Какво правите, когато животът ви подхвърля трудности? Когато чувствата пронизват сърцето и душата ви? Когато, това което изпитвате изсмуква силите ви? Седите и искате да се помръднете, да изкрещите или просто да направите нещо, но се чувствате празни….сякаш силите ви са изчезнали!
Седите там, другите ви виждат, като завършен човек, а отвътре чувствате, че се разпадате… изгаряте от желание да се вземете в ръце, но се чувствате безпомощни пред чувствата, които са ви обзели…. Иска ви се да сграбчите това ужасяващо чувство и да го изтръгнете от гърдите си, да го хвърлите на земята и след това да го стъпчете… да го накарате да се чувства по начина, по който то ви кара да се чувствате!
Нещо ви изгаря отвътре, а вие се надявате, че болката ще има милост и просто ще ви остави…. Ще ви позволи да си живеете живота, но осъзнавате, че тя е вътре във вас и независимо колко ви се иска, няма изход! Оставате само вие и чувствата ви!
Седите тук, чувствайки се безпомощни, а болката ви превзема! Къде отивате? Какво правите? Посягате да отворите хладилника, за да потърсите комфорт у храната? Самосъжалявате се? Затъвате по-дълбоко, като се депресирате още повече, натъжавате се, самообвинявате се, дебелеете и се разболявате и се приближавате все повече към съществуване, а не живеене?
Спрете! Това е жалко! Имам по-добра идея! Какво ще кажете да пренасочите негативните чувства, които ви изяждат отвътре, към тренировките? Какво ще кажете да станете от дивана и да се завлечете до залата? Какво ще кажете да отидете там и да се изправите срещу щангата и да се отървете от негативизма, който изсмуква силите ви?
Колко ядосани, тъжни или празни се чувствате? Прекалено много? Тогава „заредете” щангата и се залавяйте за работа! Започнете да тренирате! Отървете се от проблемите, които изсмукват живота от тялото ви! Щангите са най-добрият лек, който можете да намерите! „ Няма по-добър начин да победите слабостта, освен със сила!”
Когато си в залата, сте само ти и тежестите! Тежестите няма да те излъжат! Няма да се преструват, че са ти приятели, че те „обичат” или че им пука за теб! „ Хората идват и си отиват, но 100кг, винаги са 100кг!”. Тежестите са само парче желязо, което седи на земята и чака да го вдигнеш. Чака, да го вземеш и да тества ума, тялото и духа ти!
Тежестите са най-добрият ти приятел! Те не се преструват, не дискриминират и не съдят! Дават ти толкова, колкото влагаш. Винаги са справедливи! Правете се на много силни и тежестите ще ви смажат!
Тежестите не отговарят, не спорят, не ти казват да се успокоиш, да гледаш позитивно и да продължаваш напред. Те просто седят на земята и ти позволяват да чувстваш болката! Позволяват ти да бъдеш слаб, ядосан, тъжен, депресиран и няколко секунди по-късно, когато сте под щангата, готови да я дръпнете, бутнете или хвърлите, тя ви помага да намерите спокойствие!
Когато всичко в живота изглежда прецакано, когато се чувствате несигурни и ограбени, тежестите ви дават самочувствие…карат ви да се чувствате добре, когато всичко друго изглежда е наопаки!
Днес щангата ми даде сила, когато се чувствах слаба!
Днес щангата ми даде самочувствие, когато се чувствах, като нищожество!
Днес щангата ми даде чувство на принадлежност, когато се чувствах, като единак!
Днес щангата ме накара да се чувствам добре, когато всичко беше наопаки!
Днес щангата изтръгна гнева от гърдите ми…
Днес щангата ми позволи да бъда себе си…
Днес щангата ми позволи да бъда ядосана, тъжна, разочарована…
Днес щангата не обели нито дума…
Днес щангата просто седеше на земята и ми позволи да изживея своята болка…
…след това ми помогна да се отърва от слабостта и да намеря силата, от която се нуждаех!
Днес щангата беше най-добрият ми приятел!
Благодаря Инес за споделеният опит! Много силно и въздействащо .. все дно щанга ме удари по главата! Подейстра ми много събуждащо. Аз ходя на планина когато започна да се задушавам от съжаления, тревоги, отчаяние … слагам раницат на гърба и тръгвам. И там горе по баира след 10ч. ходене и дълбоко дишане всичко се разсейва! Също танцувам … дуво, неубоздано, стратно! Припомних си кои неща не карат да продължа напред …
Поздрави,Инес!Имам дъщеря на твоите години и за сетен път се убеждавам,че човек само може да се учи от децата си!Ти си прекрасен вдъхновител!
@Галина Ковачева Благодаря много, Галина! :)) Радвам се, че това, което пиша ти действа по този начин и още повече ти благодаря, че го сподели с мен! :)))
Днес чадела ме накара да забравя всичко тежко и мъчно , да се отпусна и да си почина.Глупостите настрана.Хората отдавна са открили марихуаната за лекуване на чувства и депресии. Да не говорим,че помага да се откъснеш от околното , когато ти се спортува….
Ако се замени думата „щанга“ с което и да е любимо занимание, което ни зарежда с положителни емоции, от статията се получава хубава мантра (в превод от санкритски мантра означава „съзнание“+“инструмент“). Този инструмент може да бъде всяко нещо, което ни доставя душевен конфорт, но душата е сложна и многопласова, така че абсолютизирането на един единствен инструмент не ми допада особено. Иначе съм абсолютно съгласна, че докато тренираш (независимо какво) освобождаваш съзнанието си и се зареждаш с положителна емоция, но е важно и какво ти се случва след това…Тоест с какво ще „нахраниш“ съзнанието си след като си го разтоварил.
Аз пьк се научих да лекувам депресивните сьстояния с… храна. Не, нямам предвид безконтролно тьпкане, а имам предвид ХРАНА. Масло, сланина, яйца, свинско.
Работи 100%.
Току що го пробвах, за всеки случай, пак – нещо ми беше смотано и изядох два жьлтька – пак работи! 🙂
Когато реша да тренирам тьжна, не мога да помрьдна или повдигна нищо.
Тогава една по-дьлга разходка ми се отразява доста по-разведряващо.
След разходката, като се наям,и наспя, мога да отида да вдигам 🙂
Това с храната работи, когато имаш контрол над себе си! Повечето хора точно там изпускат нишката…един жълтък при тях ще премине в пир! Когато съм тъжна и аз не винаги имам сили, но тогава не се съсредоточавам върху това да поставям рекорди в залата, а просто…“да излекувам душата си“! Просто тренировките са моят начин да го направя! Разходката също върши отлична работа! Радвам се, че си намерила баланса!
Поздрави, Инес
УНИКАЛНА!!!!
Щастлива съм,че те познавам и си един от най-обичаните от мен хора (hug)
Благодаря, Криси! 🙂 Същото важи и за теб! Радвам се, че ти е харесала статията! 🙂
Страхотна статия!!!! 🙂
Благодаря ти! 🙂
Инес
Моите определено ги лекува…бавно, но сигурно! Нещо, като медитация е за мен! Време, в което се пренасям някъде, където откривам кои са нещата, които имат значение… залата е мястото, където наистина се чувствам себе си и се чувствам най-добре…дори, когато нещо друго се обърка, тръгвайки си от залата, илизам през вратата с повече самочувствие, ентусиазъм и желание…и после тези чувства не изчезват, а само ми помагат да оправя и останали бъркотии в живота си! 🙂
Със щангата се обичаме силно, знаеш 🙂 И статията е чудесна. Но дали щангата наистина лекува душевните болки, или само временно притъпява емоциите – докато приливът на адреналин е в пика си? 🙂
всеки път,когато тренирам,когато приготвям храна,или когато отказвам да опитам някой “junk“,се чувствам като част от групата и знам ,че не съм сама в борбата за по-качествен живот…..здравословен и изпълнен с енергия и сила!
Благодаря ти,Инес!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
:)))))))) Благодаря много! Такива коментари ме правят изключително щастлива, защото разбирам, че всиичко, което правя има смисъл! Браво, Ася! Продължавай все така! Ти си прекрасен пример за мотивиран и последователен човек! 🙂
с тази статия наистина докосваш душата на хората, поздравления и се радвам че те открих във нетпрпстранството:-)
Здравей, Цвети!
Радвам се, че успях да пресъздам с думи това, което чувствам и че съм успяла да докосна и вас … 🙂
Инес
Страхотна статия,мила!!!!!!!!Успяла си точно да обясниш как тренировките помагат да преборим депресивните състояния……..
ЗДравей, Ася! 🙂 Радвам се, че статията ти харесва! 🙂
Поздрави
С тренировка да, но щангата е я пропускам.
Всеки има различни предпочитания, важното е да се тренира. Знам, че не бих могла да накарам всеки да пробва щангите, но дали в залата вдигайки щанги, дали в парка тичайки, или пък в басейна плувайки, всеки би могъл да „излекува душата си“! 🙂
Поздрави, Инес
Ако момичето от снимката има нужда някой да излекува душата и…,моля да пише!
Ами за съжаление не си беше оставила координатите под снимката, но съм сигурна, че ако знаеше за съществуването ти, щеше да се обърне към теб!
🙂
Радвам се, че ти е харесала! Радвам се, че има и други хора, които споделят вижданията и усещанията ми! 🙂
Приятен ден,
Инес
Невероятна статия. Напомни ми, че и Висоцки има една песен за щангата в същия дух. Благодаря ти за прекрасното и мотивиращо начало на деня! Поздрави!