For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

107

 

Ashley Horner
Ashley Horner

…никой стриктен режим не върши работа!

Обожавам да наблюдавам хората и себе си. Да следя поведението и причините, ситуациите, емоциите, които го провокират. Вярвам, че моделът, който използваме в една сфера от живота си е приложим към всичко останало, с което се захванем.

Смятам, че погрешно сме повярвали, че това, което е необходимо, за да постигнем успех в кариерата е коренно различно от това, което е необходимо, за да бъдем в по-добра форма или пък за постигането на каквато и да било друга цел.

С всяка изминала година, наблюдавам развитието си, като личност. Искрено вярвам, че човек не е длъжен да има едни и същи убеждения, да действа по един и същи начин до края на живота си. Смятам, че животът е в динамиката. Животът сам по себе си не е статичен и именно, отчаяният ни опит да подхождаме към него статично– т.е. без да се променяме и адаптираме към това, което се случва около нас, води до редица конфликти, които прозират в поведението ни и решенията, които взимаме.

Аз съм на мнение, че почти всеки, който поема по пътя на здравословни начин на живот, първоначално, допуска една грешка, която го поглъща в омагьосания кръг на себеотрицание, неудовлетворение и липса на желаните резултати.

Смятаме, че здравето и по-добрата форма са резултат от откриването на нещо външно– от намирането на подходящата диета, „правилната“ комбинация от храни, тренировка, структурирана по точно определен начин. Така, преследвайки погрешна цел, поемаме по път, на който се натъкваме само на още пречки и мнозина се обезкуражават; започват да вярват, че не са достатъчно добри; че нямат необходимите предпоставки, за да бъдат това, което искат.

Самата аз, преминах през доста заобиколен път, вървейки към по-здравословен начин на живот. Пробвах един куп диети и тренировъчни методи, за да разбера, че нито един от тях не върши работа. Знам, че сега си казвате, че се заблуждавам. Ще се втурнете да ми давате примери за жени и мъже, които имат завиден релеф и следват стриктни хранителни режими и диети. Ще ви помоля да изчакате за секунда и ще ви попитам, наистина ли смятате, че животът се изчерпва с това? Наистина ли вярвате, че си заслужава да бъдем роби на часовника, времето, схемите, плановете и да живеем, като машина, която е програмирана да действа по определен начин, в определено време?

Нека ви попитам, от кога това да ядем точно, когато се събудим; точно, когато свършим тренировка се превърна в задължение?

Човекът, вероятно е единственото разумно същество, което рядко използва ума си съзнателно и по-скоро се води по навици и заучени модели.

Сигурна съм, че всеки един от вас ЗНАЕ как трябва да се храни, колко трябва да се движи, за да постигне целите си; за да е в по-добра форма и да се чувства по-добре? Защо тогава малцина го правят? Защо малцина се вслушват в сигналите, които им изпраща тялото, а всички останали се опитват да ПРИНУДЯТ тялото си да функционира спрямо тренировъчни и хранителни режими, които не пасват на собствените ни нужди?

Всъщност, истината е, че мнозина са склонни към саморазрушително поведение, защото не обичаме себе си. Огледайте се около себе си! И вие ли виждате това, което виждам аз? Прекрасни жени, а често и мъже, които са обладани от мисли за външния си вид, теглото си, мерките си. Хора, които се страхуват от храната, така сякаш тя е техен смъртен враг, а не необходимост, гориво, което вдъхва още живот на това функционално, способно нещо, с което разполагаме- собственото ни тяло.

Ние не обичаме себе си достатъчно и това прозира във всяко едно действие. Смятаме, че не сме достатъчно и непрекъснато се самонаказваме за това.

Мислите, че греша? Какво е отношението ви към тези, които обичате? Винаги се стремите да давате най-доброто за тях- избирате най-хубавото парче месо, най-хубавите зеленчуци, опитвате се да облекчите задълженията им, като им помагате, така че да им дадете време и пространство да си почиват. Колко често правите това за себе си? Нека позная… НИКОГА. Ако пък случайно, в момент на „умопомрачение“ си го позволите, после изпитвате чувство на вина, защото отново смятате, че не заслужавате!

Какво ви кара да мислите, че не сте достатъчно; че не заслужавате да изядете цяла пържола, а трябва да я срежете на три и да запълните чинията си със зеленчуци, за да не би случайно да надебелеете?

Какво ви кара да мислите, че не заслужавате да пропуснете тренировка и да отидете в парка, за да си починете, в моментите, когато тялото ви крещи от умора и това се отразява във всяка една болежка?

Ден след ден, си давам сметка, колко погрешен подход имаме към това как да бъдем в по-добра форма.

Ден след ден се питам, защо се превръщаме в роби на часовника и ядем по график… а ако нещо се обърка, егото ни веднага се чувства пренебрегнато и ние изпитваме раздразнение, че не сме яли в уречения час.

От кога това да ядем 5 пъти се превърна в задължение? Необходимо ли е? Кой каза, че трябва? Тялото ви? Наистина ли вярвате, че тялото ви се чувства добре на подобен режим, имайки предвид, че през 30минути гледате часовника и се чудите, защо стрелката се движи толкова бавно и още не е настанало време за следващото ви хранене?

Ако искате не си признавайте! Аз знам как се чувствате- бях там.

Питам се, защо е необходимо да делим храната си на грамажи, да изчисляваме всеки залък, който попада в чинията ни…

Не е ли по-добре да ядем два пъти, но сядайки на масата да знаем, че можем да изпитаме удоволствие от храната, а не плахо да ядем всяка хапка, мислейки си къде ще се залепи и дали съотношението на макронутриентите няма да бъде нарушено?

За себе си, стигнах до извода, че в това да следваш стриктни схеми няма нищо здравословно. Стигнах до извода, че това да бъдеш роб на часовника е далеч от здравословно, защото ние не сме само тяло, само външност. Какво значение има дали имаш плочки, когато психиката ти страда и се чувстваш, като пленник в собственото си тяло. Нима има значение дали „клетката“ е позлатена или ръждясала? Тя винаги си остава клетка!

Отнема време да осъзнаем, че е възможно да бъдем това, което искаме и да изглеждаме по начина, по който искаме, без да търсим външни източници, които да ни разкриват тайната на успеха.

Отнема време да осъзнаем, че това, което възпрепятства постигането на целите ни е свързано с факта, че сме се отдалечили от природата, от себе си; че сме спрели да анализираме собственото си поведение и във всеки един миг да се питаме „защо?“

Защо ям? Защото съм гладна или защото така пише в програмата ми?

Защо да вечерям, когато изобщо не изпитвам глад или пък защо да закусвам, още щом отворя очи, когато тялото ми не подава сигнал, че имам нужда от храна?

Защо да срежа пържолата на две и да ям през два часа, вместо просто да изям цялата пържола и да ям след 5 часа?

Несъзнателността, се е превърнала в двигател на роботизираното ни поведение. Действаме по навик и всеки следващ ден е копие на предния.

Това не е животът…това е съществуването!

Днес искам да ви кажа, че заслужавате- да обичате и приемате себе си. Заслужавате да се грижите за себе си и във всеки един момент да давате най-доброто на тялото, на ума и на духа си.

Заслужавате да ядете качествена храна, в количества, в които тялото ви има нужда- не в количества, в които „схемата“ ви диктува.

От известно време съм на различен етап от развитието си и макар и на моменти това да води до конфликт с ума ми и известни колебания, знам че съм на път изцяло да се освободя от графиците и схемите.

Знам, че това, от което всеки един от нас се нуждае е знание- да знаем от какво имаме нужда; да следим себе си и реакциите си и да виждаме кой избор, кое действие ускорява прогреса ни и кое само ни ангажира, но не ни помага да се развиваме.

Знам, че когато човек знае, тогава не е необходимо да търси нещо външно или да следва определена схема. Когато човек знае, тогава е способен да вземе повече в един момент, в случая да яде или да тренира повече в един момент, а после да издържи по-дълго без да получи нищо.

Всяко действие води до незабавен резултат. Просто бъдете бдителни и наблюдавайте. Зрелият човек е този, който е наблюдавал себе си и е открил какво за него е правилно и какво неправилно; какво е хубаво и какво лошо. И благодарение на това, че е открил това сам, той има огромен авторитет: даже, ако целия Свят ще говори нещо друго, за него нищо няма да се промени. Той има собствен опит, на който може да разчита и това е достатъчно.-Ошо

Защото клиширано или не, човек може да бъде всичко, когато приеме и заобича себе си. Приемем ли нещо, имаме свободата да го променим. Приемем ли себе си, уважаваме ли тялото си, тогава ще почнем да му даваме това, от което се нуждае и това, което го кара да се чувства добре.

Тогава ще осъзнаем, че тялото не се чувства добре, когато го тъпчем с храни, които не идват директно от природата.

Тялото не се чувства добре, когато го принуждаваме да прави кардио пред телевизора, в затворено помещение.

Тялото не се чувства добре, когато му даваме повече храна от тази, която може да обработи.

Тялото не се чувства добре, когато му даваме по-малко храна, отколкото то се нуждае.

Тялото не се чувства добре, когато се борим с него, а тогава, когато се движим в синхрон.

Сега ще ви помоля да затворите тази статия. Да забравите всичко, което сте чели и да се вслушате в това, от което се нуждае тялото ви. Тогава няма да сбъркате и лека полека, колкото повече се доверявате на себе си и нуждите си, толкова по-бързо ще ставате свидетел на уникалната си трансформация- и вътрешна и външна.

Можете! Просто спрете да търсите причини защо не става и намерете начин да се случи!

ines subashka

Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!

Новият- 13ти – брой на моето онлайн списание, IFS Journal, е готов. Вижте какво ще намерите в страниците на новия брой и се абонирайте ТУК.

  IFS_Journal_13BG (1)

FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори