Абонирайте се за нюзлетъра ми. Присъединете съм към още 30 000+ читатели, които всяка седмица получават статии свързани с тренировки, хранене, рецепти и мотивация. Ще получите и списък с 10 от най-посещаваните ми статии, рецепти и тренировки.  

 *След абониране ще получите имейл за потвърждение. Моля, потвърдете (проверете и в spam и в таб промоции).

.

2 074
Снимка: http://www.michelle-anne.com/addicted-to-food.html

Във фитнес средите, често се говори за връзката между инсулиновата резистентност и затлъстяването. Един от пренебрегваните фактори, които играят ключова роля, когато става въпрос за наднормено тегло е лептиновата резистентност.

Знаете, че в тялото ви има много хормони, като всеки от тях има някаква роля. Всеки хормон сигнализира на мозъка какво се случва в тялото! След това мозъкът реагира на тези сигнали и ако всичко е наред, вероятно сте здрави. Но, ако мозъкът не хареса „съобщенията”, които хормоните му изпращат и помисли, че тялото ви е в опасност, тогава се активират защитни механизми за оцеляване!

Днес ще се фокусира върху хормоните, които сигнализират за глад (грелин) и ситост( лептин) и най-вече върху лептина!

Днес ще ви запозная с лептиновата резистентност; какво се случва в тялото ви, когато имате лептинова резистентност и какво значение има това за вас!

Нека първо да видим какво се случва в един здрав организъм:

Първо, трябва да имате предвид, че запасите ви от мазнини произвеждат възпалителни химикали и хормони. Един от тези хормони се нарича – лептин. Това означава, че мазнините в тялото ви произвеждат лептин. Хормонът, който сигнализира, че сте сити и че тялото ви не е заплашено от глад!

Както вече знаете, нашите тела се интересуват единствено от оцеляването! На тялото ви не му пука колко сладко и секси изглеждате с червената си рокля! На тялото ви не му пука, че идва лято и че много хора ще ви видят по бански на плажа! Това, от което се интересува е как да оцелява при всякакви обстоятелства!

Запасите от мазнини са в непрекъсната комуникация с мозъка! Те непрекъснато сигнализират на хипоталамуса, посредством лептина, какво се случва.

Представете си мастната тъкан  (на снимката). В нея се намират мастните клетки, които произвеждат лептин. Лептинът изпраща сигнали до мозъка ви, съобщавайки му, че имате достатъчно запаси от мазнини. В отговор мозъкът ви не се тревожи, че сте заплашени от глад и продължава да поддържа метаболизма ви бърз и да държи апетита ви под контрол!

Ето така функционират запасите от мазнини, лептина и мозъка – в едно здраво тяло!

Нека сега разгледаме какво се случва при човек, който не се храни достатъчно!

Когато гладувате, запасите ви от мазнини не произвеждат достатъчно лептин и в отговор на това, лептинът изпраща по-слаби сигнали до мозъка. Това от своя страна активира защитните механизми за оцеляване. Мозъкът ви мисли, че сте заплашени от гладуване, забавя метаболизма ви, за да запазва повече енергия и увеличава апетита ви (нивата на хормона грелин се покачват), за да се увери, че ще ядете достатъчно храна!

Ето защо, ако се подлагате на прекалено рестриктивни диети, идва момент, в който дори и силната ви воля не помага и започвате да ядете неконтролируемо. Независимо от това колко се опитвате да седите далеч от хладилника, мозъкът ви има друг план! Иска да спаси тялото ви!

Ако сте прочели първите два примера, вероятно в момента си мислите: „ Добре, ако съм пълен/ пълна, това означава, че запасите ми от мазнини произвеждат достатъчно лептин. Тогава, защо непрекъснато съм гладен/ гладна?”

Отговорът е- имате лептинова резистентност!

Мастните клетки произвеждат лептин. Лептинът се опита да изпрати сигнали до мозъка ви, че имате достатъчно запаси от мазнини, но някъде по пътя, връзката е прекъсната! Така мозъкът ви не може да получи съобщението! Това означава, че в този случай лептинът не оказва никакво влияние на мозъка! Мозъкът от своя страна се „паникьосва”, че запасите ви от мазнини не са достатъчни и че тялото ви е в опасност от гладуване! Това, което следва е, че метаболизмът ви се забавя, а апетитът ви се поишава!

Това, което се получава е, че ви евече сте с наднормено тегло и имате повече от необходимите запаси от мазнини, но мозъкът ви мисли, че гладувате и ви подтиква да ядете повече!

Разликата между човек, който гладува и човек, който има лептинове резистентност е, че в първия случай, когато гладуващия започне да се храни нормално, метаболизмът му отново ще се забърза, защото запасите от мазнини и лептина, ще изпращат правилните сигнали до мозъка!

А в случая с лептиновата резистентност, това няма да се случи, защото мозъкът няма да получава сигналите!

Причините за лептиновата резистентност са доста!

Една от тях са инсулинът и резките пикове на кръвната захар! Инсулинът и лептинът работят ръка за ръка и когато единият от тях е повлиян негативно и другият старда!

Обработените въглехидрати, стресът, прекалената консумация на фруктоза, недостатъчното сън, са само някои от причините за лептиновата резистентност!

В книгата ми: „Кажи не на глада: Възстанови метаболизма си от диети“, ще прочетете повече за моя път през света на хранителните разстройства и емоционалното хранене; грешките, които допуснах и как се отразиха на тялото ми. Ще прочетете повече за омагьосания кръг на диетите и ограниченията, преяждането и чувството на вина. И не на последно място, там ще откриете стъпка по стъпка, процеса на възстановяване и връщането на мира с тялото и храната.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.