Във фитнес средите, често се говори за връзката между инсулиновата резистентност и затлъстяването. Един от пренебрегваните фактори, които играят ключова роля, когато става въпрос за наднормено тегло е лептиновата резистентност.
Знаете, че в тялото ви има много хормони, като всеки от тях има някаква роля. Всеки хормон сигнализира на мозъка какво се случва в тялото! След това мозъкът реагира на тези сигнали и ако всичко е наред, вероятно сте здрави. Но, ако мозъкът не хареса „съобщенията”, които хормоните му изпращат и помисли, че тялото ви е в опасност, тогава се активират защитни механизми за оцеляване!
Днес ще се фокусира върху хормоните, които сигнализират за глад (грелин) и ситост( лептин) и най-вече върху лептина!
Днес ще ви запозная с лептиновата резистентност; какво се случва в тялото ви, когато имате лептинова резистентност и какво значение има това за вас!
Нека първо да видим какво се случва в един здрав организъм:
Първо, трябва да имате предвид, че запасите ви от мазнини произвеждат възпалителни химикали и хормони. Един от тези хормони се нарича – лептин. Това означава, че мазнините в тялото ви произвеждат лептин. Хормонът, който сигнализира, че сте сити и че тялото ви не е заплашено от глад!
Както вече знаете, нашите тела се интересуват единствено от оцеляването! На тялото ви не му пука колко сладко и секси изглеждате с червената си рокля! На тялото ви не му пука, че идва лято и че много хора ще ви видят по бански на плажа! Това, от което се интересува е как да оцелява при всякакви обстоятелства!
Запасите от мазнини са в непрекъсната комуникация с мозъка! Те непрекъснато сигнализират на хипоталамуса, посредством лептина, какво се случва.
Представете си мастната тъкан (на снимката). В нея се намират мастните клетки, които произвеждат лептин. Лептинът изпраща сигнали до мозъка ви, съобщавайки му, че имате достатъчно запаси от мазнини. В отговор мозъкът ви не се тревожи, че сте заплашени от глад и продължава да поддържа метаболизма ви бърз и да държи апетита ви под контрол!
Ето така функционират запасите от мазнини, лептина и мозъка – в едно здраво тяло!
Нека сега разгледаме какво се случва при човек, който не се храни достатъчно!
Когато гладувате, запасите ви от мазнини не произвеждат достатъчно лептин и в отговор на това, лептинът изпраща по-слаби сигнали до мозъка. Това от своя страна активира защитните механизми за оцеляване. Мозъкът ви мисли, че сте заплашени от гладуване, забавя метаболизма ви, за да запазва повече енергия и увеличава апетита ви (нивата на хормона грелин се покачват), за да се увери, че ще ядете достатъчно храна!
Ето защо, ако се подлагате на прекалено рестриктивни диети, идва момент, в който дори и силната ви воля не помага и започвате да ядете неконтролируемо. Независимо от това колко се опитвате да седите далеч от хладилника, мозъкът ви има друг план! Иска да спаси тялото ви!
Ако сте прочели първите два примера, вероятно в момента си мислите: „ Добре, ако съм пълен/ пълна, това означава, че запасите ми от мазнини произвеждат достатъчно лептин. Тогава, защо непрекъснато съм гладен/ гладна?”
Отговорът е- имате лептинова резистентност!
Мастните клетки произвеждат лептин. Лептинът се опита да изпрати сигнали до мозъка ви, че имате достатъчно запаси от мазнини, но някъде по пътя, връзката е прекъсната! Така мозъкът ви не може да получи съобщението! Това означава, че в този случай лептинът не оказва никакво влияние на мозъка! Мозъкът от своя страна се „паникьосва”, че запасите ви от мазнини не са достатъчни и че тялото ви е в опасност от гладуване! Това, което следва е, че метаболизмът ви се забавя, а апетитът ви се поишава!
Това, което се получава е, че ви евече сте с наднормено тегло и имате повече от необходимите запаси от мазнини, но мозъкът ви мисли, че гладувате и ви подтиква да ядете повече!
Разликата между човек, който гладува и човек, който има лептинове резистентност е, че в първия случай, когато гладуващия започне да се храни нормално, метаболизмът му отново ще се забърза, защото запасите от мазнини и лептина, ще изпращат правилните сигнали до мозъка!
А в случая с лептиновата резистентност, това няма да се случи, защото мозъкът няма да получава сигналите!
Причините за лептиновата резистентност са доста!
Една от тях са инсулинът и резките пикове на кръвната захар! Инсулинът и лептинът работят ръка за ръка и когато единият от тях е повлиян негативно и другият старда!
Обработените въглехидрати, стресът, прекалената консумация на фруктоза, недостатъчното сън, са само някои от причините за лептиновата резистентност!
Здравейте Инес,
Благодарности за полезната статия! По повод лептина, попаднах наскоро на реклама на този продукт
https://www.rebelmouse.com/thevenusfactorreviewsdiet/
В общи линии предлага учебник, диетен план свързан с лептина, и видео с упражнения. Какво мислите, дали е реално или измама? И по-важното – дали предлагате някакъв подобен план, с храни, влияещи на лептиновата резистентност? При всички случаи бихме предпочели да се консултираме с Вас, отколкото с непознат експерт от Флорида.
Поздрави
Меги
Ines, moje li da pusnesh link kam produljenieto na tazi statia? Mersi:)
„Може ли да обесниш защо ‘прекалената консумация на фруктоза’ влия негативно. Все пак фруктозата не предизвиква отделянето на инсулин.“ – точно, че не предизвиква отделяне на инсулин и става (при висока доза) „манджа с грозде“, ферментации, формалдехид и прочее (негативи за черен дроб и организъм като цяло) , материали по темата с вредата на фруктозата в/ху организма има много, потърси в гугъл или „Фруктозата е инвертна захар , която не се обработва с инсулин и не достига до мускулните клетки, за да бъде изгорена като енергия за движение, а се обработва на ниво черен дроб. Когато изядем един плод, но черния дроб е пълен с глюкоген, няма място за фруктозата и тя инвертира (превраща се) в триглицириди (вид липиди). Те са отговорни за високото кръвно налягане и ред сърдечни проблеми, възникващи впоследствие, а част от тях ви се “лепват” и като подкожна мазнина.
По-голямото количество от липиди, образувани от плодовата захар се наслояват около органите, което още повече застрашава здравето ви, особено в по-късна възраст. Това натрупване се нарича “вицеларно затлъстяване” и е причина за метаболитен синдром, който крие още рискове за сърцето.
Плодове
Фрутозата има ред потискащи функции. Тя спира усвояването на медта, основен минерал влизащ в синтеза на хемоглобина. При недостига на този минерал може да се предизвика рак, тъй като той е съществена част от антиоксидантния ензим СОД (супер оксид дисмутаза), който от своя страна потиска стареенето и мутацията на клетките.
Фруктозата има потискаща функция не само относно чувствителността към инсулина, а също и към лептина. Това е хормона, отговарящ за чувството на ситост. Когато имаме ниски нива, ние сме склонни да ядем без мярка. Това води до затлъстяване и дисбаланс на съотношението „добър’’ срещу „лош” холестерол. Ако консумирате напитки с глюкозо-фруктозен сироп (всички газирани безалкохолни напитки), това доказано води до резистентност към лептина – или иначе казано – те просто отварят апетита ни още повече!“
Здрасти, Ина! Както винаги интересна статия:) И преди съм чела по въпроса за лептиновата резистентност и очевидно е проблем при доста хора, но така и не съм срещала сериозна информация относно начините за борба против такъв вид проблеми. Има ли начин чрез хранене или добавки например да се повлияе чувствителността към лептина? Благодаря ти предварително!
Здравей Инес,
Може ли да обесниш защо ‘прекалената консумация на фруктоза’ влия негативно. Все пак фруктозата не предизвиква отделянето на инсулин.