналото, имах периоди, когато следвах същия протокол, но пропусках закуската. Тогава, събота и неделя често правех дълги планински преходи с колело, защото се готвех за Витоша 100км. В тези случаи, събота и неделя променях режима си и закусвах, защото нямаше начин да не съм яла от 16 часа и да тръгна на 60км. преход с колело. Не че нямаше да издържа прехода, спазвайки протокола, но въпросът не е само в това да издържиш, а и в това как се чувстваш. Избягвам да правя компромис с начина, по който се чувствам, само за да се впиша в определени правила или представи.

Имала съм случаи, в които съм правила кратки – едночасови изкачавания с колелото, след 16 часа фастинг и съм се чувствала супер – но не можеш да сравниш 8-10км. изкчаване в планината, с 60км.

Тук отново ви препоръчвам да тествате и да видите как се чувствате и кое ви върши работа.

3.Бременни жени

Смятам, че когато една жена забременее, следващите 9 месеца трябва да остави егоизма и да мисли, че в тялото и се развива жив организъм и че от нейните действия, зависи живота, здравето, бъдещето на детето. 9 месеца е са малко време, но не са и много време. Каквито и цели да имаме за себе си и тялото си, можем да направим малък компромис с тях и да настъпим гаста, чак когато детето се роди – здраво.

Освен това, можем да постигаме целите си и като избираме други методи, които са щадящи за тялото и съответно за детето, което се развива.

Ако сте от жените, които по принцип не закусват и ядете чак към 10-11часа, няма проблем да продължите тази практика по време на бременността. Скоро четох книга за племена, които са много здрави и които не ядат чак до 2-3 часа следобед (включително и бременните). Но това е следствие от нещо, което е част от вас. Не нов навик, който трябва тепърва да възпитавате.

Затова, ако сте бременна, а четете за ползите от фастинга и искате да пробвате – изчакайте. По-добре се придържайте към 3-4 хранения на ден, равномерно разпределени, които да не бъдат внезапен стрес за организма. Бременността сама по себе си е вид стрес, различно преживяване за тялото и не е необходимо да му създаваме допълнителен.

4.Хора с лептинова резистентност

Периодичното гладуване е ефективен метод за отслабване и подобряване на здравето, заради хормоналния отговор на организма. Периодът на глад, последван от периода на пируване, активира метаболитни пътища в тялото и това води до задоволителните резултати, които виждаме.

Въпреки това, когато има лептинова резистентност, тогава мозъкът не получава адекватни сигнали. Знаете, че лептинът дава сигнал за ситост, а когато гладуваме, е много важно да сме чувствителни към лептина, за да тялото да не се паникьосва, че няма достатъчно запас от енергия.

Когато има лептинова резистентност, дори да има достатъчно лептин, мозъкът не получава тези сигнали. Когато тялото усеща заплаха за оцеляването, то винаги ни подтиква да променим поведението си. Ако тялото ви смята, че нямате достатъчно енергия, ще ви подтиква да ядете още, за да си я набавяте.

Освен това, лептиновата резистентносте съпътствана от нарушаване на вътрешния часовник на тялото – способността му да различава фазите на деня и това какъв трябва да е хормоналния отговор на организма. Ето защо, нашите действия трябва да бъдат такива, че да подават правилни сигнали на тялото, така че то да пренастрои вътрешния часовник и да функционира в съответствие с циркадния ритъм.

Ако имате лептинова резистентност, съветвам ви да не пропускате закуската. Започнете да закусвате сутрин, а когато се възстановите, можете да започнете да прилагате фастинг протоколите.

5.Хора с хранително разстройство

Преди пишех доста за хранителите разстройства. Когато става въпрос за хранителни разстройства, храненето е не по-малко важен фактор от психиката. Можете да прочетете тази статия, за да видите как изборите на храна, пряко влияят на поведението ни и могат да си причина за дисбаланс в невротрансмитерите, който е в основата на хранителните разстройства.  В допълнение, всички стриктни диети и протоколи, които поставят определени правила, могат да влошат положението.

Хранителните разстройства са болести, които ни въртят в омагьосания кръг на чувството за вина, самонаказанието и разочарованието от себе си.

Ако имате хранително разстройство и следвате фастинг протокол, можете да си навредите.

Много бивши анорексици са споделяли с мен, че са започнали с анорексията именно с периодични гладувания. Тези гладувания им носят усещане за удоволствие, лекота и чувство, че имат контрол над себе си. Това ги мотивира да пробват по-дълго и по-дълго. Периодичното гладуване, следвано правилно може да има много позитиви, но не и когато се превърне в мания.

Освен това, периодичното гладуване има някои правила, които ако бъдат нарушени не са фатални – когато нямаш проблем с психиката. Ако обаче имаш хранително разстройство, едно нарушаване на правилото, като да ядеш преди да е минал фастинг прозорецът, може да те завърти в омагьосания кръг на чувството за вина и самонаказанието.

Затова, ако имате хранително разстройство, не прибягвайте към периодичното гладуване. Изберете начин на хранене, който има по- равномерно разпределени хранения.

Тук можете да прочетете моята история и моята изповед за хранителното ми разстройство и това как го преодолях.

В книгата ми: „Кажи не на глада: Възстанови метаболизма си от диети“, ще прочетете повече за моя път през света на хранителните разстройства и емоционалното хранене; грешките, които допуснах и как се отразиха на тялото ми. Ще прочетете повече за омагьосания кръг на диетите и ограниченията, преяждането и чувството на вина. И не на последно място, там ще откриете стъпка по стъпка, процеса на възстановяване и връщането на мира с тялото и храната.