През последните десет години, натрупах доста опит, както със себе си, така и с клиентите ми в залата. Наблюдавам, че повечето хора, които се интересуват от здравословно хранене, имат доста обширни познания за това какво трябва да се яде, как да се комбинира. Въпреки това, малцина успяват да постигнат целите си. Парадокс или нещо друго?
Всички сме много добри в това да знаем какво трябва да правим. Въпреки това, има едни малки детайли и фини настройки, които често игнорираме, защото винаги бързаме за някъде или за нещо – дори за постигането на целите си.
Иска ми се повече хора да можеха да се абстрахират от информацията, която ни залива и да започнат да следят и анализират себе си. Колкото по-добре познаваме нещо, толкова повече можем да предвидим какви ще са реакциите му в определена ситуация. Това важи и за тялото – колкото по-добре познаваме тялото си, толкова по-лесно можем да знаем какво да очакваме от него. И само в този случай можем да се подготвим да му го дадем.
Случвало ви се е, нали? Прилагате това, което сте научили. Започвате да ядете здравословни храни, да ги комбинирате правилно и първата седмица всичко е перфектно. После, втората седмица нещо се случва и макар че пак правите същото – нещата не вървят добре. Ядете повече, сипвате си допълнително. Отваряте шкафа на всеки час и си взимате по 7-8 ядки – нищожно количество, но като го умножим по 5-6 пъти за целия ден, си стават калориите за едно цяло хранене.
Аз съм на мнение, че човек жадува за нещо ново, защото само новите неща ни предизвикват, връщат ни в настоящето и ни правят осъзнати – за мислите и действията ни. Винаги, когато правим едно и също всеки ден, с времето спираме да мислим за това как го правим – става някак механично. Умът ни сякаш го игнорира и това, което преди е пораждало емоции и вълнение, сега даже не ни докосва. Нужни са още много стимули, които да предизвикат подобни емоции. Гладни сме за още и още…
Това отново е валидно за храненето. Когато ядем едно и също, умът ни привиква към него. Кокосовата палачинка с банан, която в началото ни засищаше и която очаквахме с нетърпение, сега ни оставя с чувството, че имаме нужда от още нещо.
В тази статия, писах за хедонистичната диета и за това какво се случва в тялото, когато е изложено на някакъв нов стимул и как разнообразието в храненето, има значение за това колко можем да сме постоянни с дадена диета.
Грешката, която всички допускаме, е да ядем едно и също всеки ден. Понякога по навик, друг път от страх да пробваме нещо различно – защото можем да объркаме съотношенията, количеството и т.н.
Това да се предизвикваме да приготвяме различни храни се отразява добре в много аспекти. Първо, това ни предизвиква да сме осъзнати за това какво и колко ядем – дори само заради несигурността дали прекаляваме или не. Това е един начин несъзнателно да ядем по-малко и все пак достатъчно.
Второ, когато ядем различни храни, те стимулират вкусовите рецептори и сетивата ни, а както писах в тази статия, ситостта е субективно и комплексно усещане. Колкото повече сетива са „докоснати”, толкова по-сити се чувстваме. Ако пък от друга страна, ядем едно и също всеки ден – сетивата ни привикват и имаме нужда от все повече, за да усетим същото нещо.
Третото е, че ядейки разнообразна храна, даваме на тялото си повече хранителни вещества. Всъщност храната е информация и стрктурен блок за организма ни. Колкото повече „материали” има тялото, толкова по-добре функционира и толкова по-завършен е резултатът. Физическият глад, всъщност е гладът на тялото за тези структурни блокове, които му помагат да функционира оптимално. Ако го лишаваме от материал, от който то се нуждае, дори и да му даваме повече количество от друг – тялото пак ще е гладно.
Четвърто, ядейки едни и същи храни, изчерпваме ензимите, които преработват тази храна. Не е случайно, че ако си направим тест за храните, към които сме алергични, обикновено това са храните, които ядем ежедневно. Това от своя страна води до проблеми с храносмилането и стомаха. Знаете, че състоянието на стомаха (вторият ни мозък) е пряко свързано с начина, по който се чувстваме и действаме. Стомаха и мозъка си комуникират през цялото време и стомашните неразположения се отразяват на начина, по който се чувстваме, настроението, мислите ни. Начинът, по който се чувстваме, се отразява на начина, по който действаме и се получава омагьосан кръг, в който се въртим.
С храненето е като в живота – по-лесно и сигурно е да правиш едно и също нещо всеки ден, но в крайна сметка не те отвежда далеч и те превръща в хамстер на живота.
Ако пък опитваш нещо ново, понякога рискуваш да не се справиш, но това пак е информация и опит, които те извеждат напред и ти дават стабилна основа, на която да развиваш себе си.
И аз имам любими храни, които искам да ям всеки ден и често го правя. Но има моменти, когато започвам да не усещам вкуса им по същия начин. Ям някак механично и винаги имам глад за още. Тогава знам, че е време да предизвикам себе си и да променя храненето си. Да сменя плодовете, които ям всеки ден; да добавя нови подправки; да опитам различни зеленчуци; различно месо или риба и начин на приготвяне. Да опитам храна, която не съм опитвала и да намеря мястото ѝ в моя начин на хранене.
Храненето е изкуство. Всеки нов ден е бяло платно, което ние запълваме.
Художникът никога не прерисува една и съща картина всеки ден – създава нова.
Благодаря ви, че споделяте тази статия с приятелите си. Можете да сте причината, някой да се вдъхнови и да промени начина си на живот, а после и здравето си. 🙂
