Казват, че трябва да се обърнеш към себе си.
Но къде е границата между това да се обърнеш към себе си, за да намериш това, от което се нуждаеш, а после да се завъртиш обратно навън и да го споделяш?
Къде е границата между това да се обърнеш към себе си и да се изгубиш в дебрите на собствената си психика и илюзорен свят и да забравиш, че си част от свят, в който има много повече от границите на собствените ти недостатъци, в които си вперил поглед и които не ти позволяват да виждаш по-напред от носа си?
Смаляваме себе си до един образ, изтъкан от „не съм“, а всичко онова, което сме, остава избутано и пренебрегнато зад кулисите. Сякаш всеки път, когато погледнем отражението си, очите ни прожектират светлина върху несъвършенствата ни. Виждаме себе си като „мазен корем“, „големи бедра“, „увиснало дупе“, „прилепски крила“. И за миг не ни минава през ум, мисълта, че всеки недостатък е част от едно съвършенство – това на цялото. Не се замисляме, че за да променим детайла, трябва да променим концепцията – тази на ума. Защото да се чувстваш зле, заради 1кг. повече или 2см., които искаш да свалиш , означава да се лишаваш от удоволствието на това да имаш път пред себе си, да го извървиш и да се почувстваш осъществен.
Защото това, 1 кг. повече, да те кара да виждаш света като несправедливо и жестоко място е признак на силно его, което потъпква същността ти.
Обръщаме се към себе си, за да се спасим.
А повечето, забравяме да вземем това, за което сме тръгнали и се загубваме.
Трупаме в себе си болката, разочарованието, неуспеха, а после се чудим защо тялото ни се разширява. Тясно ѝ е на душата от проблемите и ги изтласква – в обвивката.
Гледаме се и виждаме „мазен корем“, а под него се крие скрито разочарование, давено с храна.
Гледаме „дебели крака“, а под тях се крие отречената реалност.
Както една прекрасна жена казва „никога няма да харесам дома си, ако харесвам само неговата изрядност.“
А аз бих казала – никога няма да харесам тялото си, ако харесвам само неговото съвършенство.
И все пак… пътят е един – към себе си. Пътуване с двупосочен билет. Кръговрат от поглед към вътрешния свят и неговото отразяване във външния.
Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!
