Грешах! Този хранителен режим изобщо не върши работа!

…никой стриктен режим не върши работа!

Обожавам да наблюдавам хората и себе си. Да следя поведението и причините, ситуациите, емоциите, които го провокират. Вярвам, че моделът, който използваме в една сфера от живота си е приложим към всичко останало, с което се захванем.

Смятам, че погрешно сме повярвали, че това, което е необходимо, за да постигнем успех в кариерата е коренно различно от това, което е необходимо, за да бъдем в по-добра форма или пък за постигането на каквато и да било друга цел.

С всяка изминала година, наблюдавам развитието си, като личност. Искрено вярвам, че човек не е длъжен да има едни и същи убеждения, да действа по един и същи начин до края на живота си. Смятам, че животът е в динамиката. Животът сам по себе си не е статичен и именно, отчаяният ни опит да подхождаме към него статично– т.е. без да се променяме и адаптираме към това, което се случва около нас, води до редица конфликти, които прозират в поведението ни и решенията, които взимаме.

Аз съм на мнение, че почти всеки, който поема по пътя на здравословни начин на живот, първоначално, допуска една грешка, която го поглъща в омагьосания кръг на себеотрицание, неудовлетворение и липса на желаните резултати.

Смятаме, че здравето и по-добрата форма са резултат от откриването на нещо външно– от намирането на подходящата диета, „правилната“ комбинация от храни, тренировка, структурирана по точно определен начин. Така, преследвайки погрешна цел, поемаме по път, на който се натъкваме само на още пречки и мнозина се обезкуражават; започват да вярват, че не са достатъчно добри; че нямат необходимите предпоставки, за да бъдат това, което искат.

Самата аз, преминах през доста заобиколен път, вървейки към по-здравословен начин на живот. Пробвах един куп диети и тренировъчни методи, за да разбера, че нито един от тях не върши работа. Знам, че сега си казвате, че се заблуждавам. Ще се втурнете да ми давате примери за жени и мъже, които имат завиден релеф и следват стриктни хранителни режими и диети. Ще ви помоля да изчакате за секунда и ще ви попитам, наистина ли смятате, че животът се изчерпва с това? Наистина ли вярвате, че си заслужава да бъдем роби на часовника, времето, схемите, плановете и да живеем, като машина, която е програмирана да действа по определен начин, в определено време?

Нека ви попитам, от кога това да ядем точно, когато се събудим; точно, когато свършим тренировка се превърна в задължение?

Човекът, вероятно е единственото разумно същество, което рядко използва ума си съзнателно и по-скоро се води по навици и заучени модели.

Сигурна съм, че всеки един от вас ЗНАЕ как трябва да се храни, колко трябва да се движи, за да постигне целите си; за да е в по-добра форма и да се чувства по-добре? Защо тогава малцина го правят? Защо малцина се вслушват в сигналите, които им изпраща тялото, а всички останали се опитват да ПРИНУДЯТ тялото си да функционира спрямо тренировъчни и хранителни режими, които не пасват на собствените ни нужди?

Всъщност, истината е, че мнозина са склонни към саморазрушително поведение, защото не обичаме себе си. Огледайте се около себе си! И вие ли виждате това, което виждам аз? Прекрасни жени, а често и мъже, които са обладани от мисли за външния си вид, теглото си, мерките си. Хора, които се страхуват от храната, така сякаш тя е техен смъртен враг, а не необходимост, гориво, което вдъхва още живот на това функционално, способно нещо, с което разполагаме- собственото ни тяло.

Ние не обичаме себе си достатъчно и това прозира във всяко едно действие. Смятаме, че не сме достатъчно и непрекъснато се самонаказваме за това.

Мислите, че греша? Какво е отношението ви към тези, които обичате? Винаги се стремите да давате най-доброто за тях- избирате най-хубавото парче месо, най-хубавите зеленчуци, опитвате се да облекчите задълженията им, като им помагате, така че да им дадете време и пространство да си почиват. Колко често правите това за себе си? Нека позная… НИКОГА. Ако пък случайно, в момент на „умопомрачение“ си го позволите, после изпитвате чувство на вина, защото отново смятате, че не заслужавате!

Какво ви кара да мислите, че не сте достатъчно; че не заслужавате да изядете цяла пържола, а трябва да я срежете на три и да запълните чинията си със зеленчуци, за да не би случайно да надебелеете?

Какво ви кара да мислите, че не заслужавате да пропуснете тренировка и да отидете в парка, за да си починете, в моментите, когато тялото ви крещи от умора и това се отразява във всяка една болежка?

Ден след ден, си давам сметка, колко погрешен подход имаме към това как да бъдем в по-добра форма.

Ден след ден се питам, защо се превръщаме в роби на часовника и ядем по график… а ако нещо се обърка, егото ни веднага се чувства пренебрегнато и ние изпитваме раздразнение, че не сме яли в уречения час.

От кога това да ядем 5 пъти се превърна в задължение? Необходимо ли е? Кой каза, че трябва? Тялото ви? Наистина ли вярвате, че тялото ви се чувства добре на подобен режим, имайки предвид, че през 30минути гледате часовника и се чудите, защо стрелката се движи толкова бавно и още не е настанало време за следващото ви хранене?

Ако искате не си признавайте! Аз знам как се чувствате- бях там.

Питам се, защо е необходимо да делим храната си на грамажи, да изчисляваме всеки залък, който попада в чинията ни…

Не е ли по-добре да ядем два пъти, но сядайки на масата да знаем, че можем да изпитаме удоволствие от храната, а не плахо да ядем всяка хапка, мислейки си къде ще се залепи и дали съотношението на макронутриентите няма да бъде нарушено?

За себе си, стигнах до извода, че в това да следваш стриктни схеми няма нищо здравословно. Стигнах до извода, че това да бъдеш роб на часовника е далеч от здравословно, защото ние не сме само тяло, само външност. Какво значение има дали имаш плочки, когато психиката ти страда и се чувстваш, като пленник в собственото си тяло. Нима има значение дали „клетката“ е позлатена или ръждясала? Тя винаги си остава клетка!

Отнема време да осъзнаем, че е възможно да бъдем това, което искаме и да изглеждаме по начина, по който искаме, без да търсим външни източници, които да ни разкриват тайната на успеха.

Отнема време да осъзнаем, че това, което възпрепятства постигането на целите ни е свързано с факта, че сме се отдалечили от природата, от себе си; че сме спрели да анализираме собственото си поведение и във всеки един миг да се питаме „защо?“

Защо ям? Защото съм гладна или защото така пише в програмата ми?

Защо да вечерям, когато изобщо не изпитвам глад или пък защо да закусвам, още щом отворя очи, когато тялото ми не подава сигнал, че имам нужда от храна?

Защо да срежа пържолата на две и да ям през два часа, вместо просто да изям цялата пържола и да ям след 5 часа?

Несъзнателността, се е превърнала в двигател на роботизираното ни поведение. Действаме по навик и всеки следващ ден е копие на предния.

Това не е животът…това е съществуването!

Днес искам да ви кажа, че заслужавате- да обичате и приемате себе си. Заслужавате да се грижите за себе си и във всеки един момент да давате най-доброто на тялото, на ума и на духа си.

Заслужавате да ядете качествена храна, в количества, в които тялото ви има нужда- не в количества, в които „схемата“ ви диктува.

От известно време съм на различен етап от развитието си и макар и на моменти това да води до конфликт с ума ми и известни колебания, знам че съм на път изцяло да се освободя от графиците и схемите.

Знам, че това, от което всеки един от нас се нуждае е знание- да знаем от какво имаме нужда; да следим себе си и реакциите си и да виждаме кой избор, кое действие ускорява прогреса ни и кое само ни ангажира, но не ни помага да се развиваме.

Знам, че когато човек знае, тогава не е необходимо да търси нещо външно или да следва определена схема. Когато човек знае, тогава е способен да вземе повече в един момент, в случая да яде или да тренира повече в един момент, а после да издържи по-дълго без да получи нищо.

Всяко действие води до незабавен резултат. Просто бъдете бдителни и наблюдавайте. Зрелият човек е този, който е наблюдавал себе си и е открил какво за него е правилно и какво неправилно; какво е хубаво и какво лошо. И благодарение на това, че е открил това сам, той има огромен авторитет: даже, ако целия Свят ще говори нещо друго, за него нищо няма да се промени. Той има собствен опит, на който може да разчита и това е достатъчно.-Ошо

Защото клиширано или не, човек може да бъде всичко, когато приеме и заобича себе си. Приемем ли нещо, имаме свободата да го променим. Приемем ли себе си, уважаваме ли тялото си, тогава ще почнем да му даваме това, от което се нуждае и това, което го кара да се чувства добре.

Тогава ще осъзнаем, че тялото не се чувства добре, когато го тъпчем с храни, които не идват директно от природата.

Тялото не се чувства добре, когато го принуждаваме да прави кардио пред телевизора, в затворено помещение.

Тялото не се чувства добре, когато му даваме повече храна от тази, която може да обработи.

Тялото не се чувства добре, когато му даваме по-малко храна, отколкото то се нуждае.

Тялото не се чувства добре, когато се борим с него, а тогава, когато се движим в синхрон.

Сега ще ви помоля да затворите тази статия. Да забравите всичко, което сте чели и да се вслушате в това, от което се нуждае тялото ви. Тогава няма да сбъркате и лека полека, колкото повече се доверявате на себе си и нуждите си, толкова по-бързо ще ставате свидетел на уникалната си трансформация- и вътрешна и външна.

Можете! Просто спрете да търсите причини защо не става и намерете начин да се случи!

Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!

Новият- 13ти – брой на моето онлайн списание, IFS Journal, е готов. Вижте какво ще намерите в страниците на новия брой и се абонирайте ТУК.

 

FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.