1.Да тренирам, за да ям
Всеки един от вас знае за какво говоря. Отивате на тренировка и правите всичко възможно да се изцедите. Наказвате тялото си с физическа активност, за да после да го възнаградите с храна – такава, която се заблуждаваме, че ни носи удоволствие.
Дълго време допусках тази грешка. Ходех в залата и се влагах МНОГО. Мислех си как ще се прибера и как мога да ям повече от едно или друго нещо, защото съм изхабила достатъчно енергия. Превръщах дните си в маратон – колко физическа активност може да побере един ден. Чувствах вина, ако има ден, в който не съм тренирала нещо. В тези дни сякаш не заслужавах да ям. Точно това правех – тренирах, за да си заслужа храната. Колко грешно! Храната не е нещо, което трябва да заслужим. Ние имаме право да ядем. Тялото ни е устроено така, че да използва храната за гориво. Въпросът е в това да не прекаляваме.
Когато тренирах, за да ям, се чувствах доста зле. Всичко ме болеше и бях преуморена. Въпреки това, ден след ден се опитвах да се самомотивирам как трябва да си платя цената.
В един момент, тренирах и не се чувствах добре. Просто не исках да се натоварвам толкова. Усещах, че тялото ми има нужда от почивка и исках да го послушам. Исках да му я дам. Тогава, сякаш, получих прозрение. Казах си: „Тренировките са за постижения. Тренировките не са, за да горя калории и после да си наваксвам. Ако тялото ми се чувства зле от толкова много физическа активност, мога просто да го слушам. Да тренирам по-малко и да се храня според нуждите си.“
Разбрах, че не трябва да тренирам, за да ям, а ям за да тренирам, за да се движа, за да имам сили. Разбрах, че не е нужно да наказвам тялото си, като го изтезавам с дълги, тежки тренировки, за да после да се опитвам да го възнаграждавам с храна.
2.Да гледам постиженията на другите и да се самонакзвам за липсата на такива
Ако има човек, който казва, че не е преминал през това, вероятно ще излъже. Ако греша, значи сте късметлии!
Понякога прекарваме повече време да наблюдаваме живота на останалите, вместо да се погрижим за своя собствен. Превръщаме се в наблюдатели на чуждия живот, вместо в главни, участващи герои в собствения си живот. Зрители, вместо актьори!
Имало е толкова моменти, в които съм се възхищавала на постиженията на другите, а същевременно самонаказвах себе си за липсата на такива. Гледах как другите се хранят правилно, тренират качествено и ваят тела, като за списание. Поглеждах неуверено тялото си и се срамувах от това, което не постигах. Чувствах се виновна и се въртях в порочния кръг на това да се самообвинявам, да се накзвам с тренировки, а после да се лекувам с храна.
До момента, в който не осъзнах, че гледането на чужди снимки няма да донесе резултати при мен. До момента, до който не осъзнах, че самосъжалението не ми е приятел, а само враг.
Разбрах, че винаги, когато избереш да действаш; винаги, когато поемеш отговорност за собствения си живот, това което търсиш те намира. Не евярно, че нямате добра генетика. Не е вярно, че всички могат да го постигнат, а вие не можете. Просто не сте опитали. Просто не сте си дали достатъчно време.
Онзи ден карах колело и изведнъж един колоездач ме задмина. В първия момент, егото ми пострада. Как така той беше по-бърз от мен. Ядосах си се. После погледнах краката му. Видях как върти педалите и си казах – той води, но вместо да се тръшкам, мога да го следвам. Мога да го имитирам, докато набера инерция и докато самата аз не стана толкова добра. Следвах ритъма на краката му и вяртях педалите. Дистанцията помежду ни се скъсяваше и вече бях точно зад него. Оказа се, че и аз мога така. Просто не бях имала база за сравнение. Просто, докато бях сама не знаех дали давам максимума от себе си. Може би си седях в зоната на комфорта. Може би той се появи, за да ме предизвика и да ми покаже, че мога.
Може би всички снимки и постижения на другите хора, които ежедневно ви се набиват на очи, не са за да ви затвърдят мнението, че всички могат, само вие не. Може би те са там, за да ви дадат пример. Да ви помогнат да започнете, като следвате тяхното темпо… докато наберете инерция, за да продължите сами. Защото повярвайте ми – МОЖЕТЕ!
3.Да бъда прекалено тесногръда и да не допускам различно мнение
Мнението и убежденията са нещо преходно. Това да не променяш гледната си точка, не е признак на постоянство, а на чист инат и липса на способност да филтрираш информация.
Често смятаме, че само нашите убеждения са правилни. Намираме една „религия“ и не допускаме в обкръжението си никой, който изповядва нещо различно.
Смятам, че няма по-правилно нещо от това да се променяш, а заедно с теб и убежденията ти. Колкото повече опит, познания и мъдрост трупаш, толкова повече можеш да виждаш живоа и всичко останало от различни ъгли. Виждаш не само парченцата от пъзела, а цялата картина.
Често пъти не постигаме резултати, просто защото не използваме правилен метод. Понякога не е липсата на усилия. По-често е липсата на подход.
Колко пъти ви се е случвало да правите едни и същи тренировки, макар че не виждате резултатите, които искате? Колко пъти ви се е случвало да започвате една и съща диета, макар че предходния път не доведе до желаните резултати?
Правим едно и също нещо и очакваме различен резултат. Рядко се получава.
Може би смятате, че с тежести ще станете огромни или че те няма да ви помогнат да станете релефни и по-слаби, а само по-здрави? Ако нищо друго не върши работа, защо не опитате?
Може би пък тренирате само с тежести и всячески стоите далеч от плуването, от повечето повторения? Ако не постигате целите си, защо да не пробвате нещо различно? Понякога само почивката от това, с което сме свикнали ни помага да го видим от различен ъгъл и да осъзнаем къде допускаме грешка.
Може би всячески избягвате мазнините в диетата си и разчитате на много въглехидрати? Опитайте да намалите въглехидратите и да увеличите мазнините. Нищо не губите! И без това не постигате желания резултат. Опитайте и ако не върши работа, винаги можете да се върнете към старото.
Може би се страхувате да изядете дори един домат или морков, защото имат „много“ въглехидрати? Пробвайте! Може пък да не навреди на тялото ви, а само да помогне.
Убежденията не са константна. Убежденията са нещо, което трябва да предизвикваме, като сме достатъчно отворени за различното мнение.
В края на деня всичко опира до това да опитваме, да тестваме върху себе си и да правим изводи за себе си.
Никой не може да знае как се чувствате или кое е най-добре за вас. Всеки може да ви даде насоки. Да начертае една рамка, която да ви насочва, но не и да ви ограничава. Детайлите зависят от вас.
Ако нещо не върши работа, значи е време да опитате нещо различно. Когато вървенето напред не ви отвежда там, където искате да стигнете, трябва или да завиете в някоя уличка или да направите обратен завой и да видите къде сте объркали пътя!
Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!
Новият брой на онлайн списанието ми- IFS Journal е готов! – Вижте какво ще намерите в страниците на новия брой и се абонирайте ТУК.
