Истинската причина да срещате трудности със здравословното хранене!

Тази седмица отново съм на вълна емоционално хранене, но не защото съм се върнала, към запълването на емоционалната празнота, с хранене, а защото срещнах един човек, който много ми напомня за моето минало „Аз”- за времето, когато погребвах емоциите си, зад купища храна.

Този човек ме накара да се замисля, защо на хората ни е толкова трудно да започнем да се храним здравословно. Сещате се за какво говоря. Всяка вечер си лягате с решителността от утре да започнете да се храните правилно и да водите по-здравословен начин на живот. На сутринта се събуждате изпълнени с ентусиазъм, но с течение на деня, ежедневието ви поглъща и всичко отново е по старому, а вие сякаш никога не намирате силите да промените хранителните си навици и начина си на живот.

Защо се получава така?

Не си мислете, че винаги съм се хранила толкова изчистено. Знам какво е всеки ден да започваш наново, всеки ден да се бориш със себе си и желанието си да ядеш сандвичи, торти, вафли. Била съм с 12кг. повече отколкото сега и сякаш никога не виждах светлината в тунела,а атлетичното, хубаво тяло беше мираж… нещо, което беше запазена марка на фитнес моделите от кориците.

Търсите причината за неуспеха със здравословния начин на живот навсякъде, но само не и там където всъщност се крие!

От малки сме научени да използваме храната, за да задоволява нуждите и потребностите ни и в момента, в който решим да оставим храната, като средство за справяне с изненадите в живота, се чувстваме сякаш оставаме сами, губим това, което ни е давало комфорт, това което ни е носело наслада и се чувстваме безсилни да се справим с живота си и това, от което сме бягали до този момент!

В днешно време хората използват храната, като средство, с което да се справят с нещата, които ги объркват, съкрушават, натъжават… променяйки хранителните си навици, това означава, че трябва да намерим нещо друго, което да бъде наш спътник в тези тежки моменти.

Не ми вярвате?Замислете се!

Използваме храната, като начин да покажем обичта си.

Използваме храната, като начин да се възнаградим за успехите и положените усилия.

Използваме храната, като средство за справяне със стреса.

Използваме храната, като забавление.

Използваме храната, като повод да се социализираме.

Използваме храната, като средство, което да запълва моментите на скука.

Използваме храната,като заместител на всичко,което липсва в живота ни!

Ако решим да променим хранителните си навици, това би означавало да намерим друга алтернатива за справяне и преживяване на всичко това! И ето тук повечето хора срещат трудности! Промяната, новите неща ни плашат. Те само допринасят за бурния прилив на емоции, с които без друго не можем да се справяме!

Затова мнозина, решават, че  е по-лесно да продължават по старому, вместо да се изправят срещу емоциите и страховете си и да не бягат от тях, търсейки утеха в храната!

Лично на мен ми отне дълго време, за да ОСЪЗНАЯ, че бягах от емоциите си, търсейки комфорт в яденето. Знаех го,но не го осъзнавах. Не знаех как да се справя с това. До момента, в който разбрах, че няма да се случи за ден. Ще ми отнеме време, за да променя навиците си, за да намеря нови начини да се справям с живота и ежедневието си.

Лека полека започнах да се обръщам към по- „здравословни” алтернативи. Започнах да живея по-осъзнато и да не се подавам на моментни, емоционални, изблици. Много пъти ми се е искало да посегна към храната за утеха,но точно в този момент не се подавах на подсъзнателния подтик, а напротив рационализирах действията и чувствата си. Анализирах поведението и емоциите си и водех вътрешен монолог със себе си, опитвайки се да стигна до корена на проблемите си и да намеря друг, по-добър отдушник.

Някои от моите отдушници бяха и все още са:

Разходките– винаги, когато почувствам тежестта на деня и разочарованието, когато тясната стая започне да ме задушава, когато се почувствам смазана от неспособността си да се справя със случващото се, взимам ключовете и излизам. Разхождам се понякога безцелно,друг път отивам в парка, сред природата,където усещам мир и спокойствие.

Четенето– човек винаги има нужда от една нова, мъдра, здравословна гледна точка. Когато сте сами и няма кой да ви я предложи, книгите са най-добрите ви приятели. Там има всичко, от което се нуждаете. Просто им позволете да отворят очите ви!

Приятели– в днешно време рядко можете да попаднете на човек, който да наречете приятел, но аз съм щастлива да имам такива. Хора, с които може и да не се чувам всеки ден, но хора, които винаги ще ми кажат или направят нещо, което да повдигне духа ми и да ме извади от дупката, в която се опитвам да се закопая. Всеки има нужда от хора, които от време на време да го пернат по носа и да му покажат, че нещата не са толкова трудни, а само гледната ни точка ги прави такива!

Тренировки– както знаете това е моят лек. Лекарството,което предписвам за всички болки и страдания и безотказен метод за справяне с трудностите!

Рисуване– това е нещо, което не правя често, но което обичам да правя. Понякога изкуството те поглъща и те отдалечава другаде… необяснимо е,но носи толкова мир и спокойствие. Дори и да не сте родени художници, опитайте се да направите нещо ръчно или пък да порисувате. Ако трябва просто и с направете една дъска с различни цитати, които винаги да са ви под ръка, когато ви се струва, че живота е несправедлив. Те ще ви подсигуряват дневната доза мотивация и вдъхновение, с които няма да си позволявате често да изпадате в дупки!

Това са нещата, които помагат на мен. Вие трябва да откриете тези,които вършат работа на вас! Решете какво ще правите, когато емоциите се опитват да разклатят спокойствието и хармонията ви, така че да не ви заварват неподготвени и да не се обръщате към храната, за да се справяте със ситуацията!

Така с времето всеки път, когато откажете да се подадете на емоционалното хранене и вместо това го замените с нещо,което ви бута напред, а не ви дърпа надолу, ще видите как лека полека ще се приближавате до мястото, където искате да бъдете.

Сега вече мечтаното тяло и здравословния начин на живот няма да са мираж!

Подавате ли се на емоционалното хранене? Или напротив справихте се с него? Какво ви помогна на вас?

П.С. Ако тази статия ви е харесала, моля споделете я с приятелите си!

Присъединете се към страницата ми във Facebook! Благодаря! 🙂