1.Не искаме да платим цената на мечтите си
Това е една от най-честите причини да не се променяме. Много хора се обръщат към мен и искат да им помогна да се променят. Доста голяма част от тях не са готови – да направят това, което е необходимо. И дори не говоря за някакви крайности. Говоря за минимална промяна в начина на живот и навиците. Много хора не осъзнават, че не можеш да правиш едно и също нещо и да очакваш различен резултат. Все едно всеки път да тръгваш по една и съща пътека и да очакваш, че ще стигнеш до различно място. Няма как да се случи – острият завой не се е махнал. Той все още е там и ще бъде там всеки път, когато тръгнете по този път.
Когато виждате някой, който е постигнал това, което вие искате, трябва да знаете, че той ежедневно плаща цената на постижението си. Цената е в изборите, които правим. Цената е в това да излезеш от комфорта на познатото и да се предизвикаш да направиш нещо различно. Всяка промяна е трудна, защото тя е свързана с това да се разделим със сегашните си убеждения и идентичност. Всяка промяна, изисква първоначалното ускорение на волята, която впрягаме, за да правим нов и съзнателен избор.
Много хора, не признават пред себе си това и търсят оправдания, които пренасят към външните обстоятелства. Всеки един от нас има трудности и предизвикателства, но когато човек наистина иска промяна, пренарежда нещата и намира място за новото и място, в което да покани промяната. Другите – те прехвърлят отговорността на някой друг или на нещо външно. Само вие можете да постигнете промяната, когато изберете да платите нейната цена.
2.Имаме погрешна представа за промяната
Промяната не е еднократно събитие. Тя е резултат от натрупването на много малки избори, които един ден стават видими и значими. Промяната не е в изборът, който правите днес, а в избора, който сте правили в предходните 4-6 месеца или дори години. Промяната не е права линия. Тя е като танц – правиш две крачки напред, а после една назад, но това, което има значение е, че непрекъснато се движиш малко по-напред. Старите навици не се променят с решението да го направим. Те се променят с ежедневното практикуване на нещо ново, което изгражда нова невронна пътека, която се превръща в нов навик. Голяма част от поведението ни е автоматизирано и е плод точно на тази повтаряемост, която е изградила тясна връзка между това какво се случва и какво избираме. Трябва много повторение, преди нещо да стане част от теб. А преди това да се случи, трябва съзнателност и воля да го избираш.
3.Нямаме критична мисъл към убежденията си
Повечето хора имат убеждения, които не подлежат на промяна. Те дори не са под въпрос. Хората се страхуват да се променят, защото се страхуват, че промяната би означавала, че са непостоянни или че това, в което са вярвали преди е било фалшиво. За мен няма нищо по-достойно от това да се променяш и от това да заставаш зад всичко, в което си вярвал и ще вярваш. Убежденията са плод на опитността, която имаме. Ако винаги имаш едни и същи убеждения, това означава, че не израстваш, а че си замръзнал на едно място. Опитността е перспективата. Тя е това, което ти помага да виждаш живота и всяко едно нещо от различен ъгъл. Колкото повече страни познаваш, толкова по-близо си до истината. Ако убежденията ти са константа, може би гледаш живота през лупа и отказваш да видиш всичко друго, което е наоколо. Не се страхувайте от промяната и съпровождащото мнение на другите. Животът и хората около нас, отразяват това, което сме. Нормално е, когато изберем нещо ново, част от този живот да направи крачка назад и да освободи място за нещо ново и различно. В това число влизат и хора и занимания. Когато се променяме ние, променят се и хората около нас, но това не е лошо. Това е просто начинът, по който животът функционира и единственият начин да стигнем там, където искаме. Това не означава да налагаме мнението и убежденията си на другите. Всеки има свободата да ни подкрепя или пък напротив. Но за всеки, който не е вярвал в нас и си е тръгнал, е дошъл някой, който ни подкрепя с цялото си същество.
4.Страхуваме се, че не знаем какво да очакваме
Повечето хора не избират промяната, заради страх. И не казвам, че когато се променяш не трябва да изпитваш страх. Аз го изпитвам непрекъснато. Винаги, когато започвам нещо ново се страхувам. Съмнявам се и често искам да се откажа. Но има нещо в мен, което е много по-силно. Нещо, което ми дава увереност, че не е нужно да знам целия път, за да тръгна. Нещо, което ми напомня, че човек не получава желанието да постигне нещо, без да има и силата да го направи.
Понякога е достатъчно да направиш първата крачка и да оставиш времето да подреди всичко. А обикновено, първата крачка поражда още повече мотивация и ентусиазъм и ти показва, че пътят не е толкова труден. Показва ти, че всичко е много по-сложно, когато предполагаш и много по-лесно, когато действаш. Стига сте отлагали себе си. Нима е толкова трудно да станете 15 минути по-рано, да запалите котлона и да разбъркате две яйца с някакво брашно, да сложите какао и канела и да опечете две палачинки? Нима е трудно да нарежете един банан и да поръсите десетина ядки? Отнема не повече от 10 минути. Но да! За ума, думата палачинка звучи сложно и засукано, защото когато сте били малки, палачинки са се правили само през уикенда, защото някой друг ги е правил за вас и вероятно тогава е имал време. А защо да живеете през очите на някой друг, а не през собствените си очи? Оправданията са много и винаги чакат да ги потърсите. Но същото важи и за възможностите – вие избирате към кое да се обърнете.
„Детелина: Живот в бездната“ е книга за живота след смъртта, но не твоята собствена, а на хората, които си обичал, но загубил. За дните и годините, в които носиш една празнота, която никой и нищо не успяват да запълнят. Книга за нюансите на болката и моментите, в които усещаш, че си в плен на страданието. Познаваш го в детайли и знаеш всичко за него… и все пак си безсилен да се справиш.
