For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

52

…ТРУДНО!

Едно от първите неща, което всеки решил да тренира с тежести трябва да научи е… да оставя егото си на вратата! За съжаление това доста рядко се случва и дори доста опитни трениращи, с години стаж в залата пропускат това основно правило! Това често води до доста тежки контузии, които се дължат единствено и само на непреодолимото желание да защитим неудовлетвореното си его… да го подхраним с повече внимание от околните!

Да си призная честно, преди и аз имах такъв проблем! Още от малка, винаги съм обичала да впечатлявам околните с физическите си възможности. Когато играех баскетбол, само да летя не се бях научила, за да е сигурно, че ще имам голямо разнообразие от „циркаджийски номера”, за зажаднялата за шоу публика.

Няма нищо лошо в това да изпитваш предела на възможностите си, но нещата отиват към крайност, когато това е за сметка на самия теб и на здравето ти!

При мен положението беше зле! Редица пъти, макар и с тежки контузии, се опитвах да правя неща, които за момента не ми бяха точно според възможностите и които само ме дърпаха назад в процеса на възстановяване, защото обикновено се претоварвах повече от необходимото. Сами си правете заключенията колко тежко е било положението, след като всеки път, когато отивах на тренировка баща ми казваше „И внимавай какво правиш пред публика!”.

Да… публиката колкото е мотивираща, толкова може и да навреди, когато забравиш да оставиш егото си.

За мое щастие, акълът ми дойде на време, преди да съм успяла да се очистя, така че да не мога да тренирам!

Осъзнах, че когато отида в залата, тренирам за себе си и за никой друг! Няма значение кой е наоколо и какво ще си помисли! Аз имам план и цели и тренировките ми съответстват на тях!

Тренировките ми не трябва да са структурирани според това кой е в залата и как ще мога да го впечатля!

Освен това какво значение има дали някой, който може и да срещнете, може и да не срещнете отново, ще бъде впечатлен от вас или не? Заслужава ли си да поемете риска да се контузите и после дълго време „да сте на резервната скамейка”, заради двуминутната слава в залата?

Повярвайте ми, хората през по-голямата част от времето си мислят за себе си, а не за вас! Така че понякога дори, когато правите чудеса от храброст да впечатлите другите, те дори не ви забелязват!

Първият удар по моето его беше, когато последната ми тежка контузия, сложи край на баскетболната ми кариера. Когато мина време и бях в по-напреднала фаза на възстановяването си, започнах да тренирам плуване. Е, няма нужда да ви казвам, че когато започнеш да тренираш плуване на 19 години, в отбор, където всички са изключително талантливи и почти всеки един от тях е състезател в националния отбор, си меко казано последна дупка на кавала. Каквото и да правиш няма как да впечатлиш някой. Единствения начин да привлечеш вниманието върху себе си не е с това колко си добър, а колко трагично изглеждаш на фона на другите!

Беше тежък удар… първоначално ми беше трудно да го преглътна… от звезда на игрището… до удавник в басейна! Хич не е хубаво това чувство! Но постепенно започнах да напредвам и в басейна. Бях на светлинни години от другите, но се научих да следвам моя собствен път и да сравнявам постиженията си с това, от къде бях тръгнала аз, а не с това къде бяха другите! Така след известно време тренировки, осъзнах, че няма значение дали някой ще се присмее на това, че не съм покрила норматив или че съм била на последните места на състезание! Аз знаех, че това за мен беше огромно постижение и знаех какво ми костваше, за да го правя!

Така това беше удар номер едно по моето его!

Удар номер две беше, когато започнах да се занимавам с тренировките с тежести! Първоначално всичко беше добре, докато не се захласнах по желанието си да вдигам все по-тежко и по-тежко. Няма лошо в това, но се случи така, че за пореден път се претоварих МНОГО! Болежките отново се завърнаха и това, което първоначално ми помагаше да се чувствам по-добре, сега ме караше да се чувствам, като развалина. Всеки ден отивах в залата с идеята да тренирам с по-леки тежести, за да си дам малко почивка. Но, влизах в залата и не си оставях егото на вратата. Тогава вдъхновена от „публиката” за пореден път слагах големите тежести на лоста и макар и тялото ми да се мъчеше, егото ми беше удовлетворено от вниманието на околните!

Е, така пак се контузих и не ми беше приятно да седя далече от залата без никакви тренировки! Така загубвайки здравето си за кратко, реших, че е по-добре да се грижа за него, а не за егото си!

Реших, че е по-добре да рискувам хората наоколо да си мислят, че се лигавя и да ми казват как мога да сложа 10кг. диск на гърба си, вместо 5кг., когато правя лицеви опори, но пък аз да знам, че се чувствам здрава!

Реших, че когато съм уморена, ако трябва ще тренирам само с лоста, вместо с тежката щанга, защото вниманието на нито един човек, не си струва агонията да си контузен и далече от това, което ти доставя удоволствие!

Осъзнах, че нито една минута на слава и „величие”, не е толкова „сладка”, колкото цял живот да бъдеш в добро здраве и пълноценен!

Осъзнах, че когато влизам в залата имам нужда само от фокуса, концентрацията и мотивацията си, а егото ми може да седи до вратата и само да ме гледа как напредвам, без да бъда спирана от неговата жажда за внимание!

Прочетете и тази статия: Колко тежко е прекралено тежко

Обещавате ли и вие да започнете да оставяте егото си на вратата?

***
Новият четвърти брой на IFS Journal-a- моето онлайн списание е готов. Вижте какво ще намерите в списанието и как да получите своя брой.(ТУК)

IFS-feb

*

Не забравяйте да изтеглите новата ми, безплатна книга FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.

***

П.С. Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели! Много ще съм ви благодарна!

Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook ! Благодаря ви!

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори