Как се научих да оставям егото си на вратата?

…ТРУДНО!

Едно от първите неща, което всеки решил да тренира с тежести трябва да научи е… да оставя егото си на вратата! За съжаление това доста рядко се случва и дори доста опитни трениращи, с години стаж в залата пропускат това основно правило! Това често води до доста тежки контузии, които се дължат единствено и само на непреодолимото желание да защитим неудовлетвореното си его… да го подхраним с повече внимание от околните!

Да си призная честно, преди и аз имах такъв проблем! Още от малка, винаги съм обичала да впечатлявам околните с физическите си възможности. Когато играех баскетбол, само да летя не се бях научила, за да е сигурно, че ще имам голямо разнообразие от „циркаджийски номера”, за зажаднялата за шоу публика.

Няма нищо лошо в това да изпитваш предела на възможностите си, но нещата отиват към крайност, когато това е за сметка на самия теб и на здравето ти!

При мен положението беше зле! Редица пъти, макар и с тежки контузии, се опитвах да правя неща, които за момента не ми бяха точно според възможностите и които само ме дърпаха назад в процеса на възстановяване, защото обикновено се претоварвах повече от необходимото. Сами си правете заключенията колко тежко е било положението, след като всеки път, когато отивах на тренировка баща ми казваше „И внимавай какво правиш пред публика!”.

Да… публиката колкото е мотивираща, толкова може и да навреди, когато забравиш да оставиш егото си.

За мое щастие, акълът ми дойде на време, преди да съм успяла да се очистя, така че да не мога да тренирам!

Осъзнах, че когато отида в залата, тренирам за себе си и за никой друг! Няма значение кой е наоколо и какво ще си помисли! Аз имам план и цели и тренировките ми съответстват на тях!

Тренировките ми не трябва да са структурирани според това кой е в залата и как ще мога да го впечатля!

Освен това какво значение има дали някой, който може и да срещнете, може и да не срещнете отново, ще бъде впечатлен от вас или не? Заслужава ли си да поемете риска да се контузите и после дълго време „да сте на резервната скамейка”, заради двуминутната слава в залата?

Повярвайте ми, хората през по-голямата част от времето си мислят за себе си, а не за вас! Така че понякога дори, когато правите чудеса от храброст да впечатлите другите, те дори не ви забелязват!

Първият удар по моето его беше, когато последната ми тежка контузия, сложи край на баскетболната ми кариера. Когато мина време и бях в по-напреднала фаза на възстановяването си, започнах да тренирам плуване. Е, няма нужда да ви казвам, че когато започнеш да тренираш плуване на 19 години, в отбор, където всички са изключително талантливи и почти всеки един от тях е състезател в националния отбор, си меко казано последна дупка на кавала. Каквото и да правиш няма как да впечатлиш някой. Единствения начин да привлечеш вниманието върху себе си не е с това колко си добър, а колко трагично изглеждаш на фона на другите!

Беше тежък удар… първоначално ми беше трудно да го преглътна… от звезда на игрището… до удавник в басейна! Хич не е хубаво това чувство! Но постепенно започнах да напредвам и в басейна. Бях на светлинни години от другите, но се научих да следвам моя собствен път и да сравнявам постиженията си с това, от къде бях тръгнала аз, а не с това къде бяха другите! Така след известно време тренировки, осъзнах, че няма значение дали някой ще се присмее на това, че не съм покрила норматив или че съм била на последните места на състезание! Аз знаех, че това за мен беше огромно постижение и знаех какво ми костваше, за да го правя!

Така това беше удар номер едно по моето его!

Удар номер две беше, когато започнах да се занимавам с тренировките с тежести! Първоначално всичко беше добре, докато не се захласнах по желанието си да вдигам все по-тежко и по-тежко. Няма лошо в това, но се случи така, че за пореден път се претоварих МНОГО! Болежките отново се завърнаха и това, което първоначално ми помагаше да се чувствам по-добре, сега ме караше да се чувствам, като развалина. Всеки ден отивах в залата с идеята да тренирам с по-леки тежести, за да си дам малко почивка. Но, влизах в залата и не си оставях егото на вратата. Тогава вдъхновена от „публиката” за пореден път слагах големите тежести на лоста и макар и тялото ми да се мъчеше, егото ми беше удовлетворено от вниманието на околните!

Е, така пак се контузих и не ми беше приятно да седя далече от залата без никакви тренировки! Така загубвайки здравето си за кратко, реших, че е по-добре да се грижа за него, а не за егото си!

Реших, че е по-добре да рискувам хората наоколо да си мислят, че се лигавя и да ми казват как мога да сложа 10кг. диск на гърба си, вместо 5кг., когато правя лицеви опори, но пък аз да знам, че се чувствам здрава!

Реших, че когато съм уморена, ако трябва ще тренирам само с лоста, вместо с тежката щанга, защото вниманието на нито един човек, не си струва агонията да си контузен и далече от това, което ти доставя удоволствие!

Осъзнах, че нито една минута на слава и „величие”, не е толкова „сладка”, колкото цял живот да бъдеш в добро здраве и пълноценен!

Осъзнах, че когато влизам в залата имам нужда само от фокуса, концентрацията и мотивацията си, а егото ми може да седи до вратата и само да ме гледа как напредвам, без да бъда спирана от неговата жажда за внимание!

Прочетете и тази статия: Колко тежко е прекралено тежко

Обещавате ли и вие да започнете да оставяте егото си на вратата?

***
Новият четвърти брой на IFS Journal-a- моето онлайн списание е готов. Вижте какво ще намерите в списанието и как да получите своя брой.(ТУК)

*

Не забравяйте да изтеглите новата ми, безплатна книга FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.

***

П.С. Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели! Много ще съм ви благодарна!

Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook ! Благодаря ви!