След като написах първата статия за Анна, много от вас ми написаха съобщения, за да ми споделят историята си и сходни преживявания. Някои от вас казаха, че за съжаление при тях възстановяването не е минало само с качване на 2кг. Затова, ще започна втората част, с това че и Анна не качи само 2кг. в периода на възстановяване. След двете седмици, в които трябваше да завиши калориите си и като цяло да вкара повече разнообразие и достатъчно въглехидрати и мазнини, тялото на Анна реагира точно, както се очакваше. Имаше хранения, на които изяждаше по-големи количества и понякога това я тревожеше, но аз я уверявах, че не трябва да го приема като емоционално хранене. Всеки път ѝ казвах да изтърпи няколко седмици и да не се съпротивлява на желанието си да яде повече. Знаех, че ако слуша тялото си и яде малко повече, със сигурност ще качи още 1-2кг., но това ще е само за кратко. После, тялото ѝ ще се успокои и ще си върне баланса.
Интересното нещо беше, че храните, които най-много ѝ се прияждаха, бяха комбинация на солено, мазно и въглехидрати. Ако следите блога ми и ако сте чели Генът IFS, със сигурност това не ви изненадва. Знаете, че често акцентирам на сладко-солените комбинации и как те спомагат за баланса на външноклетъчната течност и регулират апетита ни. Затова и в много от рецептите, които Анна си приготвяше, имаше такива комбинации, които да дават на тялото ѝ това, от което имаше нужда. Не си мислете, че ѝ е било лесно. Както написах и в предната статия, целият процес на възстановяване е съпътстван и от много работа върху психиката и придружаващата промяна на убежденията. Сигурна съм, че дори и да не го е казвала, Анна е имала много моменти, в които е подставяла под въпрос всичко и ѝ се е искало да се откаже. Един от симптомите на хипоталамичната аменорея и всъщност забавянето на метаболизма е понижената телесна температура, както и студените крайници. Ако имате подобен проблем и сега се възстановявате, със сигурност ви съветвам да мерите телесната си температура сутрин и вечер и да следите как се променя. Повишаването ѝ е признак, че тялото се възстановява.
Студените крайници като индикация на стрес в организма
Другият сигнал за стрес в тялото са студените крайници. Много жени си мислят, че това крайниците ти да са студени е нормално, но в действителност това не е така. Повечето жени сами си го навличат с начина си на живот и ограниченията, на които са се подлагали, съпътстващи от изтощителни тренировки, които не са зареждани от достатъчно храна. Всъщност, студените крайници са сигнал за наличие на хроничен стрес в тялото. В случая с хипоталамичната аменорея, често се наблюдава и т.нар. умора на надбъбречните жлези. Всичко това са само термини, зад които се крие изтощението на тялото и неспособността на някои органи да функционират нормално.
Случаят с Анна беше точно такъв и тя имаше всички симптоми за умора на надбъбречните жлези – студените крайници, чупливите нокти, падащата ѝ коса, това, че се чувстваше супер уморена сутрин и че често не можеше да заспива вечер и се будеше неколкократно през нощта.
Какво представлява умората на надбъбречните жлези?
За тези от вас, които не са запознати с умората на надбъбречните жлези, в следващите редове ще споделя малко повече за същността на това състояние и причината.
Надбъбречната умора е изменение в естествения ритъм на продукцията на кортизол. Нека разгледаме какво е състоянието на човек с надбъбречна умора. Хора, които имат надбъбречна умора, обикновено се будят уморени (което е признак за ниски нива на кортизол – хормон на стреса). Това е един от основните признаци – неспособността да произвеждат достатъчно кортизол. Защото, в един здрав организъм, сутрин кортизолът е най-висок. Това помага на тялото да се събуди и е индикация каква част от деня е, за какво трябва да се приготви тялото и е сигнал за други хормони, които трябва да се освободят след това.
Когато някой има надбъбречна умора, обикновено се търсят начини проблемът да се лекува на ниво надбъбречни жлези. В действителност, проблемът с надбъбречните жлези е следствие, а не първопричина. Причината за надбъбречна умора, тръгва от хипоталамуса и грешните сигнали, които той подава. Както и в случая с хипоталамичната аменорея, когато отново хипоталамусът не подава правилните сигнали за производството на хормони, които да поддържат естествените функции на организма. Всичко опира до енергията и използването на тази енергия, която позволява за правилното сигнализиране на постъпилата информация от околната среда.
Това означава, че надбъбречната умора не е болест на надбъбречните жлези, а на мозъка. Спокойно, не искам да кажа, че имате повреден мозък или не точно по начина, по който го възприемате. Хипоталамусът е част от мозъка и неспособността му да изпраща правилни сигнали до всички жлези в тялото, води до хормонални дисбаланси и неправилно функциониране на организма.
Когато има хормонален дисбаланс, тогава мозъкът не може да засича правилно сигналите от околната среда. Когато мозъкът не може да засича тези сигнали, губи способността си да подава правилни сигнали на жлезите в тялото, които секретират ключови хормони и тогава болестите започват да се развиват в различни части на организма – т.е. болестите са симптом, че мозъкът не може да засича сигналите от околната среда, защото на първо място нещо му пречи. С други думи, хората имаме физиология, която е директно обвързана с енергийния баланс в тялото. Когато дадена система е извън баланс, тогава мозъкът губи способността си да изпраща сигнали в други области от тялото. Точно такава е системата в случая с надбъбречната умора.
И ако изхождаме от това, което казах за енергийния баланс в тялото, вероятно ви е пределно ясно, защо жените, които се ограничават прекалено много и в същото време хабят много енергия във физическа активност, си навличат тези дисбаланси.
Какво е общото между половите хормони и хормона на стреса?
За да разберете как наличието на стрес, хормоналният дисбаланс и липсата на цикъл са обвързани, ще разгледаме какво е общото между кортизола (хормонът на стреса) и половите хормони – естроген, прогестерон и тестостерон. Всъщност и трите хормона имат един и същи прекурсор – прегненолон.Това означава, че прегненолона е нещо като градивен материал, който спомага за образуването на кортизол, естроген, прогестерон и тестостерон. Когато в тялото има наличие на хроничен стрес, тогава прегненолонът се използва за производството на кортизол и не остава достатъчно за производството на стероидните хормони. Това обяснява и понижаването на другите хормони, което води до дисбаланс. Интересен е и фактът, че прегненолонът се произвежда от холестерола – и да, холестеролът не се спряга само с негативизъм. Той има важна роля в организма ни и затова е важно да се консумират достатъчно здравословни мазнини. В случая с Анна, диетите, на които се беше подлагала, изключваха до голяма степен приема на мазнини, което също е спомогнало за състоянието ѝ. Когато всичко това се случи, има още един признак и това е намаляването на витамин D. Много жени, които са в подобно състояние и си правят изследвания, ще открият, че имат понижени нива на витамин D и често не могат да си обяснят на какво се дължи. И дори и в такъв случай да се суплементира с витамин D, ако не се промени начина на живот, това е само временна кръпка, а не дългосрочно решение.
Какви промени забеляза Анна, когато подобри храненето си?
Сега, нека да се върнем към Анна. Когато увеличи калориите и добави повече въглехидрати и мазнини, Анна забеляза още няколко промени. Преди това, често злоупотребяваше с кафето, тъй като се е опитвала да замени нуждата от енергия и липсата на достатъчно храна с него. Беше един от хората, които вярваха, че не може без няколко кафета на ден. Още на първия ден, когато увеличи храната си, Анна ми писа, че дори изпитва нежелание да пие кафе. За нея беше изненадващо, а всъщност това е доста показателно – когато тялото получава достатъчно енергия от други източници, няма нужда от енергийни напитки. И не че има нещо лошо в това да пиеш кафе, ако ти е вкусно. Но въпросът е дали заместваш нещо с него; дали можеш без него и какво те кара да го пиеш. Тъй като съм минала през нещо подобно и аз имах период, в който злоупотребявах с кафетата и причината беше същата. Всъщност, започнах да пия кафе, когато започнах да пазя диети, точно защото нещо ми липсваше и използвах кафето като заместител. Но вече, смело мога да кажа, че има много дни, в които не пия нито едно кафе, а понякога изпивам едно, просто заради вкуса и аромата, но вече не изпитвам нужда от него.
Другото, което Анна забеляза, беше че се чувстваше по-енергична след сладко-солените комбинации и спря да си залъгва глада със зеленчуци между храненията. И тя беше една от жените, които непрекъснато ядяха краставици и чушки, между храненията, защото изпитваше нужда от още нещо, тъй като храненията ѝ не я засищаха. Сега, това изчезна и то в доста кратък срок.
Около четири месеца, след като започнахме да работим заедно, Анна беше качила 4кг. и не си мислете, че е изглеждала зле. Напротив! Започваше да придобива все по-здрав вид и тъй като, както казах тя не спря да тренира, тялото и беше стегнато и оформено и тези килограми не изглеждаха зле. Кожата ѝ вече не беше така суха и ноктите ѝ не се чупеха. Това беше етап, на който Анна трябваше да се задържи известно време. Много е важно да не се бърза, за да можете да свикнете с промените в тялото си и да ги осъзнавате и приемате, а не да отхвърляте себе си и това, което се случва.
В книгата ми- #КажиНЕнаГлада: Възстанови метаболизма си от диети, ще прочетете повече за това как да се освободите от омагьосания кръг на ограничения и прекаляване с храната. Можете да научите повече за нея ТУК.
„Детелина: Живот в бездната“ е книга за живота след смъртта, но не твоята собствена, а на хората, които си обичал, но загубил. За дните и годините, в които носиш една празнота, която никой и нищо не успяват да запълнят. Книга за нюансите на болката и моментите, в които усещаш, че си в плен на страданието. Познаваш го в детайли и знаеш всичко за него… и все пак си безсилен да се справиш.
