Абонирайте се за нюзлетъра ми. Присъединете съм към още 30 000+ читатели, които всяка седмица получават статии свързани с тренировки, хранене, рецепти и мотивация. Ще получите електронен дневник с 30 дневно предизвикателство.  

 *След абониране ще получите имейл за потвърждение. Моля, потвърдете (проверете и в spam и в таб промоции).

Възникна грешка, моля опитайте пак
Записването е успешно

980

…ТРУДНО!

Едно от първите неща, което всеки решил да тренира с тежести трябва да научи е… да оставя егото си на вратата! За съжаление това доста рядко се случва и дори доста опитни трениращи, с години стаж в залата пропускат това основно правило! Това често води до доста тежки контузии, които се дължат единствено и само на непреодолимото желание да защитим неудовлетвореното си его… да го подхраним с повече внимание от околните!

Да си призная честно, преди и аз имах такъв проблем! Още от малка, винаги съм обичала да впечатлявам околните с физическите си възможности. Когато играех баскетбол, само да летя не се бях научила, за да е сигурно, че ще имам голямо разнообразие от „циркаджийски номера”, за зажаднялата за шоу публика.

Няма нищо лошо в това да изпитваш предела на възможностите си, но нещата отиват към крайност, когато това е за сметка на самия теб и на здравето ти!

При мен положението беше зле! Редица пъти, макар и с тежки контузии, се опитвах да правя неща, които за момента не ми бяха точно според възможностите и които само ме дърпаха назад в процеса на възстановяване, защото обикновено се претоварвах повече от необходимото. Сами си правете заключенията колко тежко е било положението, след като всеки път, когато отивах на тренировка баща ми казваше „И внимавай какво правиш пред публика!”.

Да… публиката колкото е мотивираща, толкова може и да навреди, когато забравиш да оставиш егото си.

За мое щастие, акълът ми дойде на време, преди да съм успяла да се очистя, така че да не мога да тренирам!

Осъзнах, че когато отида в залата, тренирам за себе си и за никой друг! Няма значение кой е наоколо и какво ще си помисли! Аз имам план и цели и тренировките ми съответстват на тях!

Тренировките ми не трябва да са структурирани според това кой е в залата и как ще мога да го впечатля!

Освен това какво значение има дали някой, който може и да срещнете, може и да не срещнете отново, ще бъде впечатлен от вас или не? Заслужава ли си да поемете риска да се контузите и после дълго време „да сте на резервната скамейка”, заради двуминутната слава в залата?

Повярвайте ми, хората през по-голямата част от времето си мислят за себе си, а не за вас! Така че понякога дори, когато правите чудеса от храброст да впечатлите другите, те дори не ви забелязват!

Първият удар по моето его беше, когато последната ми тежка контузия, сложи край на баскетболната ми кариера. Когато мина време и бях в по-напреднала фаза на възстановяването си, започнах да тренирам плуване. Е, няма нужда да ви казвам, че когато започнеш да тренираш плуване на 19 години, в отбор, където всички са изключително талантливи и почти всеки един от тях е състезател в националния отбор, си меко казано последна дупка на кавала. Каквото и да правиш няма как да впечатлиш някой. Единствения начин да привлечеш вниманието върху себе си не е с това колко си добър, а колко трагично изглеждаш на фона на другите!

Беше тежък удар… първоначално ми беше трудно да го преглътна… от звезда на игрището… до удавник в басейна! Хич не е хубаво това чувство! Но постепенно започнах да напредвам и в басейна. Бях на светлинни години от другите, но се научих да следвам моя собствен път и да сравнявам постиженията си с това, от къде бях тръгнала аз, а не с това къде бяха другите! Така след известно време тренировки, осъзнах, че няма значение дали някой ще се присмее на това, че не съм покрила норматив или че съм била на последните места на състезание! Аз знаех, че това за мен беше огромно постижение и знаех какво ми костваше, за да го правя!

Така това беше удар номер едно по моето его!

Удар номер две беше, когато започнах да се занимавам с тренировките с тежести! Първоначално всичко беше добре, докато не се захласнах по желанието си да вдигам все по-тежко и по-тежко. Няма лошо в това, но се случи така, че за пореден път се претоварих МНОГО! Болежките отново се завърнаха и това, което първоначално ми помагаше да се чувствам по-добре, сега ме караше да се чувствам, като развалина. Всеки ден отивах в залата с идеята да тренирам с по-леки тежести, за да си дам малко почивка. Но, влизах в залата и не си оставях егото на вратата. Тогава вдъхновена от „публиката” за пореден път слагах големите тежести на лоста и макар и тялото ми да се мъчеше, егото ми беше удовлетворено от вниманието на околните!

Е, така пак се контузих и не ми беше приятно да седя далече от залата без никакви тренировки! Така загубвайки здравето си за кратко, реших, че е по-добре да се грижа за него, а не за егото си!

Реших, че е по-добре да рискувам хората наоколо да си мислят, че се лигавя и да ми казват как мога да сложа 10кг. диск на гърба си, вместо 5кг., когато правя лицеви опори, но пък аз да знам, че се чувствам здрава!

Реших, че когато съм уморена, ако трябва ще тренирам само с лоста, вместо с тежката щанга, защото вниманието на нито един човек, не си струва агонията да си контузен и далече от това, което ти доставя удоволствие!

Осъзнах, че нито една минута на слава и „величие”, не е толкова „сладка”, колкото цял живот да бъдеш в добро здраве и пълноценен!

Осъзнах, че когато влизам в залата имам нужда само от фокуса, концентрацията и мотивацията си, а егото ми може да седи до вратата и само да ме гледа как напредвам, без да бъда спирана от неговата жажда за внимание!

Прочетете и тази статия: Колко тежко е прекралено тежко

Обещавате ли и вие да започнете да оставяте егото си на вратата?

***
Новият четвърти брой на IFS Journal-a- моето онлайн списание е готов. Вижте какво ще намерите в списанието и как да получите своя брой.(ТУК)

IFS-feb

*

Не забравяйте да изтеглите новата ми, безплатна книга FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.

***

П.С. Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели! Много ще съм ви благодарна!

Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook ! Благодаря ви!

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

This Post Has 0 Comments

  1. Al Capone

    Здравейте на всички…
    Доста чета, но трудно сядам да напиша нещо… Но днес ей така да седна и да споделя нещо лично и свързано със спорта…
    Пред историята: Преди седем години направих катастрофа с мотор! Всеки си харчи адреналина по собствен начин а моят бяха скоростите и пътищата. Та след катастрофата болници, леки операции, раздвижвания и никакво физическо натоварване. Посъветваха ме да я карам по леко и се наложи да променя живота си на 360 градуса. И от тогава никакво катерене, никакви дълги преходи, никакви физически натоварвания, никакъв спорт… В глезена ми остана пластина, която трябваше да премахнат след 3 месеца, и леки болки в кръста зимно време.
    Зимата кръстът отново ме подкара… появиха се и кофти болки в гръбнака… започна да става непоносимо… Не исках да тревожа хората покрай мен и не споделях с никого… Болките ставаха непоносими а аз доста раздразнителен… Хората до мен задаваха въпроси а аз отклонявах и не казвах, мислех че пак е временно и ще премине… за съжаление когато има постоянна болка сме нервни и това държание го отнасят най-близките до нас… от което аз се срамувам, но освен да се извиня какво да направя…
    Отидох в Токуда (тайно разбира се)… първи лекар… втори лекар… снимки изследвания и дойде диагнозата… (проблеми с гръбнака, да не изпадам в подробности) с две думи да се ориентирам към спокойствие и да приема мисълта, че вероятно ще се инвалидизирам и ще стана трудно подвижен… Това ми подейства РАЗТЪРСВАЩО, СТРЯСКАЩО, ШОКИРАЩО…
    Прибрах се и мислите ми не спираха, не можех да приема такава мисъл, не можех и да го съобщя на хората до мен…
    Главата ми търсеше решение а не покой… и се случи нещо необичайно… Прочетох една статия за параолимпиец руснак…
    И тогава си викам… Баси, има хора инвалиди преживяли немислимото и спорта им дава всичко отново. Въобще не ми пука ще опитам и аз… ще докажа на докторите точно обратното… че клин – клин избива… Всички сме виждали ПАРАОЛИМПИЙКИТЕ ИГРИ, как хора с недъзи стигат до невероятни постижения и успехи… Няма да чакам да се обездвижа съвсем а ще правя всичко забранено…
    И така започнах…
    Пет дни в седмицата във фитнес залата… От време на време и допълнително Бокс… спорт колкото може…
    Години минаха а аз се чувствам по здрав от всякога…
    Свалих телесните мазнини, които ми пречеха отначало… започнах да работя за релеф и издръжливост, започнах да качвам на мускулна маса, да качвам тежестите и натоварванията, изградих си програма… с две думи промених се и не съжалявам.
    До такава степен се промених, че ако не ида на тренировка нещо ми липсва, започнах да подбирам с какво се храня и да осмислям много пропуснати неща….

    Тази година ще имам контролен преглед… Мечтая за момента в който ще накарам доктора да си скъса ДИПЛОМАТА! Тия нещастници когато не са наясно как да ти помогнат и ти забраняват всичко за да се презастраховат… Замислям се, че ако това, което ми наговориха го кажат на човек с лабилна психика… само с думи могат да го увредят завинаги.
    Спорта дава здраве…
    Поздрав и успех на всички които преследват цел…

    1. Инес Субашка

      Здравей и благодаря за времето, което отдели, за да споделиш частот твоята история. Спортът дава здраве, но когато подхождаш разумно и съзнателно към него. Аз съм минала и от двете страни- там, където спортът и неразумното му практикуване ми взе здравето и после там, където осъзнатия, разумен подход ми върна здравето. Радвам се, че ти получаваш позитивите. Пожелавам на всички това!

      Инес

Вашият коментар

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.