Основната грешка в диетата: „без едно мога, с едно не мога“

Ако някога сте следвали някаква диета, със сигурност сте изричали фразата: „Аз не ям ___ (попълнете празното пространство с каквото пожелаете – ядки, бонбони, шоколад, млечни и т.н.), защото без едно мога, с едно не мога.”

Това ще рече, че мислите, че нямате воля да изядете само едно. Винаги, когато си обещаете, че ще хапнете само един бонбон или пък няколко сурови ядки, 10 минути по-късно сте изяли половин кутия бонбони и половин или цяло пакетче ядки.

Обикновено това е предпоставка да се чувствате като провал и да се чувствате разочаровани от себе си. Всъщност, това е омагьосаният кръг, в който се въртим – поставяме си правила и ограничения, после ги нарушаваме, чувстваме се провалени и неуспешни и се самонаказваме – с още от същото поведение.

И както се казва „нищо човешко не ми е чуждо”. Няколко години и аз бях в този омагьосан кръг. На различните етапи от живота си, имах различна представа какво е „правилната диета”. Имах перфектния ден очертан в съзнанието си и всеки път, когато дори няколко хапки в повече намираха място в него, аз се чувствах безволева и неуспешна. Само повод да се самовглъбяваш в себе си и да се самообвиняваш.

Дълги години и аз не си купувах сурови ядки. Не можех да ги държа вкъщи, защото 3-4 ядки бяха причината да изям всички ядки.

Моето пътешествие беше на периоди. Първо не ядях никакви млечни и само една хапка сирене, беше повод да изям половин бучка сирене.

Не ядях никакви зърнени храни и само една лъжица ориз, беше повод да ми се иска да изям цяла тава ориз.

Така заместете, с която храна пожелаете.

В един момент някак се уморих от това. Уморих се да се стремя да се обграждам с правила и ограничения и всеки път, когато излизах съвсем малко от техните граници, да се чувствам провалена и безволева. Паралелно с това разбрах, че здравословното хранене не опира до перфекционизъм и съвършенство и не попада в точно регламентирани рамки. Разбрах, че то наистина е баланс.

И нека ви дам една различна гледна точка. В живота всичко е баланс.

Замислете се за период, в който сте „перфектни” (в ума си) с диетата си. После идва момент,в  който ядете много и от всичко. Отивате от една крайност в друга. Но двете крайности взаимно се неутрализират и погледнато от далеч вие сте в баланс. Но това да се люшкаш от една крайност в друга изразходва много енергия – от психическа и емоционална гледна точка и обикновено те оставя с един горчив вкус на неудовлетворение и неуспех.

Да разгледаме другия вариант. През повечето време правим оптималния, най-добър избор за себе си. Това означава, че даваме приоритет на качествената и полезна храна, а има моменти, когато ни се прияжда и нещо друго – не е задължително да е вредно. Може да бъде някой здравословен десерт, но да бъде по-голямо парче или пък няколко сурови бонбона. Яде ни се и си хапваме няколко. Не изпитваме вина. Продължаваме по същия начин. Така на следващия ден, даже не помним, че сме яли малко повече или пък, че сме изяли повече въглехидрати или мазнини. Когато не придаваш прекалено значение на нещо, не го натоварваш с излишни емоции и не му отреждаш огромно място в живота си. Така то не те вади от баланс и продължаваш да правиш добри избори. Следвайки този път, пак непрекъснато постигаме баланс – само че, везните се поклащат с малка амплитуда – леко нагоре и леко надолу, а не се тряскат първо от едната страна и после от другата. Така живеем с усещане за баланс и удовлетворение.

Това е любимата ми част – животът е като кардиограма. Ако линията е права, значи си умрял. Ако линията отива нагоре и надолу,з начи сърцето ти тупти и имаш пулс – жив си.

Това важи за всичко, дори и за диетата.

Какво направих аз?

Уморих се от това да гоня съвършенство и да се опитвам да напасвам диетата си и деня си в перфектния образ и модел от съзнанието ми. Така започнах да включвам повече храни. И да не мислите, че всичко е било перфектно от началото. Първоначално, определено ядях по-големи количества. Представете си тялото като цвете в саксия.

Ако не поливаме цветето, то пресъхва. Когато му налеем вода, то сякаш я поглъща бързо и отгоре остава сухо и трябва много по-голямо количество, за да почвата да стане мокра.

Сега пренесете тази аналогия към тялото. Ако го лишаваме и следваме диети, които ограничават много храни или макронутриенти, когато дадем малко на тялото, то не го усеща и затова ни подтиква да ядем повече – за да си навакса за периода на сушата. Но ако системно му  даваме по малко, тогава след време то ще има нужда от малко количество, за да поддържа състоянието си.

Този период беше малко труден за психиката ми, макар че тялото ми се чувстваше добре от разнообразието. През цялото време си повтарях, че трябва да изтърпя желанието да ям повече, за да стигна до момента, когато ще мога да изям 3бр. кашу и да оставя целия пакет на спокойствие. Сега това е факт. Имам няколко пакета с ядки и изобщо не мисля за тях. Мога да сложа няколко броя в закуската си и после до следващата закуска, даже няма да се сетя, че имам ядки.

Ако и вие можете без едно, но не можете  с едно, това означава, че живеете в прекалено много ограничения. Това означава, че трябва да направите крачката да съборите бариерите и да преодолеете егото си и това, че за известно време ще се чувствате безволеви и че може да ядете повече и да качите два-три килограма. Какво са два-три килограма, на фона на това да излекувате отношението си към храната?

Трудно е но най-важното нещо за това да сме във форма е да гледаме на храненето и диетата си в дългосрочна, а не краткосрочна перспектива. Можем да тежим малко повече в продължение на 2-3 месеца, но когато излекуваме отношението си към храната, тези 2-3 килограма ще изчезнат с лекота, защото вече няма да разклащаме везните на баланса, с огромна амплитуда.

Да инвестираме 2-3 месеца борба с егото си, за да после да се наслаждаваме на пътешествието и да се чувстваме отлично в кожата си.

Няма да ви лъжа – трудно е, но си заслужава. В края на деня, най-важното е да преодоляваш себе си.

Кажи не на глада ще ви помогне да осъзнаете връзката между това, с което се храните, и емоциите, които ви контролират. Това е книга, която ще ви изведе от омагьосания кръг на ограниченията и емоционалното хранене.