За въпроси и запитвания относно тренировки, регистрация и записване: +359 877 963 124
Основната грешка в диетата: „без едно мога, с едно не мога“

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

Ако някога сте следвали някаква диета, със сигурност сте изричали фразата: „Аз не ям ___ (попълнете празното пространство с каквото пожелаете – ядки, бонбони, шоколад, млечни и т.н.), защото без едно мога, с едно не мога.”

Това ще рече, че мислите, че нямате воля да изядете само едно. Винаги, когато си обещаете, че ще хапнете само един бонбон или пък няколко сурови ядки, 10 минути по-късно сте изяли половин кутия бонбони и половин или цяло пакетче ядки.

Обикновено това е предпоставка да се чувствате като провал и да се чувствате разочаровани от себе си. Всъщност, това е омагьосаният кръг, в който се въртим – поставяме си правила и ограничения, после ги нарушаваме, чувстваме се провалени и неуспешни и се самонаказваме – с още от същото поведение.

И както се казва „нищо човешко не ми е чуждо”. Няколко години и аз бях в този омагьосан кръг. На различните етапи от живота си, имах различна представа какво е „правилната диета”. Имах перфектния ден очертан в съзнанието си и всеки път, когато дори няколко хапки в повече намираха място в него, аз се чувствах безволева и неуспешна. Само повод да се самовглъбяваш в себе си и да се самообвиняваш.

Дълги години и аз не си купувах сурови ядки. Не можех да ги държа вкъщи, защото 3-4 ядки бяха причината да изям всички ядки.

Моето пътешествие беше на периоди. Първо не ядях никакви млечни и само една хапка сирене, беше повод да изям половин бучка сирене.

Не ядях никакви зърнени храни и само една лъжица ориз, беше повод да ми се иска да изям цяла тава ориз.

Така заместете, с която храна пожелаете.

В един момент някак се уморих от това. Уморих се да се стремя да се обграждам с правила и ограничения и всеки път, когато излизах съвсем малко от техните граници, да се чувствам провалена и безволева. Паралелно с това разбрах, че здравословното хранене не опира до перфекционизъм и съвършенство и не попада в точно регламентирани рамки. Разбрах, че то наистина е баланс.

И нека ви дам една различна гледна точка. В живота всичко е баланс.

Замислете се за период, в който сте „перфектни” (в ума си) с диетата си. После идва момент,в  който ядете много и от всичко. Отивате от една крайност в друга. Но двете крайности взаимно се неутрализират и погледнато от далеч вие сте в баланс. Но това да се люшкаш от една крайност в друга изразходва много енергия – от психическа и емоционална гледна точка и обикновено те оставя с един горчив вкус на неудовлетворение и неуспех.

Да разгледаме другия вариант. През повечето време правим оптималния, най-добър избор за себе си. Това означава, че даваме приоритет на качествената и полезна храна, а има моменти, когато ни се прияжда и нещо друго – не е задължително да е вредно. Може да бъде някой здравословен десерт, но да бъде по-голямо парче или пък няколко сурови бонбона. Яде ни се и си хапваме няколко. Не изпитваме вина. Продължаваме по същия начин. Така на следващия ден, даже не помним, че сме яли малко повече или пък, че сме изяли повече въглехидрати или мазнини. Когато не придаваш прекалено значение на нещо, не го натоварваш с излишни емоции и не му отреждаш огромно място в живота си. Така то не те вади от баланс и продължаваш да правиш добри избори. Следвайки този път, пак непрекъснато постигаме баланс – само че, везните се поклащат с малка амплитуда – леко нагоре и леко надолу, а не се тряскат първо от едната страна и после от другата. Така живеем с усещане за баланс и удовлетворение.

Това е любимата ми част – животът е като кардиограма. Ако линията е права, значи си умрял. Ако линията отива нагоре и надолу,з начи сърцето ти тупти и имаш пулс – жив си.

Това важи за всичко, дори и за диетата.

Какво направих аз?

Уморих се от това да гоня съвършенство и да се опитвам да напасвам диетата си и деня си в перфектния образ и модел от съзнанието ми. Така започнах да включвам повече храни. И да не мислите, че всичко е било перфектно от началото. Първоначално, определено ядях по-големи количества. Представете си тялото като цвете в саксия.

Ако не поливаме цветето, то пресъхва. Когато му налеем вода, то сякаш я поглъща бързо и отгоре остава сухо и трябва много по-голямо количество, за да почвата да стане мокра.

Сега пренесете тази аналогия към тялото. Ако го лишаваме и следваме диети, които ограничават много храни или макронутриенти, когато дадем малко на тялото, то не го усеща и затова ни подтиква да ядем повече – за да си навакса за периода на сушата. Но ако системно му  даваме по малко, тогава след време то ще има нужда от малко количество, за да поддържа състоянието си.

bite

Този период беше малко труден за психиката ми, макар че тялото ми се чувстваше добре от разнообразието. През цялото време си повтарях, че трябва да изтърпя желанието да ям повече, за да стигна до момента, когато ще мога да изям 3бр. кашу и да оставя целия пакет на спокойствие. Сега това е факт. Имам няколко пакета с ядки и изобщо не мисля за тях. Мога да сложа няколко броя в закуската си и после до следващата закуска, даже няма да се сетя, че имам ядки.

Една от закуските ми :)
Една от закуските ми 🙂

Ако и вие можете без едно, но не можете  с едно, това означава, че живеете в прекалено много ограничения. Това означава, че трябва да направите крачката да съборите бариерите и да преодолеете егото си и това, че за известно време ще се чувствате безволеви и че може да ядете повече и да качите два-три килограма. Какво са два-три килограма, на фона на това да излекувате отношението си към храната?

Трудно е но най-важното нещо за това да сме във форма е да гледаме на храненето и диетата си в дългосрочна, а не краткосрочна перспектива. Можем да тежим малко повече в продължение на 2-3 месеца, но когато излекуваме отношението си към храната, тези 2-3 килограма ще изчезнат с лекота, защото вече няма да разклащаме везните на баланса, с огромна амплитуда.

Да инвестираме 2-3 месеца борба с егото си, за да после да се наслаждаваме на пътешествието и да се чувстваме отлично в кожата си.

Няма да ви лъжа – трудно е, но си заслужава. В края на деня, най-важното е да преодоляваш себе си.

Присъединете се към групата ни IFS Lifetime Challenge, където споделяме храненията и рецептите си.

Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Ines Subashka

https://inspiredfitstrong.com/bg/za-ines/bio/

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори