В днешно време, благодарение на еволюцията в интелекта си, сме съумели да създадем така да се каже изкуствена среда, в която да живеем. Ежедневието ни изобилства от удобства, които ни лишават от неудобствата да се адаптираме към климатичните промени, които съпътстват сезонността; не ни се налага да преживяваме сезонното изобилие на храни, последвано от недостиг. Днес имаме всичко, по всяко време.
Дали обаче тези удобства, не ни вредят повече, отколкото ни помагат? Имам изобилие от материални придобивки, които би трябвало да създават комфорт, но същевременно не успяваме да им се насладим, заради купищата физически неразположения, болести и съпътстващите ги промени в настроенията.
Получава се така, че удобствата на модерния живот, ще ни доведат до „банкрут“ на съзнанието и физиологията, преди да ни изтребят от лицето на земята.
Ако в миналото сезонността е определяла какви храни са налични и с какво разполагаме, за да се храним и да зареждаме тялото си, то днес в супермаркетите няма сезони – там винаги има всичко – ягоди през февруари, мандарини през август, кокос в страни, където такъв никога не би могъл да вирее, ако бъде оставен сам да расте, манго в държави, където хората рядко виждат слънцето за повече от няколко часа.
Какво е за вас храната?
Може би калории или пък протеини, мазнини и въглехидрати; или пък може би нещо, което ви избавя от скуката или прави миговете на щастие още по-изпълнени и съвършени, както и миговете на самота малко по-леки.
Замисляли ли сте се някога, че най-важното нещо за храната е, че тя е информация. Храната е информация, чрез която тялото интерпретира в каква околна среда сме, от какво имаме нужда, за да оцелеем и какво е налично?
Може би не сте се замисляли, но именно тук се корени източникът на здраве; начинът да бъдем в добра форма, слаби и да харесваме себе си.
Сигурно си мислите, че пиша глупости, но ви моля да инвестирате 10 минути от деня си и да дочетете статията до край. Сигурна съм, че поне малко ще се замислите над думите ми и може би ще откриете логиката.
В последно време съм на вълна за въглехидрати и това как да ги използваме, така че да не пречат на целите ни за оформено и хубаво тяло, а даже да ни помагат. С вас съм, ако имате страх от въглехидрати. Дълго време и аз изпитвах такъв, но се страхуваш от нещо или от някой само, когато не го познаваш. Опознай врага, за да го обикнеш. Това направих и аз с въглехидратите.
Всички се чудят кога, колко и какви въглехидрати да ядат. Четат различни методи и препоръките за съотношенията на макронутриентите и фанатично се опитват да ги следват, без да разбират защо. В същото време имат най-добрия съветник – кога и колко въглехидрати да ядат – природата.
Какво имам предвид?
Обичам да казвам, че животът се подчинява на цикличност. Сезоните в природата са и сезоните в живота. Всеки сезон е различен – различен климат, различни храни, различна продължителност на слънцегреенето и времето, в което е тъмно и светло. Тялото се подчинява на тази цикличност. Всичко в природата функционира на по-малки (24 часови цикли) и по-дълги – сезоните, годините и т.н.
От къде произтича парадоксът, че едни народи ядат повече въглехидрати и са здрави, а други повече мазнини и отново са здрави?
Замисляли ли сте се от къде произтича парадокса, че едни народи се хранят с повече въглехидрати и са здрави, нямат проблеми с наднорменото тегло, а други се хранят основно с мазнини и отново са здрави и във форма. Защо се получава така?
Всичко има географска обособеност – народите, които са разположени в северните части на Земното полукълбо се хранят с повече мазнини, тези в южното с повече въглехидрати, а останалите имат по- балансиран режим. Каква е логиката? Там, където е по-студено, продължителността на слънцегреенето е по-малка. В тази (ТУК) статия ви казах, че двата основни фактора, според които функционира всичко живо са светлината и температурата. Когато е по-студено и денят е по-кратък, има по-малко налични въглехидрати, защото храните богати на въглехидрати, изискват по-голяма продължителност на слънцегреенето, за да виреят. Ето защо в тези региони, хората консумират повече мазнини. Да сте чували за ескимосите и тяхната високомазнинна диета? Какво следва – по-студено време, по-къс ден, повече храни богати на мазнини и протеин = високомазнинно хранене, придружено от здраве и отлична форма.
Какво се случва на места, където денят е по-дълъг и температурите са по-високи? Там се наблюдава обратното – има повече храни богати на въглехидрати и по-малко храни богати на мазнини. Следователно – по-високи температури, по-дълъг ден, повече храни богати на въглехидрати = диета с повече въглехидрати, придружена от здраве и отлична форма.
Какво да правим ние? При нас нито е вечно лято, нито вечна зима – следователно трябва да следваме цикличността в природата – през топлите месеци да ядем повече въглехидрати, а през студените месеци повече мазнини.
Това не ви ли кара да се замислите за традициите – зимнината, суджуците, киселите млека, месото – храни богати на протеин, мазнини и ферментирали храни през зимата и повечето въглехидрати през лятото?
Сега забравете за това и се вслушайте в тялото си! Какво ви казва? Какво предпочитате да ядете през лятото? Не обичате „тежки храни” и предпочитате нещо по-леко, нали? Какво се случва през зимата? Изведнъж имате апетит за туршия и свински пържоли с малко повече мазнина, нали? Лакомия? Едва ли! Бих го нарекла еволюция.
Това са само няколко примера, които да ви накарат да се замислите за това как диетата не е статична и как количеството на макронутриентите не зависи от това какво казва вашето гуру, а от това каква е околната среда и каква е информацията, която тя подава на организма ви.
Защо тялото толерира приема на повече въглехидрати през лятото?
Има и един много интересен факт. През лятото, тогава когато е топло, тялото толерира по-висока консумация на въглехидрати. Защо? Една от причините е връзката между витамин Д и инсулиновата чувствителност и нивата на инсулина.
Ако имате проблем с диабет или с инсулинова резистентност, вероятно сте чели, че е важно да приемате витамин Д. Всъщност и двете заболявания са придуржени от ниски нива на витамин Д. Защо? Витамин Д има пряко влияние върху хомеостазата на глюкозата и инсулиновата чувствителност (1).Колкото по-добре работи инсулина, толкова по-добър е контролът над кръвната захар. По-доброто функциониране на инсулина, спомага за усвояването на хранителни вещества от кръвообращението в клетките, което пък подобрява физическата и психическа енергия и намалява глада.
Нивата на витамин Д са пряко свързани с метаболизма на въглехидрати. Нормалните нива на витамин Д, спомагат за по-доброто преработване и усвояване на въглехидратите, докато по-ниските нива са свързани с влошен метаболизъм на въглехидратите. Рецепторите на витамин Д и ензимът, който превръща витамин Д в активната му форма се намират в бета клетките в панкреаса (2). Бета клетките, всъщност, произвеждат инсулин. Няма да задълбавам за връзката между бета клетки, нарушението във функционирането им и инсулиновата резистентност и диабета, но може би правите връзката между нарушение в бета клетки, следва нарушение в нивата на витамин Д и от там неправилно функциониране на инсулина и повреден метаболизъм на въглехидратите.
Стана малко сложно, затова нека се върнем към нещо по-логично. Кой е основният източник на витамин Д? …слънцето! Кога има повече слънце? Когато е топло! Какво означава това – повече слънце и по-високи температури са свързани с по-високи нива на витамин Д, повече храни богати на въглехидрати и по-добър метаболизъм на въглехидратите. Ето защо тялото толерира повече въглехидрати, когато е топло.
Това с някои логични фактори, които да ви насочват кога да ядете повече въглехидрати и кога да ги намалите – сигурна съм, че и тялото ви подсказва същото. Разбира се това не означава да ядете само въглехидрати и да изключите другите макронутриенти – тялото има нужда и от трите, но ето в ТАЗИ статия ще намерите препоръките ми за това колко въглехидрати да ядете.
Благодаря ви, че споделяте тази статия с приятелите си. Можете да сте причината, някой да се вдъхнови и да промени начина си на живот, а после и здравето си. 🙂
Абонирайте се за най-новия IFS Journal-a, където ще прочетете повече за:
Източници:
(1) http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20011094
(2) http://diabetes.diabetesjournals.org/content/60/11/2748.full
http://ajcn.nutrition.org/content/early/2013/10/14/ajcn.113.072785
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/25706239
http://www.endocrine-abstracts.org/ea/0029/ea0029p205.htm
